Проблемът неопределеност
Времето на България в чакалнята може да се окаже повече от две години. Достатъчно е страната да не отговори на един от петте формални критерия от Маастрихт, и 2-годишният период за наблюдение на изпълнението им ще започне отначало. Между другото, в този момент България не покрива критерия за инфлация, което означава, че престоят в чакалнята почти със сигурност ще се окаже над две години, също като при повечето от предишните новоприети страни в еврозоната.
Според Петър Чобанов най-големият риск е в някакъв момент Европейската централна банка да публикува анализ, според който курсът на лева към еврото вече не е равновесен, и да се стигне до препоръка България да го приспособи. Дори и да отхвърлим такова предложение, то може да създаде несигурност сред домакинствата и бизнеса.
Още по-притеснен е проф. Николай Неновски. "Мисля, че добре познавам кейнсианската идеология на западните икономисти – те няма да допуснат бедна страна като България да не девалвира, за да тестват някакви си техни теории. Паричният съвет е система от ясни правила. Преговорите са винаги с неясен край", коментира той пред "Икономист".(прочетете интервюто на проф. Неновски)
Бивши служители на Агенцията за икономически анализи и прогнози, участвали в първите преговори за евентуално допускане на България в еврозоната, припомнят интересна размяна на реплики с представителите на Европейската централна банка. След като през 2007 г. тогавашният финансов министър Пламен Орешарски сондира нагласите в ЕЦБ, един от нейните представители – Юрген Щарк, в прав текст заявява, че действащият курс лев/евро е неприемлив за Германия. На това българските представители отговорили, че ако преразглеждането на курса е условие, по-нататъшни разговори са безсмислени.
Според Петър Чобанов проблемът може да се реши, като в Закона за БНБ се допише текст, който ограничава мандата на българското правителство в преговорите за еврозоната да не приема изменения в сега действащия валутен курс. "Трябва убедително и законово да е записано, че опит за промяна в курса ще води до напускане на механизма ERM II, което да възпира подобни външни действия", предлага бившият финансов министър Петър Чобанов. (прочетете интервюто с Петър Чобанов)
Христина Вучева е дори по-категорична. Тя призовава премиерът Бойко Борисов, като лидер на ГЕРБ, да се погрижи текстът да бъде оттеглен. "Може да се твърди, че предложената нова ал. 3 на чл. 29 от Закона за БНБ ще създаде много по-тежки проблеми, отколкото тези, които в момента имаме от лошата редакция на ал.ал. 3 на чл. 30 от Закона за хазарта (текста, използван от частните лотарии за данъчно облагане, в резултат на което бюджетът е ощетен с над 200 млн. лв., бел.ред.)", коментира тя.
В сряда след среща на финансовия министър с председателите на парламентарни групи, стана ясно, че управляващитe са съгласни промените да се прецизират. Как точно обаче, остана да се уточни в четвъртък, след редакционното приключване на броя. ![]()
Текстът е публикуван в брой 4/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.