„От фермата до трапезата“ – зеленият път на храната

Текстът е публикуван в бр. 9/2021 г. на списание Business Global

Светлана Боянова

Светлана Боянова е завършила право в Бургаския свободен университет. Започва кариерата си като главен експерт в дирекция „Интеграционна политика“ в Министерството на земеделието и горите през януари 2000 г. От средата на 2003 г. е юридически съветник в Българската международна стопанска асоциация (БИБА), понастоящем КРИБ. От 2008 до 2010 г. е изпълнителен директор на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ). В периода от 2010 до 2013 г. е заместник-министър на земеделието и храните. От ноември 2013 г. до момента ръководи Института за агростратегии и иновации.

Стратегията „От фермата до трапезата”, представена от Европейската комисия преди повече от година, е част от пакета документи, чрез които ще се прилага Зеленият пакт – основният документ, който чертае пътя за превръщането на Европа до 2050 г. в първия неутрален климатично континент. В същността си стратегията е политическият ангажимент на ЕК по отношение на селското стопанство, и по-специално за създаването, чрез законодателни и незаконодателни инициативи, на една по-устойчива и стойностна хранителна верига, в хармония с околната среда.

Според документа преходът към устойчиви продоволствени системи представлява и огромна икономическа възможност за земеделците, рибарите, производителите на аквакултури, както и за преработвателите на храни и доставчиците на услуги в сектора на храненето. Ясно е, че този преход не може да се осъществи без промяна в начина на хранене на хората. Важно е да се предприемат действия и за промяна в моделите на потребление, за намаляване на разхищението на храни.

Какво предвижда
стратегията

Всички участници в продоволствената верига трябва да изпълнят своята роля за постигането на нейната устойчивост. Земеделците, рибарите и производителите на аквакултури трябва бързо да променят методите си на производство и да ползват във възможно най-голяма степен природосъобразни, технологични, цифрови и основани на космически изследвания решения, за да постигнат по-добри резултати по отношение на климата и околната среда, да увеличат адаптивността спрямо изменението на климата, да намалят и оптимизират използването на влаганите елементи (напр. пестициди и торове). Тези решения изискват човешки и финансови инвестиции, но заедно с това обещават по-висока възвръщаемост чрез създаване на добавена стойност и чрез намаляване на разходите.

Един пример за нов екологосъобразен модел на стопанска дейност е свързан с поглъщането на въглерод в селското и в горското стопанство. Предстои нова инициатива на ЕС за улавяне на въглероден диоксид, в рамките на Зеления пакт, която ще насърчи този нов модел на стопанска дейност, който осигурява на земеделците нов източник на доходи и помага на други сектори при декарбонизацията на продоволствената верига.

Потенциал за земеделските стопани и техните кооперации, който до голяма степен все още не е оползотворен, се крие в кръговата икономика на биологична основа. Такъв пример са усъвършенстваните биорафинерии, които произвеждат органични торове, протеинови фуражи, биоенегрия и биохимикали. Земеделските стопани могат да се възползват от възможностите за намаляване на емисиите на метан от добитъка, като инвестират в съоръжения за анаеробно разграждане на селскостопански отпадъци и остатъци, например оборски тор, и производството на биогаз от тях.

Европейската комисия ще предприеме допълнителни действия с цел до 2030 г. общата употреба на химически пестициди и свързаният с тях риск да се намалят с 50%, а употребата на по-опасни пестициди – също с 50 %.

При интегрираното управление на вредителите ще се поощрява използването на алтернативни техники за контрол, например сеитбооборот и механично плевене, като средства за намаляване на употребата и зависимостта от химически пестициди. В рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП) земеделските практики, които намаляват употребата на пестициди, ще бъдат от първостепенно значение и стратегическите планове следва да отразяват този преход.

Излишъкът на хранителни вещества, и по-специално на азот и фосфор в околната среда, е друг голям източник на замърсяване на въздуха, почвите и водите. Комисията ще вземе мерки загубите да се намалят с поне 50%, без да се влошава плодородието на почвите. По този начин до 2030 г. употребата на торове ще се намали с поне 20%. Това ще се постигне чрез прилагане на балансирано наторяване и устойчиво управление на хранителните вещества, както и чрез по-добро управление на азота и фосфора през техния жизнен цикъл.

Очаква се пазарът на биологични храни да продължи да се разраства и е необходимо биологичното земеделие да продължи да се насърчава. То има положително въздействие върху биологичното разнообразие, създава работни места и е привлекателно за младите стопани. Този подход ще спомогне за постигане на целта до 2030 г. най-малко 25% от земеделската земя на ЕС да бъде обработвана по правилата на биологичното земеделие и значително да се увеличи биологичното отглеждане на аквакултури.

