Доброто училище дава смелост да създаваш

ПРЕДСТАВЯМЕ ИВАНКА ВАСИЛЕВА, НОМИНИРАНА ЗА ЧОВЕК НА БЪДЕЩЕТО В КАТЕГОРИЯ "НАУКА И ОБРАЗОВАНИЕ"

ИВАНКА ВАСИЛЕВА е директор, средно училище ,,Свети Климент Охридски" в Пловдив. Тя показва последователност, управленска смелост и най-вече способност да вижда възможностите за промяна. Има повече от 12 години опит в управлението на образователни институции, дигиталната трансформация и STEM педагогиката. С доказан опит в изграждането, модернизирането и устойчивото развитие на училищни среди — включително чрез въвеждането на обучението по японски език в град Пловдив. Успешно ръководи международни инициативи, сред които проектът „Да опазим планетата зелена, използвайки технологиите“, разкриващ нови хоризонти за квалификация на учители в Австрия и мобилност на ученици в Испания. Вярва, че бъдещето на образованието се гради от лидерство с визия, иновации в класната стая и създаването на адаптивна среда за учениците.


ЗА КАКВА БЪЛГАРИЯ МЕЧТАЯ


ВЯРВАМ, че бъдещето на образованието се гради от лидерство с визия, иновации в класната стая и създаването на адаптивна среда, в която всеки ученик и учител разгръщат пълния си потенциал. Вярвам, че в условията на глобална технологична трансформация, България има потребност от лидери, които съчетават технократска прецизност с етичен ангажимент към бъдещето на поколенията.

Не вярвам, че един човек може сам да промени България. Вярвам обаче, че един човек може да промени средата, за която носи отговорност, а тази промяна да даде пример на други хора.

Един учител може да промени живота на едно дете. Един директор може да промени културата на едно училище. Едно училище може да промени отношението на цяла общност към образованието.

Именно затова моята възможност да допринасям за България е чрез работата, която върша всеки ден - чрез развитието на хора, чрез създаването на партньорства, чрез въвеждането на нови идеи и чрез личния пример, че промяната е възможна, когато човек не се страхува да поеме отговорност за нея.

Вярвам и че промяната трябва да бъде измерима и устойчива. Не е достатъчно да кажем, че едно училище е иновативно, защото има модерна техника или защото използва нови термини.

За мен истинският въпрос е какво се е променило за ученика. Научил ли е повече? Станал ли е по-уверен? Развил ли е ново умение? Получил ли е възможност, която преди не е имал? Започнал ли е да гледа на ученето по различен начин? Именно тези резултати трябва да бъдат в центъра на всяка образователна промяна.

Мечтая за България, в която бъдещето не е просто дума, която използваме, когато говорим за следващите поколения, а посока, която започваме да изграждаме още днес.

За мен бъдещето на една държава се определя преди всичко от хората, които тя успява да възпита, образова и задържи в обществото си.

Затова вярвам, че най-смислената инвестиция, която можем да направим в България, е инвестицията в децата и младите хора. Мечтая за държава, в която образованието не се свежда единствено до учебници, оценки, изпити и дипломи, а изгражда личности, които умеят да мислят самостоятелно, да задават въпроси, да носят отговорност за решенията си и да имат увереността да създават, вместо просто да следват вече създаденото.

Затова вярвам в образование, което използва възможностите на съвременните технологии, но не губи човешкото отношение. Изкуственият интелект, дигиталните платформи, STEM обучението и новите технологии вече променят начина, по който хората учат и работят, и училището не може да остане встрани от тази промяна.

За мен обаче дигитализацията не означава просто в една класна стая да има повече устройства или традиционният учебник да бъде заменен с електронен. Истинската дигитална трансформация трябва да подобрява качеството на обучението, да улеснява учителя, да дава по-добра обратна връзка и да помага да разбираме по-добре индивидуалните потребности на учениците.

Именно затова виждам голяма стойност в развитието на дигиталното оценяване, използването на съвременни образователни платформи и внимателното въвеждане на изкуствения интелект като инструмент, който подпомага, а не заменя учителя.

В същото време не вярвам, че модерното образование трябва да означава отказ от традиционните ценности. Напротив, колкото повече светът се глобализира и технологиите навлизат в живота ни, толкова по-важно става младият човек да познава своя език, история, култура и общество.

Искам българските деца да могат свободно да общуват с хора от други държави, да участват в международни проекти и да използват най-съвременните технологии, но същевременно да знаят какво означава да бъдат българи и какъв принос могат да дадат на собствената си страна.

