До 2030 г. поне 40 процента от зелените технологии в Европа трябва да се произвеждат в ЕС

До 2030 година поне 40 процента от зелените технологии и техните компоненти трябва да се произвеждат в Европейския съюз (ЕС). Това каза евродепутатът от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите Цветелина Пенкова по време на журналистически семинар на тема "Нова регулаторна рамка за европейската промишленост с нулеви нетни емисии", организиран от Европейския парламент (ЕП) в България. Пенкова е докладчик по това законодателство, като по думите й то трябва да се приеме до една година.

Чрез финансиране и създаване на по-облекчена регулаторна рамка, ЕС ще се опита да "върне" технологии, които спомагат както за производство на зелена енергия, така и за трансформацията на икономиките. Целта е всички тези компоненти, съоръжения и технологии да се произвеждат в рамките на ЕС, изтъкна българският евродепутат. Цветелина Пенкова посочи, че в момента около 90 процента от фотоволтаичните технологии се произвеждат в Китай. Над половината от електромобилите отново се произвеждат там, същото важи и за акумулаторните батерии. "Няма как да върнем 100 процента от капацитета на тези производства в Европа, но искаме да поставим условията за започване на връщане на тези производствени процеси и за развитие на бъдещите технологии оттук нататък", посочи тя.

Позицията на ЕП е, че трябва да има конкретен списък с технологии, допълни евродепутатът. Част от тези технологии са фотоволтаични системи и такива за топлинна енергия, горивни елементи, както и производство на всякакъв вид биогорива, включително биогаз и биометан. В този списък влиза още производството на акумулаторни батерии, термопомпи, технологии, които да подобрят електропреносната мрежа, както и системи за улавяне на въглеродните емисии и тяхното съхранение и транспортиране.

Непосредствената задача пред България е как страната ни да произвежда енергия от въглища след 1 юли 2025 г., когато влиза в сила пълна забрана за финансиране на държавата за производство на електроенергия от въглища. Това каза от своя страна българският евродепутат от Групата на Европейската народна партия Радан Кънев по време на журналистически семинара, организиран от Европейския парламент в България.

Кънев добави, че страната ни няма подписани договори по механизми за капацитет към 31 януари 2019 г. за периода след 2025 г., както има Полша. Кънев посочи, че това означава, че страната ни няма икономически отговор на въпроса как може да се произвежда електроенергия от въглища след 1 юли 2025 г. от ТЕЦ "Марица-Изток" 2, от "КонтурГлобал" - от 2024 г., от "Ей И Ес Гълъбово" - от 2026 г, когато изтича техният договор. "Ние нямаме никакъв отговор като държава по какъв начин ще гарантираме енергийната стабилност, за която към момента въглищните производства са нужни, както и социалната стабилност във въглищните региони след 2025-2026 г.", заяви още Радан Кънев.

Улавянето на въглерод от въглищни централи е оценено като нереалистичен сценарий, добави българският евродепутат. По думите на Кънев подобни проекти нито се финансират, нито има подобни планове в Европа.

"Нито една въглищна мощност в Европа няма план да се трансформира чрез улавяне на въглеродни емисии", изтъкна Кънев. Затова, според него, технологиите за улавяне на въглероден диоксид не могат да спасят въглищните централи. Той счита, че подобни технологии могат да бъдат използвани в индустриите, които имат неизбежен въглероден отпечатък. Кънев даде пример с циментовата индустрия, която има въглероден отпечатък заради самото смилане на варовикови скали. Освен това технологиите за улавяне на въглероден диоксид ще се използват и в тежките метални индустрии. Тези технологии ще са безалтернативни, защото са съчетани с амбициите на ЕС за нулеви нетни емисии към 2050 г. "Друга възможност, освен улавяне на въглеродни емисии, няма да има. В момента тези технологии влизат в приоритетния списък в директивата за индустрията с нулеви въглеродни емисии", коментира още българският евродепутат.

Хилдегард Бентеле (ЕНП, Германия) член на комисията на ЕП по промишленост, която също участва в семинара, акцентира върху необходимостта от суровинна независиост на Европа. Тя е докладчик в сянка по Закон за суровините от изключителна важност, който има за цел да върне на Стария континет добива на суровини, които са нужни за технологичния преход. Според нея регулаторната рамка ще направи това възможно по два начина. Първият е като се стимулира местния добив и това ще стане чрез въвеждане на облекчени процедури, по-бързи разрешителни режими и улеснени оценки за въздействието на околната среда. Това, допълни тя, не означава, че ще се облекчават екоизикванията, а че няма да се бавят компаниите, които добиват отговорно. За да е ясно, кой може да се възползва от облекченото законодателство, ще има списък с минерали, които ще попадат под обхвата му. 

Другият способ е свързан със суровините, които по чисто географски причини не са налични в Европа. За тях ще се търсят партньорства с държавите, в които има находища. Тя даде пример с държави в Южна Америка и Африка. Там Китай вече стъпил на терен и работи, но според Бентеле ЕС ще предлага взаимноизгодни партньорства. С повишено качество на живот и по-добри условия за миньорите. "Сега в тези страни Китай просто извлича продукция, а ние ще предложим да повишим благосъстоянието на целия регион", обясни евродепутата. Тя прогнозира, че този закон може да бъде приет до края на годината.