Европа поема по пътя на стимули за индустрията

Текстът е публикуван в бр. 45 (5) на списание Business Global
 
Цветелина Пенкова Цветелина е евродепутат от листата на БСП в последния мандат на Европейския парламент. Член на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE), по регионално развитие (REGI), по бюджетен контрол (CONT), по вътрешен пазар и защита на потребителите (IMCO). Зам.-председател на Делегацията за връзки с Великобритания. Завършва магистърска степен по финансова икономика в Оксфорд, Великобритания. Защитава две бакалавърски степени – в университета Бокони в Милано и в Централния европейски университет в Будапеща, с обменна програма в университета „Макгил“ в Монреал, Канада. Преди да започне да се занимава активно с политика, работи като финансов специалист в инвестиционен фонд в Лондон, инвестиционен банкер в Кралската банка на Шотландия и анализатор в „Егон Зендер“.
Г-жо Пенкова, в Европа няма спор, че са необходими мерки срещу климатичните изменения; няма спор и че ЕС e водеща в това отношение. Но има скептицизъм сред европейския бизнес и немалка част от гражданите, че Зелената сделка може да се превърне в стратегия за растеж. Как бихте ги убедили в икономическата целесъобразност на мерките, които предприемат органите на ЕС, вкл. Европейският парламент?

Основният проблем, който съпътства тези политики в Европа, е липсата на ясна връзка и конкретни цели за реиндустриализация на континента. Виждам от първия ред как някои колеги евродепутати говорят много повече за идеология и пожелателни утопии, вместо за създаване на нови производства и нови работни места.

Именно това се опитвам да коригирам в работата и посланията на европейските институции. Като човек, който идва от финансовата индустрия, преди да започна да се занимавам активно с политика, съм привърженик на прагматичните решения, които се базират на ясни данни и числа. Ако следваме само идеологията, сметките не излизат. Затова насочих работата си в сферата на енергетиката. Защото без евтина и сигурна енергия няма как да говорим за каквато и да е конкурентоспособност.

Китай е много добър пример на държава, която също има поставени цели за климатична неутралност (при тях целта е 2060 г.), но също така има и ясна индустриална политика. Те са лидери в пазара на електроавтомобили като абсолютна стойност на произведените модели, защото отрано осъзнаха, че не могат да си съперничат с европейските гиганти на техен терен. Затова започнаха да проектират и строят следващото поколение автомобили и сега ние трябва да догонваме. Същото направиха и с фотоволтаиците. Германия разви технологията в началото на XXI век, но после тя стана цел на индустриалната политика на Китай. Резултатът е, че почти всички фотоволтаици, инсталирани в Европа от десетилетие насам, са произведени в Китай. Това стимулиране на индустрията и развиване на цялата верига за доставки е пътят, по който Европа поема от тук нататък.

Какво се прави и може да се направи от законодателна гледна точка, за да не губи Европа конкурентоспособност спрямо страните, които не прилагат толкова строги регулации?

За първи път се прокара регламент, който не позволява подобен дъмпинг на европейския пазар. Т. нар. Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите не позволява на производители от трети страни, които не спазват нашите екологични стандарти, да внасят по-евтини конкуренти стоки на европейския пазар. Това на практика не позволява дадено производство да напусне ЕС и след това да внася продукцията си обратно, без да спазва европейските стандарти за качество. Така се предотвратява загубата на работни места в държавите от ЕС и се създават еднакви условия за търговците.

Българската циментова и металургична индустрия бяха сред първите сектори, които ме потърсиха, за да кажат колко е важно за тях това законодателство да бъде прокарано и с удоволствие работих с тях, докато това не се случи.

Вие сте преговаряща от името на групата на социалистите и демократите в Европейския парламент по приемането на регламент за промишленост с нулеви емисии. Застъпвате мнението, че всички технологии, приоритетни за развитието на промишлеността с нулеви нетни емисии, трябва да се произвеждат в ЕС. На фона на сегашната доминация на Китай как може да се случи това?

Регламентът за промишленост с нулеви нетни емисии, по който работих над година, беше одобрен финално в Европейския парламент през април. Този законодателен акт е основополагащ за връщането на конкурентоспособността на Съюза. Той създава всеобхватна рамка за насърчаване на индустриално производство във всички страни членки. Целта е да се насочат инвестиции в производства, които ще генерират бъдещия икономически растеж и ще се създадат по-добри условия и достъп до пазара за чисти технологии в ЕС.

Регламентът стимулира откриването на работни места и нови производства. Основна цел е всички технологии да се произвеждат в ЕС – фотоволтаици, термопомпи, батерии, електролизьори, вятърни инсталации, технологии за електроенергийните мрежи, устойчиви горива. Списъкът ще включва и ядрените технологии, технологиите, свързани с водорода и всички алтернативни биогорива.