В този смисъл международното образование и запознаването с други култури не трябва да отдалечават младите хора от България, а да им помогнат да видят по-ясно собственото си място в света. Същото важи и за финансовата грамотност и предприемаческото мислене. В един свят, в който младите хора все по-рано се сблъскват с финансови решения, кредити, инвестиции, дигитални услуги и възможности за предприемачество, е важно училището да ги подготви за тези реалности.

Не смятам, че всяко дете трябва да стане предприемач, но всяко дете трябва да разбира стойността на парите, отговорността при вземането на финансови решения, начина, по който работи икономиката, и значението на труда и създаването на стойност. Това е част от подготовката за самостоятелен живот и от изграждането на отговорни граждани.

За мен обаче едно от най-важните измерения на бъдещето е свързано с учителите. Няма как да очакваме модерно образование, ако оставим учителя сам срещу всички предизвикателства на съвременния свят.


Учителят трябва да има възможност да се квалифицира, да използва нови технологии, да обменя опит с колеги от България и чужбина и да експериментира с нови методи.


Вярвам, че учителят не трябва да бъде възприеман единствено като човек, който преподава учебното съдържание. Той трябва да бъде човекът, който забелязва потенциала на ученика, насърчава го, помага му да преодолее трудностите и понякога му показва възможности, за които самият ученик още не е подозирал.


Не по-малко важно за мен е училището да бъде сигурна и човешка среда. Образованието не може да бъде успешно, ако детето се страхува да бъде себе си, ако се чувства изолирано или ако агресията се превръща в част от ежедневието му.

Затова инициативите за превенция на агресията и за изграждане на умения за общуване са неразделна част от моята представа за съвременното училище. Методите като форум театър и интерактивните форми на работа дават възможност на учениците не просто да чуят, че агресията е проблем, а да поставят себе си в различни ситуации, да видят последствията от определено поведение и да търсят алтернативи.

Вярвам, че когато детето се научи да разбира не само собствената си гледна точка, но и тази на другия, то придобива умение, което ще му бъде необходимо през целия живот.

Мечтая за България, в която младият човек не чувства, че единственият път към добро образование и професионална реализация е да напусне страната. Не смятам, че младите трябва да бъдат ограничавани да учат или работят в чужбина. Напротив, светът трябва да бъде отворен пред тях.

Но когато придобият знания и опит, трябва да имаме условия, в които да могат да ги приложат и в България. За да се случи това, страната ни трябва да създава среда за развитие на бизнеса, науката, технологиите, професионалните общности и гражданските инициативи. Ако искаме младите хора да виждат бъдеще тук, трябва да им дадем не само призив да останат, а реални причини да го направят.


Вярвам, че образованието е в основата на тази промяна, но то не може да я постигне самостоятелно. Необходимо е училищата да работят с университетите, бизнеса, институциите, неправителствените организации и международните партньори. Когато тези среди се свържат, ученикът получава възможност да види как знанията от класната стая се превръщат в реални умения и професионални възможности. Именно това е моделът, който искам да развивам - образование, което не съществува изолирано, а е свързано с живота и с реалните потребности на обществото.


Затова моята мечта за България не е просто мечта за по-модерни училища. Тя е мечта за общество, в което образованието създава хора, способни да мислят, да работят заедно, да уважават различията, да използват технологиите отговорно, да познават своите права и задължения и да имат смелостта да участват в развитието на страната си.

Искам младите хора да бъдат не просто бъдещето на България, за което говорим, а активна част от нейното настояще. Искам да им дадем възможност да бъдат образовани тук, да се развиват тук, да създават тук и, ако изберат да заминат, да имат възможност един ден да се върнат и да приложат наученото тук.


Защото вярвам, че бъдещето на България не се изгражда с едно решение и не започва някога в далечното бъдеще. То се изгражда постепенно - в начина, по който днес учим едно дете да мисли, в начина, по който подкрепяме един учител, в смелостта да въведем нова идея, в партньорството, което отваря нова възможност, и в отношението ни към всеки млад човек, който тепърва ще избира своя път.


Ако искаме България да бъде модерна, конкурентоспособна, образована и човечна, трябва още днес да създаваме хората, които ще я изградят. Именно в това виждам своята лична отговорност и своя принос - не просто да говоря за България на бъдещето, а чрез работата си днес да помогна тя да стане възможна.