Гражданите трябва да бъдат приобщавани към промените, свързани със зелената сделка

За да постигнем зелената трансформация, трябва да се насочим към технологии и индустрии, в които ЕС вече има стратегическо предимство като експерти и научни разработки. Според мен към момента в сферата на енергетиката това са технологии за производство на електроенергия от вятърни инсталации, водород и ядрена енергетика. Ако се фокусираме приоритетно върху тях, не виждам никакви пречки да достигнем целта от 40 процента дори и по-рано от 2030 година. Това каза евродепутатът от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите Цветелина Пенкова в интервю за БТА по повод новата регулаторна рамка за европейската промишленост с нулеви нетни емисии, по която тя е докладчик.

Евродепутатът счита, че дигиталните политики са сред главните приоритети на ЕС и целят да засилят конкурентоспособността на Европа в технологичната сфера, да увеличат възможностите пред бизнеса и индустрията, да развият цифровите умения на гражданите и да подпомогнат зеления преход.

Следва пълният текст на интервюто:

- Г-жо Пенкова, наскоро казахте, че до 2030 година поне 40 процента от зелените технологии и техните компоненти трябва да се произвеждат в Европейския съюз. Реалистично ли е за по-малко от 7 години това наистина да стане факт в Европа?

- Защо да не е? Европейските институции вече доказаха, че за кратко време могат да мобилизират експертен потенциал, ресурс и воля, за да изпълнят целите си и да се справят с явни предизвикателства (пример са мерките за справяне с ковид кризата под формата на общ европейски дълг и сериозна финансова подкрепа за държавите членки чрез т.нар. Национални планове за възстановяване и устойчивост). Естествено, че поставените цели са амбициозни и трудни, но натрупаният опит и потенциал са достатъчни за реализирането им.

За да постигнем зелената трансформация, трябва да се насочим към технологии и индустрии, в които ЕС вече има стратегическо предимство като експерти и научни разработки. Според мен към момента в сферата на енергетиката това са технологии за производство на електроенергия от вятърни инсталации, водород и ядрена енергетика. Ако се фокусираме приоритетно върху тях, не виждам никакви пречки да достигнем целта от 40 процента дори и по-рано от 2030 година.

- Как ще се пребори ЕС със страна като Китай, която се утвърди като световен лидер на пазара на зелени технологии?

- Именно чрез законодателни рамки като бъдещия Регламент за промишленост с нулеви нетни емисии. Също така лично вече инициирах законодателно предложение за засилване на промишлената и технологичната конкурентоспособност на ЕС чрез иновации и благоприятна среда за развитие на стартъп и скейлъп предприятия. Тези законодателства ще създадат благоприятна среда за развитие на нови технологии, които имат пряк ефект върху зелената икономическа и енергийна трансформация на Съюза. 

Дигиталните политики са сред главните приоритети на ЕС и целят да засилят конкурентоспособността на Европа в технологичната сфера, да увеличат възможностите пред бизнеса и индустрията, да развият цифровите умения на гражданите и да подпомогнат зеления преход. ЕС може да подобри обществените услуги, да облекчи административните тежести и бюрокрацията, и по-този начин да стимулира развитието на зелени технологии. 

Все пак е важно да отбележим, че Европа няма как да измести Китай по отношение на технологии за производство на слънчева енергия и слънчеви панели. Китай в момента произвежда 90 процента от глобалното търсене в тази сфера. Добре е обаче да генерираме производство на такива технологии в Европа, за да не сме изцяло зависими от трети страни по отношение на зеления преход и икономическата трансформация. 

Когато говорим за Китай, често пренебрегваме факта, че това досега беше икономика, базирана на износ, но от един момент нататък Китай ще се очертае като консуматор на собственото си производство. Средната класа нараства с увеличаването на доходите, което от своя страна води до увеличаване на търсенето вътре в страната. Всичко това ще намали обемите на износ от Китай, а и респективно ще увеличи цените на износните продукти. 

- Може ли България да привлече инвестиции за производство на чисти технологии с увеличаването на пазарните нужди за такива технологии?

- България вече изгражда такива технологии. През месец юни тази година бях на отриването на най-голямата соларна централа в България и в региона - ФЕЦ "Верила". Централата произвежда електричество, което може да захрани области като Кюстендил и Благоевград в дни на интензивно слънчево греене. Реализацията на проекти като този е от икономическо и стратегическо значение, за да се гарантира енергийната ни сигурност и прехода на България и ЕС към зелена и устойчива енергия и икономика. Успехът за изграждането и вкарване в експлоатация на този соларен парк е пример, че без съвместните усилия на европейска, национална и местна власт, инвеститори, граждани, бизнес, няма как да вървим напред.

