Да се върнеш в България и да се почувстваш на мястото си

ПРЕДСТАВЯМЕ ГЕРГАНА РАКОВСКА, НОМИНИРАНА ЗА ЧОВЕК НА БЪДЕЩЕТО В КАТЕГОРИЯ "НАУКА И ОБРАЗОВАНИЕ"

ГЕРГАНА РАКОВСКА е председател на Фондация на бизнеса за образованието и международен експерт с над 25 години опит в кариерното ориентиране, развитието на умения и връзката между образованието и пазара на труда. За нея да помага на младите хора да намерят професионалния си път е повече от професия. Това е лична кауза, свързана с убеждението, че всеки млад човек заслужава достъп до актуална информация, качествена подкрепа и възможност да направи информиран избор за бъдещето си.


ЗА КАКВА БЪЛГАРИЯ МЕЧТАЯ


МЕЧТАЯ за България, в която образованието развива не само знания, а и умения, любопитство, самостоятелност и желание за учене през целия живот. Искам всяко дете, независимо къде живее и в кое училище учи, да има достъп до добро образование и подкрепа, без това да зависи от частни уроци, частно образование или финансовите възможности на семейството.

Мечтая за пазар на труда, който предлага интересни и достойно платени възможности, така че младите хора да продължат да се връщат и да остават в България. Искам хората да могат да разчитат на справедлива социална система, качествено здравеопазване, съвременна инфраструктура и сигурност, а корупцията да не се възприема като ,,нормално нещо“.

За мен тази мечта е и много лична. Искам България да е мястото, в което синът ми да не съжалява, че се е върнал, за да работи и да се развива тук. Искам дъщеря ми след години да осъзнае, че решението ѝ да остане да получи висшето си образование в България е било правилно, независимо къде по света ще избере да живее и да се развива.

Как можем да го постигнем? На първо място с повече лична отговорност и ангажираност. Не можем да очакваме държавата и институциите да решават всичко вместо нас. Вярвам, че трябва да включваме повече мотивирани млади хора във вземането на решения. Не просто да говорим за тяхното бъдеще, а да ги ангажираме в създаването му. Те имат различен поглед, идеи и смелост да поставят под въпрос това, което хората от моето поколение сме свикнали да приемаме покорно. Трябва да спрем да мислим единствено за личната си изгода и да осъзнаем като общество, че успехът на другия не ни заплашва, а ни помага и развива.

Искам България да бъде известна не само с природата, историята и талантливите си хора, а като място, в което обществото живее добре.

Младите хора трябва да се чувстват удовлетворени, защото са избрали да останат в страната или да се върнат от чужбина, с ясната цел да бъдат отдадени в бъдеще не само на личното си израстване, но и на просперитета на България. Бъдещето не бива да се възприема като онова, което просто се случва, а да се разглежда като резултат от решенията и отговорността на всеки един от нас.