Какво ни казва за богатите продажбата на ”Пикасо” за $180 млн.

Продадоха картина на Пабло Пикасо в понеделник вечер за 179.4 милиона долара, което значително надхвърля очакванията, както и предишния рекорд за най-скъпо произведение на изкуството, продавано някога на търг.

Картината от 1955 г., "Жените на Алжир", е само една от няколкото ценни екземпляра, които ще бъдат продадени по време на аукциона през месец май. Bloomberg съобщава, че търгът ще пусне в продажба изкуство за около 2.3 милиарда долара този месец. В понеделник вечерта търга също така продаде скулптурата от 1947 г. „Сочещият мъж” на Алберто Джакомети за 141.3 милиона долара.

Аукционната къща Кристис очакваше да продаде тази скулптура за 130 милиона долара, а картината на Пикасо за 140 милиона. До тази седмица, най-скъпата продадена вещ от изкуството бе триптиха на художника Луциан Фройд, който бе продаден за 142.4 милиона долара през 2013 г.

Картините носят дори по-високи печалби на аукционите. Портрет на две таитянски жени, рисувани от Пол Гоген през 1892 г., бе продаден частно за почти 300 милиона долара по-рано тази година, според New York Times. Това очевидно е най-високата сума която някой е давал за произведение на изкуството.

Суми като тези със сигурност изненадват, особено в момент, в който инвеститорите в света са разтревожени около високите цени на акциите, облигациите и други активи. Някои колекционери могат да си спомнят последното свиване на пазара, което започна през 1989 г. и продължи няколко години. На цените отне повече от десетилетие, за да се възстановят.

„Дали пазарът на изкуството сега се намира в балон? Дали този балон е на път да се спука?”, пише икономистът Нуриел Рубини, който прогнозира финансовата криза от 2008 г. „Тези въпроси започват да се задават относно пазара на изкуството”.

Но на тях може да се отговори трудно. Изкуството не е като облигация или акция. То не разполага с добив или съотношение цена-печалба. Няма конкретен начин по който да се измери колко струва. В резултат на това, изкуството е уязвимо към „хрумвания, моди, мании и потенциално балони”, пише Рубини.

И все пак има и други обяснения за огромните суми, които носят тези творби. Изкуството допада на все по-голяма група от най-богатите на света, които може да се колебаят да поставят своето значително богатство в по-конвенционални активи, предвид останалата несигурност за здравето на световната икономика и бързите колебания на световните цени на валутите.

Икономистите дискутират дали изкуството е разумна инвестиция. То генерира подобни печалби като тези от фондовите пазари в дългосрочен план, според Майкъл Мозес, един от двама експерти, които стоят зад патентованите пазарни индекси за изкуство Mei Moses. Имало е периоди в които изкуството е имало лоша възвращаемост, особено през последните 20 години, когато акциите се справяха много по-добре.

Цената, която хората ще платят, за да се любуват на хубава картина в домовете си, или просто да се подмазват на креативните типове в галерии и панаири, както и други заможни покровители като тях, може да е достатъчно висока, за да възпре инвеститорите, които не се радват на тези аспекти от колекционирането.

„Не мисля, че трябва да се инвестира в изкуство само с цел инвестиция”, казва Катрин Гради, икономист в Университета Брандис. „Трябва да харесвате изкуството".

Има няколко причини, поради което човек инвестиращ в изкуството може да бъде притеснен в момента, спомняйки си последния голям срив на пазара.

На търг през май 1990 г., Кристис постави нов рекорд, като продадоха произведение на Винсент ван Гог за 82.5 милиона долара плюс комисионна. Но тъй като купувачите плащали все по-малко от прогнозираните суми по търговете за много други картини, било очевидно, че цените са тръгнали надолу. Индексът Moses достигна до пик тази година, след няколко последователни години на двуцифрени резултати.

„След поредица от подобни резултати, пазарите като цяло ще се коригират”, сочат от Moses.

По време на тази корекция, която се случи преди повече от 25 години, новозабогателите японски колекционери бяха принудени да напуснат пазара за изкуство, след като дългия период на икономически растеж на страната се превърна в постоянен спад.

Китай, която сега е в ролята на проспериращата страна, някои аукциони днес са притеснени от перспективите на страната за устойчив растеж. Икономическата криза в Китай би означавала по-малко участници в търгове по света, и по-малко традиционни китайски произведения, които са популярни сред горната класа на страната, които носят особено добра възвращаемост през последните години.

От Moses не са особено притеснени. Тe твърдят, че световното богатство е по-широко разпространено по целия свят, отколкото е било през 1990 г., и пазара за изкуство е по-малко зависим от икономиката на която и да е нация.

Също така цените не нарастват през последните няколко години, за разлика от последния период. Цените за изкуство спаднаха с 22% през 2009 г. и останаха стабилни, тъй като тогава инвеститорите вместо това заложиха парите си на бързо възстановяващия се фондов пазар, сподели Moses.

Сега много от инвеститорите са притеснени, че пазарните цени, които вече са на исторически високо ниво, вероятно няма да се задържат дълго. Този страх бе демонстриран миналата седмица, когато коментар от Джанет Йелън доведе до моментална разпродажба.

„На пазара за акции оценките в този момент са доста високи”, каза ръководителят на Федералния резерв.

Цената на изкуството не се повишава и не спада с цените на фондовата борса, което го прави привлекателно за тези, които мислят че акциите могат да загубят стойност.

Инвеститорите по света търсят безопасни залози от години. За инвеститорите, които правят внимателни покупки, изкуството предлага друга алтернатива. Дори ако Пикасо, Джакомети и ван Гог генерират само посредствена възвращаемост в краткосрочен план, техните творби вече са се доказали с времето и вероятно ще запази стойността си за поколения напред.

„Дали надминават инфлацията? Разбира се”, казват от Moses. „Дали това запазва богатството? Да.”

Андрю Шърли, който съставя индекса Knight Frank за луксозни пазари, сравни изкуството с най-търсените недвижими имоти. Наличността е ограничена, особено когато става дума за произход, докато от друга страна търсенето не е.

„В края на деня, това не е толкова сложно”, каза Шърли. „Съществува ограничен брой от тези произведения на изкуството, както и нарастващ брой на богати хора, които биха искали да ги притежават".

Не само, че има повече купувачи, които могат да си позволят изкуството, но разликата между проспериращите и приказно богатите се увеличава, тъй като световното богатство става по-концентрирано.

Този факт може да обясни изключителните постижения на друг сектор на пазара на изкуството – творби с цена над 10 милиона.

Тези шедьоври се продават бързо, за разлика от произведенията с по-скромни цени. С други думи пазарът на изкуството изглежда е поляризиран между изключително богата група от купувачи, които плащат по-високи цени за творби и тези, които не са достатъчно богати да си ги позволят.

По този начин пазара за изкуство повече наподобява този за потребителски продукти, отколкото фондовия пазар. Търговците на хранителните стоки, дрехи и други, които се стремят към по-малката група богати клиенти се справят по-успешно. Може би търговците на изкуство също бързат да задоволят клиентелата.

„Ако сте богат и имате прекрасна къща, трябва да имате и хубави неща които да висят на стената”, казва Шърли.