Тоест при този вариант ще се създаде нещо като БНБ по времето на комунизма – монобанка?
Да, дори да не го наричаме директно така, това би означавало монобанка. Неслучайно почти никой не възнамерява да върви в тази посока.По-благоприятен и ориентиран към пазара е хибриден модел, какъвто е проектът на Китайската централна банка. При този вариант на търговските банки се позволява да дистрибутират дигиталните пари, издавани от централната банка.
Вторият сценарий за появата на дигиталните валути, за който обаче още не е предложено технологично решение, е дигиталните пари да не са по сметка в централната банка, а банкнотите да се „токенизират“ и чрез приложение на мобилните устройства хората да могат да си прехвърлят токените. В това приложение също ще може да се налагат отрицателни лихви върху парите и освен това те ще могат и да се проследяват – нещо, което е невъзможно при банкнотите днес.
Ако това се случи, колко бързо ще се пренесат ефектите?
Самият факт, че досега не се позволи на Facebook да започне реализацията на проекта си за валута „Либра“, индиректно показва какви са очакваните ефекти. Facebook и неговите приложения (Messanger) имат 2,7 млрд. потребители, а в страните, членки на еврозоната, живеят 335 млн. души. Това показва капацитетът на частни валути, емитирани от big tech компании, да конкурират официалните валути. Неслучайно през септември Европейската комисия предложи регулация, свързана с издаването на stable coins. В хоризонт от няколко години може да видим появата на stable coin от някоя голяма технологична компания, което ще ги популяризира в огромен мащаб.
Да се върнем в България – до края на годината се очаква да изтекат сроковете на различните мораториуми по обслужване на кредитите, въведени заради блокирането на стопанския живот от антиковид-мерките. Какви са перспективите за регулаторното третиране на кредитите след мораториумите?
Известно е, че досега граждани и фирми са поискали мораториум за техни кредити на стойност около 10 млрд. лв. – около 8 млрд. фирмени и около 2 млрд. на физически лица. Какво ще бъде качеството на кредитите, след това ще се види във времето. Засега банковата система има висока капиталова адекватност, излишък от капитал и би могла да поеме натиск, ако част от тези кредити станат необслужвани. Реалният ефект от ковид кризата върху банковата система ще се прояви през пролетта на следващата година.
В края на лятото се забеляза повишаване на капиталовата адекватност в банковата система в резултат от някои регулаторни промени…
Две мерки повлияха на капиталовата адекватност. Първата е т.нар. „бързо решение“ (quick fix), коeто влезе в сила в края на юни и намали рисковите тегла за определени експозиции. Втората мярка беше реалното увеличение на капитала на банките поради забраната, наложена от БНБ, за изплащане на дивиденти. Тази мярка осигури в банковата система на България да бъдат задържани допълнително 1,3 млрд. лв. Кумулативно двете мерки повишиха капиталовата адекватност на ниво система с около 4 пр.п.
В тези нови условия колко широко е полето за действие пред българските банки, когато се стигне до провизиране на лошите кредити и евентуално до необходимост от нов капитал?
Истинското проявление на проблема ще се види в началото на следващата година. Има един много силен фактор, който дава голям буфер на банките – нашето изискване още преди кризата да поддържат повече капитал. Банките в България посрещнаха кризата с висока капиталова адекватност, а забраната за заделяне на дивидент и въвеждането на т.нар. „бързо решение“ им създадоха допълнително пространство, с което да поемат натиск от увеличение на лошите кредити. Междувременно започнаха да увеличават провизиите си.
Какви етапи можете да откроите при интеграцията на българската банкова система в Европейския банков съюз?