Допълващите енергийни мощности са ключови в този процес, но те трябва да са част от общ енергиен план, който България тепърва трябва да начертае. България трябва да планира кога, къде и каква част от своята енергия ще иска да получава от ядрени централи, от геотермални технологии, от технологии, използващи вятър, ТЕЦ, ВЕЦ и др. Без базови енергийни мощности (каквито са ядрените), не може да говорим за сигурност и стабилност в енергетиката. Сътрудничеството и планирането са ключови за привличане на инвестиции в сектора, но основното изискване на инвеститорите е политическа стабилност и ясен дългосрочен енергиен план на страната ни. 

 - Пренасянето на производството на зелените технологии и техните компоненти на територията на Европа би трябвало да създаде нови работни места. Какви са очакванията в тази насока?

- Бъдещият Регламент за промишленост с нулеви нетни емисии ще привлече инвестиции и ще създаде по-добри условия и достъп до пазара за чисти технологии в ЕС. Това ще стимулира откриването на работни места и нови производства. Очакванията са да се повиши производственият капацитет, да се повиши конкурентоспособността и да бъде привлечен допълнителен експертен потенциал на ниво Европейски съюз. С други думи - континентът ни може да се превърне в дом на "зелените" работни места.

Но към момента липсата на достатъчно кадрови потенциал е основно притеснение на всички индустрии, с които говоря - металургия, циментова промишленост, строителен сектор, ядрена енергетика и други. За да гарантираме наличието на човешки ресурс, на първо място трябва да създадем условия и перспективи за развитие на конкретни стратегически и високотехнологични сектори. Само така младите хора ще имат стимул да развиват своите умения и знания в конкретни технически сфери с оглед на възможностите за реализация, които ще виждат в бъдеще. 

Когато говорим за работни места, са необходими и висококвалифицирани специалисти. Трябва стратегически партньорства на ниво ЕС, особено когато говорим за обучение и обмяна на опит за висококвалифицирани специалисти в сфери, пряко свързани с енергийната и национална сигурност, като ядрената енергетика например. 

- За целта е необходимо да има висококвалифицирани специалисти. Тяхната липса обаче вече се усеща, а след 7 години може да стане осезаема, ако не се започне да се работи по този въпрос още сега. Мисли ли се по този проблем и как той ще бъде разрешен?

- Проблемът съществува на европейско ниво и в национален аспект. Реализирането на зелената трансформация и интегрирането на новите технологии е немислимо без кадрово обезпечаване. На ниво Европейски съюз се инвестират ресурси за квалификация и преквалификация (чрез Фонда за справедлив преход например). На национално ниво, за съжаление, България все още не се е възползвала от тези средства. За страната ни беше предвиден значителен ресурс (над 1,3 млрд. евро) за подпомагане на прехода във въглищните региони, но за да получим тази помощ, трябва да предадем т.нар. териториални планове. Това не се случва вече две години. В тези планове трябва да бъде разписано какви са необходимостите на заетите в сектора и по какъв начин трябва да бъде придвижена тяхната преквалификация, тоест в какви други индустрии може да се инвестира, за да се гарантира трудовото обезпечаване на хората. 

Също така в България е необходима и цялостна промяна на политиката за обучението на кадри, т.е. да има действащи програми за обучение в специализираните училища и университетите. Координация между всички заинтересовани страни е ключова – индустрия, законодателна и изпълнителна власт, синдикати, академичната сфера и НПО сектора. 

Гражданите трябва да бъдат приобщавани към промените, свързани със зелената сделка и икономическата трансформация, като това може да се реализира с различни информационни кампании, образователни програми и дейности, които да са под шапката на държавата. 

Фокус трябва да има в индустриите, където страната ни има стратегическо предимство. Пример са ядрените технологии. Висококвалифицираните кадри са тези, които могат да гарантират ниво на сигурност и безопасност именно в такива сфери. Трябва да направим тези сектори перспективни и привлекателни, което да позволи на младите да се насочат в тях. Тоест, основната ни цел е да докажем, че тези сектори предоставят възможности за дългосрочна реализация и успешна кариера.

- Трябва ли да се следи за разписването на правилата, насърчаващи държавната помощ за такъв тип инвестиции? Как?

- Основният проблем е, че държавната помощ е важен инструмент, но не бива да се разчита изцяло на него, защото той би поставил в неравностойно положение държавите членки. За последните няколко години, от ковид кризата насам, общоевропейските средства за държавна помощ са разпределени по следния начин - 50 процента от държавна помощ, отпусната в ЕС, е от Германия, 25 на сто от Франция и оставащите 25 процента са разпределени между 25 страни членки. Това е ясна индикация, че държавната помощ, като основно средство, поставя държавите в Европейския съюз в неравностойно положение. Тя не може да е основен метод за реализиране на реиндустриализацията в Европа. Или с други думи - ако разчитаме само на държавна помощ, това ще доведе до концентрация на инвестиции само в няколко държави членки. 

