Как се попълва бюджетът?Според сайта GobalPolicy.org коефициентът за таксата, която всяка членка на ООН трябва да плаща годишно, се определя въз основа на средния национален приход за последните 3 г., държавния дълг на човек от населението, дохода на човек от населението и колебанията във валутните курсове. Таванът е фиксиран на 22%, който е достигнат само от Съединените щати, които са най-големият донор на ООН, следвани от Китай според преизчисленията в края на 2018 г., Великобритания и Германия. Дъното и дължимият минимум е 0,001% от бюджета на организацията, които важат за най-бедните членки. Администрацията на президента Доналд Тръмп от самото ѝ встъпване в длъжност през януари 2017 г. се оплаква от прекомерното бреме върху САЩ и още същата година наложи намаляване на вноските си с $285 млн. за финансовата 2018 – 2019 г. към бюджета на ООН от $5,5 млрд., обяви пред Си Ен Ен тогавашният американски посланик в ООН Ники Хейли.
Мироопазващите операции на ООН по цял свят, които в момента са 14, се финансират от отделен бюджет, който за 12-те месеца към 30 юни 2019 г. възлизаше на $6,7 млрд. и на $6,51 млрд. до следващия 30 юни. Делът на САЩ в този отделен бюджет е 28%, но Вашингтон се ангажира да плати само 25%, както се изисква от Устава на ООН. Към момента американският дълг е $2,4 млрд. за мироопазващи операции. Заплатата за всяка „синя каска“ на ООН към юли 2019 възлизаше на $1428 на месец.
Предишната най-сериозна финансова криза на ООН бе през 2008 г. при глобалния финансов крънч, когато към декември 59 членки не бяха платили вноските си на обща сума $3,4 млрд. за текущата година, включително към редовния бюджет, този за мироопазващите операции, международните трибунали като този в Хага и плана за реновиране на централата в Ню Йорк. Най-големият длъжник отново бяха САЩ с 94% от дължимата сума.
Седмица след налагането на извънредните мерки за ограничаване на разходите говорител на организацията обяви, цитиран от Ройтерс, без да спомене конкретни числа, че „получаваме известни приходи и на този етап очакванията ни са да можем да платим заплатите за ноември“. Няма да е зле, защото ако и световната организация не може да плати на служителите си, какво остава за по-бедните, а и за богати членки, изпитващи проблеми при очакваната глобална рецесия.
Текстът е публикуван в брой 42/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа.
Вижте какво още може да прочетете в броя. 
.jpg)