Участието ни в Единния надзорен механизъм има много измерения. Първото е, че така наречените значими банки минават под директния надзор на ЕЦБ. Останалите, по-малко значимите банки остават под надзора на БНБ, но ЕЦБ има право да коригира нашите надзорни действия по отношение на тези банки. Важно е да се уточни, че надзорът на банките, дори и на значимите, ще се осъществява по нашата правна рамка и нашите регулации. Всички мерки, които сме взели до момента, продължават да действат, освен ако за значимите банки ЕЦБ прецени, че трябва да се променят. Ако има такива промени, БНБ ще трябва да прецени дали да промени аналогични мерки и за по-малко значимите банки. Не трябва оператори на един и същи пазар да се третират различно. Но е още рано да прогнозираме как ще се развива този процес.
В какви насоки очаквате да се развиват отношенията между банковите групи и техните дъщерни институции в България?
Трансграничните банки имат естествени стимули да искат да оптимизират капитала и разходите си. Сега, когато надзорният орган е един, такива стимули ще нарастват. Времето ще покаже какво поведение на трансграничните банки и банковите групи ще видим.
Ще загуби ли БНБ възможност да налага забрани за разпределяне на дивиденти и може ли ЕЦБ да поиска от БНБ да не налага такива мерки?
Действащите в момента в България мерки са в сила за всички банки, но от тук нататък такъв тип мерки за значимите банки вече не са правомощие на БНБ.
А може ли в един момент ЕЦБ да поиска отмяната им?
Всички решения на БНБ, приети преди 1 октомври, са в сила, докато не се ревизират с нов акт. ЕЦБ решава за значимите банки у нас.
Присъединяването към банковия съюз и ERM-2 не доведе до автоматичното повишение на кредитния рейтинг, как да разбираме това?
Това не е изненада, тъй като експертите знаят, че никога не е имало механична връзка между участието във валутнокурсовия механизъм и повишаването на кредитния рейтинг. Твърде много фактори влияят върху кредитния рейтинг на една страна. Всъщност след присъединяването някои рейтингови агенции ни понижиха перспективата за кредитния рейтинг. Една повиши кредитния рейтинг на страната.
Европейската централна банка преглежда стратегията си на парична политика. Какви са основните изводи, до които се стига към този момент?
ЕЦБ анонсира прегледа си миналия декември, спря го заради коронакризата и сега го възобнови. Резултатът се очаква най-рано през есента догодина. От създаването си преди повече от 20 години ЕЦБ е правила само един преглед – през 2003 г. Големите промени в еврозоната оттогава ясно оправдават необходимостта от нов преглед.
Целта на паричната политика на ЕЦБ е дефинирана така – постигане на ценова стабилност с инфлация на годишна основа близка, но под 2 процента. Видимо е, че в последните 6 години тази цел не се постига.
Аналогичен преглед вече направи Федералният резерв на САЩ. Слабост както на ЕЦБ, така и на ФЕД е това, че не анализират доколко непостигането на инфлационната цел се дължи на фактори извън техния контрол. Възможно е по-ниската инфлация да се дължи на дълбоки структурни фактори, съответно – да очакваме тази инфлация да продължи дълго. Такива фактори са застаряването на населението, понижаването на производителността на труда, променящата се роля на Китай в световната икономика. ЕЦБ и Федералният резерв обаче разглеждат само паричната политика като определяща инфлацията.
От друга страна, непостигането на целта служи като аргумент за непрекъснати парични стимули от страна на централните банки. Но ако има структурни фактори, които предопределят ниската инфлация, то тези постоянни стимули създават рискове. Решението на Федералния резерв например предизвика много спорове. ФЕД обяви, че може да остава под целта за по-продължителен период, и направи уговорка след това да толерира по-висока от целевата инфлация, за да има осредняване в дългосрочен план. Проблемът е, че това може да се постигне с безкраен брой комбинации от стойности на инфлацията в продължение на години, което създава много голяма несигурност в кой период каква инфлация ще се цели. Затова и водещо в дискусиите е, че такъв подход е прекалено неясен и рискован и най-вероятно няма да проработи.
Предстои да видим тепърва какво ще сподели в прегледа си ЕЦБ. Има стимул да избере нещо близко до ФЕД, но предвид критиките към този подход очаквам, че по-скоро ще се въздържи от него.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