Новата ОСП, предложена от Комисията през юни 2018 г., има за цел да помогне на земеделските стопани да подобрят показателите си по отношение на околната среда и климата чрез модел, ориентиран в по-голяма степен към резултатите, по-добро използване на данните и анализите. С нея също така се цели да се гарантира приличен доход, който позволява на земеделските стопани да осигуряват семействата си и да устояват на всякакви видове кризи. Основен елемент на тази политика е подобряването на ефективността на директните плащания чрез определяне на максимална стойност и по-прецизното им насочване към земеделските стопани, които се нуждаят от тях и които работят за постигането на резултати по екологичните цели, а не толкова към образувания и дружества, които просто притежават земеделска земя. С новите т. нар. „екосхеми“ ще се предложи голям поток от финансови средства за насърчаване на практиките за устойчиво земеделие, като например прецизно земеделие, агроекология (включително биологично земеделие), селскостопански практики, при които се постига „улавяне“ на въглероден диоксид от атмосферата и използването му в почвата, и агролесовъдство.

И не на последно място, с цел подпомагане на първичните производители, които се намират в преходна ситуация, ЕК предвижда да изясни правилата за конкуренцията при колективните инициативи, които насърчават устойчивостта на веригите на доставки.

Иновации, технологии и инвестиции

Научните изследвания и иновациите са основни двигатели за ускоряване на прехода към устойчиви, здравословни и приобщаващи продоволствени системи от първичното производство до потреблението. Те могат да подпомогнат разработването и изпробването на решения, преодоляването на пречки и разкриването на нови пазарни възможности.

В рамките на програма „Хоризонт 2020“ ЕК обяви през 2020 г. допълнителна покана за предложения по Зеления пакт на обща стойност около 1 милиард евро. В рамките на програма „Хоризонт Европа“ комисията предлага да се изразходват 10 милиарда евро за научни изследвания и иновации в областта на храните, биоикономиката, природните ресурси, селското стопанство, рибарството, аквакултурите и околната среда, както и използването на цифрови технологии и природосъобразни решения за сектора на земеделието и хранително-вкусовата промишленост. Освен това Европейският фонд за регионално развитие ще инвестира чрез интелигентна специализация в иновации и сътрудничество по веригите за създаване на стойност в областта на храните.

Какво предстои на ниво ЕС?

От процедурна гледна точка Стратегията, в качеството си на документ, който не е правно обвързващ, а съдържа политически насоки, няма да бъде приемана формално от Съвета на министрите по земеделие и рибарство и от Европейския парламент. Тъй като обаче тя ще служи като основание на ЕК да изготви и представи законодателните изменения, чрез които да се постигнат целите на стратегията, тя бе представена пред двата органа за обсъждане. На 19 октомври м.г. Съветът единодушно одобри целта за разработване на устойчива европейска продоволствена система — от производството до потреблението. На 18 октомври т.г. Парламентът обсъди, а на следващия ден гласува резолюция, с която одобри доклада с 452 гласа „за“, 170 гласа „против“ и 76 гласа „въздържал се“. Евродепутатите подчертаха необходимостта от научнообоснована предварителна оценка на въздействието по всяко едно законодателно предложение на Комисията.

Всъщност оценката на въздействието на Стратегията и ефектите от нейното приложение върху земеделското производство в ЕС беше въпрос, който се обсъжда разгорещено в последните месеци и много европейски и международни организации изразиха категоричната си позиция. Проучването на Съвместния изследователски център на ЕК (JRC), публикувано през август т.г., породи притеснения относно потенциалните ефекти на някои от набелязаните цели на стратегията „От фермата до трапезата“, включително и че тя може да доведе до намаляване на производството на храна, въпреки че това зависи от това доколко амбициозно страните членки ще приложат новата ОСП. Съвсем скорошно проучване на нидерландския университет „Вагенинген“, от 12 октомври т.г. също заключава, че може да се стигне до намаляване на добивите. Междувременно Европейската комисия поде инициатива да събере мненията на европейските граждани за новата законодателна рамка с краен срок 26 октомври.

Какво предстои
в България?

Всички представени до момента основни параметри на стратегията следва да намерят своето място в българския Стратегически план по Общата селскостопанска политика. Специално внимание ще бъде обърнато на изпълнението на целите на Зеления пакт, както и на целите, произтичащи от „От фермата до трапезата“ и Стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г. ЕК ще поиска от държавите членки да определят конкретни национални стойности за посочените цели, като вземат под внимание конкретната си ситуация. Въз основа на тези стойности в своите стратегически планове държавите членки ще трябва да набележат какви са необходимите мерки, които ще предприемат, и какви интервенции ще заложат в Стратегическите си планове. В България изготвянето на Стратегическия план по ОСП, който трябва да бъде внесен в ЕК за преглед до края на 2021 г., се осъществява в рамките на т.нар. тематична работна група (ТРГ) с широка представителност на заинтересованите страни.

За съжаление, дискусията по този стратегически документ не заема централно място нито в земеделския и хранителния сектор в страната, нито в рамките на цялото ни общество като потребители на храна. Ясно е, че политическата ситуация има отражение върху този процес, но точно сега, в период на кризи от всякакво естество и почти на края на програмирането на Стратегическия ни план по ОСП, повече от всякога се нуждаем от такъв дебат!