Не може да разчитаме само и основно на държавна помощ, за да възродим икономиката на ЕС. Да, държавната помощ е допустим инструмент в определени моменти, но не може да бъде основен финансов инструмент за развитие на конкурентна икономика и енергетика. 

- Г-жо Пенкова, само новата регулаторна рамка за промишленост с нулеви нетни емисии ли ще помогне на страните от ЕС в производството и внедряването на зелените технологии? Какво още е нужно, за да се даде по-сериозен "тласък" за развитието на тези технологии в Европа и България?

- За да има повече производство на зелени технологии в Европа, трябва да се повиши и тяхното търсене от гражданите и бизнеса. Вярвам, че след скока на цените на енергията от последните 1-2 години търсенето на източници за собствено производство на електроенергия и технологии за подобряване на енергийната ефективност ще нарасне през следващите години. Планът за възстановяване и устойчивост и стратегията "RepowerEU" също предвиждат субсидии за инсталирането на такива технологии в жилищни и производствени сгради. България разполага с много добри инженери, които работят в енергийната ни система. Част от тях са заети в сектора на топлоенергията и биха могли сравнително лесно да се преквалифицират и да бъдат изключително полезни и добре заплатени в развитието на зелените технологии.

За да говорим все пак за сериозен "тласък" в инвестициите, трябва да използваме европейското и националното финансиране, но също така и да стимулираме частните инвестиции. Това може да стане чрез държавни/правителствени гаранции, предоставени на частния капитал за стратегически индустриални инвестиции. Само с публични средства няма да стигнем далеч.

Затова предлагам промени в Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии, които ще позволят да се използват всички възможни канали за финансиране и за насърчаване на частните инвестиции в сектора. Може да се включат и неизползваните ресурси по Механизма за възстановяване и устойчивост (потенциален Фонд за суверенитет), Фонд за иновации и специални схеми за финансиране на Европейската инвестиционна банка. Можем да добавим препратка към съществуващи или нови европейски програми за финансиране, които биха могли да се използват за целите на бъдещия законодателен акт - може да се предостави подобен подход като в Директивата за енергийни характеристики на сградите (специфични средства, които да бъдат отделени при следващите преговори по МФР).

Важно е да отбележа, че приоритетите в работата по новото законодателство включват и улесняване на административни процедури и процеси за издаване на разрешителни за нови производства и технологии. Разглеждаме и възможността за по-сериозна тежест на неценовите критерии в обществените поръчки. Тежест между 15-30 процента от общата оценка при избор на изпълнител ще имат неценовите критерии, като например устойчивост, социално измерение, стабилност на електропреносната мрежа и други. Критерият цена няма да е основен и единствен. Ще въведем срок за проверка на ефективността на прилагането на неценовите критерии.

- Наскоро казахте, че посоката на България е развитието на ядрени мощности. За да остане страната ни водеща държава в ядрения сектор в региона, не трябва ли още сега и веднага да положим реални усилия и в каква посока трябва да бъдат те?

- Първият и най-важен елемент е изготвянето на нова енергийна стратегия, ясен план за развитие на енергетиката в страната ни и създаването на национален енергиен борд, който да контролира тези процеси. 

Индустрията неколкократно изразява тази необходимост. Категорично място както в бъдещата стратегия, така и в последващия план за реализиране на тази стратегия трябва да намери и ядрената енергетика. За да може България да остане водеща в този сектор, е необходимо да се направи анализ за влиянието на ядрената енергетика върху екологичните, климатичните и икономическите измерения на зелената трансформация. Без базови ядрени мощности, целите на Зелената сделка са невъзможни за реализация. 

Усилията е необходимо да се насочат и в действия за модернизация и интегриране на новите технологии в сферата (пример са малките модулни реактори), управление на рисковите фактори (третирането и складирането на радиоактивни отпадъци), подготовката, развитието и инвестицията в така необходимите кадри за сферата. Важно е да отбележим, че инвестициите в ядрени технологии са по-дългосрочни, срокът за изграждане на един реактор е например 10-12 години, но пък цената за електроенергия е най-ниска. 

Поради тази причина са нужни и усилия за развитие на допълващи енергийни мощности. България може да инвестира във фотоволтаици, в енергия, произвеждана от вятър, както и във ВЕЦ-ове. Проектите обаче трябва да вървят едновременно. Приоритет за България (а и в Европа) трябва да е стремежът към стимулиране и инвестиране в европейски технологии за производство на електроенергия.