Технологиите са така подбрани, че конкурентоспособността на ЕС да е основен приоритет. Така ще се подкрепят и производствените процеси. Говорим и за сериозни инвестиции за развитие на нови умения и подготовка на работната сила за икономическия подем. Акцентира се върху улесняването на административните процедури за нови производства и технологии, както и за намаляване на сроковете за издаване на разрешителни.

Регламентът е изключителна възможност за България да привлече инвестиции в нови производствени мощности, а не просто за добив и преработка на суровини.

Кои бяха аргументите на бизнеса, когато провеждахте срещи с тях, докато работихте по Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии?

И европейският, и българският бизнес имаха сходна позиция и проблеми. Те виждаха стимулите за привличане на инвестиции в нови чисти заводи и производства, които се правят в САЩ и Азия, и искаха ЕС да отговори подобаващо. Успяхме да прокараме клаузи за намаляване на времетраенето за издаване на разрешителни за строителство на нови заводи. В някои държави само проектирането и събирането на разрешителните отнема над 3 години, а за някои производства дори над 5 години.

Този регламент открива много възможности за България и нашите компании осъзнават това.

Зелената сделка се съпътства с вълна от нови регулации – може ли да се каже, че ЕС е вече по-склонен да се вслушва в опасенията на бизнеса, който се чувства притеснен от тази вълна?

Това наистина е така, но и този мандат беше белязан от много, невиждани досега кризи. В следващите 5 години акцентът ще бъде насочен към изпълнението на вече прокараните законодателства и анализ на тяхната целесъобразност.

Работих много тясно с всички браншови организации в България. Дори изготвихме специален списък със 7 приоритета, които трябва да се защитават от следващите български евродепутати. Тези цели ще помогнат да се модернизира българската индустрия и да се привлекат нови инвестиции. Основният фокус е насочен към гарантиране на евтина и сигурна енергия, за да намалим производствените цени. Трябва да запазим досегашния устойчив енергиен микс на страната. Това означава да продължим да разчитаме на около 1/3 ядрена енергетика, 1/3 възобновяеми източници и 1/3 конвенционални мощности, базирани на местни изкопаеми горива, като лигнитните въглища. Двата ни реактора в АЕЦ „Козлодуй“ рано или по-скоро късно ще бъдат изведени от експлоатация. Това означава, че ще трябва да изградим нови ядрени блокове. Нужно е и да подобрим електропреносната ни мрежа и да имаме по-добра свързаност с останалите държави в региона. Именно това са и приоритетите, които ще залегнат в работата на следващия мандат на европейските институции.

Зеленият преход се оказа зависим и от ресурси от трети страни и ЕС вече адресира този проблем. Мислите ли, че е възможна независимост и в това отношение, и какво може да направи ЕП, за да бъде постигната? И какво може да се направи в България?

България има огромен потенциал за добиване на критични суровини. Ние сме на 6-о място в Европа по производство и обработка на цветни метали, главно мед, олово и цинк.

Можем да подобрим това, но трябва да си поставим по-амбициозна цел. Не трябва просто да добиваме повече суровини и след това да ги изнасяме директно навън. Трябва да ги преработваме и да произвеждаме крайните продукти тук. Всички суровини, които имаме в България, ще са нужни, за да се реализира енергийният преход, и трябва обезателно да се възползваме от това. Българската индустрия разбира това и си сътрудничи с водещите европейски компании, за да развиват съвместни производства.

Как изглежда от Брюксел зелената трансформация в България, в сравнение с другите европейски страни? В какво успяваме и в какво – не?

Нека гледаме на това не толкова като „зелена трансформация“, а като възможност за икономическа трансформация. Процесите, които се случват в ЕС, имат за цел не да отнемат от конкурентоспособността на България, а напротив, да я направят по-независима от трети страни.

България е водеща в региона и на континента с научен и кадрови потенциал. Ние разполагаме с едни от най-подготвените експерти както в научен аспект, така и на приложно ниво. Конкретен пример – на 10 май България откри своята първа зарядна станция за водород, в изследователския център на БАН. Първи сме в региона! Това ни прави пионери в новите технологии.

Посоката е ясна. С разработките на нашите учени ще успеем да намалим цената на производството на водород и така можем да се превърнем във водещи производители на такова гориво. С други думи – пряк път към енергийната независимост.

Имаме и проблеми. Административният ни капацитет не отговаря на нуждите на индустрията и на академичния сектор. Бюрокрацията и постоянните институционални промени спъват дългосрочните политически действия и енергията, които биха могли да бъдат насочени в научни разработки и облекчаване на процесите за разработване на иновативни технологии.