Обратното ДДС като панацея

Кой и кога въведе обратното ДДС
За този вид отчитане на данъчните задължения се заговори през 2012 г., когато се търсеше разрешаване на проблема с фиктивния износ и другите форми за източване на ДДС. Мерките, които ГЕРБ тогава възприеха, увеличиха административната тежест за бизнеса, но не произведоха желаните резултати и това се призна в доклада към бюджет 2013.

Обратното начисляване на ДДС беше въведено като част от по-голям пакет за справяне с данъчните престъпления през есента на 2013 г. от правителството на БСП и ДПС. Другата голяма промяна в пакета, предложен от финансовия министър Петър Чобанов, беше създаването на звеното за засилен фискален контрол, съставено от мобилни групи с участието на данъчни инспектори. Те получиха правомощия да спират за проверка превозни средства, с които се транспортират стоки със засилен фискален риск, като доставчиците на такива стоки бяха задължени да обявяват авансово доставките пред НАП.

За стоки с повишен фискален риск се приемат най-различни бързооборотни продукти като зърнените култури и мобилните телефони, но пълният списък се пази в тайна от Националната агенция за приходите. Драгомир Николов, Стефан Антонов
Може ли обратното начисляване на ДДС да направи конкурентни производителите на плодове и зеленчуци на играчите от сивия сектор? Може, убедени са и те, и земеделското министерство, което преди седмица предложи схемата, при която косвеният данък се начислява от последния търговец по веригата и която беше приложена при производството на зърно, да се въведе и за плодовете, зеленчуците и млякото.

Според източници на "Икономист" предложението е получило принципна подкрепа от финансовото министерство. Ведомството на Владислав Горанов ще поиска от Европейската комисия новите правила за тези групи продукти да се прилагат от началото на 2020 г. до 30 юни 2022 г., докогато важи същият ДДС-механизъм за зърното и техническите култури, въведен през 2014 г. от кабинета "Орешарски”.
Обратното начисляване е механизъм за предотвратяване на данъчни измами. Основната разлика спрямо класическия метод за внасяне на ДДС е, че никой по веригата, с изключение на крайния търговец, не начислява и не плаща косвения данък на доставчика си и съответно не търси от бюджета възстановяване на данъчен кредит.

Така се предотвратява класическата схема за източване на ДДС, при която няколко фирми, свързани във верига на доставки, начисляват проформа данъка, който първият доставчик не е внесъл в бюджета, а всички останали искат да им бъде възстановен. В същото време се освобождават свежи пари за коректните производители, на които не се налага да внасят ДДС и след това да чакат от държавата да им го възстанови.

"С новата схема 20-те процента данък ще се плащат от последния по веригата търговец, който продава на крайния потребител. Земеделските производители и междинните посредници няма да начисляват ДДС и няма да имат право да искат възстановяването му”, коментира пред "Икономист" експерт от земеделското министерство, който работи в тясно сътрудничество по механизма с експертите на Министерство на финансите. Обратното начисляване е допустимо по евродирективата за ДДС, но само по изключение и при доказано рискови стоки с ниска събираемост.

Според експерта е почти сигурно, че България ще получи зелена светлина от Брюксел, защото зърното, плодовете и зеленчуците са част от списъка на стоките с увеличен данъчен риск и се следят от звеното за фискален контрол към НАП и митниците. Освен това между 30 и 40% от производителите в тези браншове не са регистрирани по ДДС, защото оборотът им не надхвърля 50 000 лв.

От земеделското министерство се надяват фермерите да вложат освободените средства в нови сортове плодове, зеленчуци или за закупуване на по-добри торове. Ще се увеличат разполагаемите оборотни средства и на консервните фабрики, както и на мандрите, които ще купуват суровина без ДДС и ще начисляват данък върху произведените от тях продукти. По този механизъм в момента работят мелниците.

Според доклад на Европейската сметна палата за борбата с измамите с ДДС механизмът за обратно начисляване е полезен инструмент само когато се прилага последователно от всички държави членки в съответния рисков сектор. В противен случай нарушителите ще се преместят в държавата, в която не се прилага обратно начисляване, предупреждават одиторите. Те изтъкват и една сериозна опасност от генерализирането на обратното начисляване, т.е. прилагането му във всички сектори на икономиката като метод – това ще измести измамите към търговията на дребно, където рискът за укриване на ДДС е по-голям.

Реакцията
"Внасяме ДДС за всяка продадена партида, а в повечето случаи не сме си получили плащането от прекупвачите за продукцията ни. Т.е. затваряме средства, които можем да инвестираме и реално губим конкурентоспособност под произвола на търговци и прекупвачи”, коментира пред "Икономист” Мариана Милтенова, председател на Съюза на градинарите в България. Тя посочи, че нейната браншова асоциация настоява за обратно начисляване на ДДС за плодовете и зеленчуците още от времето на кабинета "Сакскобургготски”, като последно подобно искане е отправяла при втория кабинет "Борисов".

Според Милтенова продължава да виси и друг проблем, свързан с ДДС, за който се говори отдавна – сивата икономика продължава да властва по пазарите, където рядко се издават касови бележки. Не е чуто предложението на Съюза на градинарите всеки, който продава на пазар, да бъде регистриран по ДДС, независимо какъв обем продажби декларира. За малките производители, които продават директно от фермата и имат малко продажби, съюзът многократно е предлагал да плащат годишен патентен данък във фиксиран размер, но и това предложение е останало нечуто.

Според Милтенова най-доброто решение е да се свали ДДС за плодовете, зеленчуците и другите основни храни до 5%. "При такъв налог никой няма да има интерес да прилага криминални схеми и да точи данъка”, казва тя. От Министерството на финансите многократно са отхвърляли възможността за диференцирана ставка за храни с аргументите, че това ще усложни администрирането на ДДС и ще увеличи възможностите за данъчни измами, както показва практиката в страните, където е въведено.

Предложението за обратното начисляване на ДДС при млякото е направено от Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) през юни т.г. с писмо до земеделското министерство, посочи председателят ѝ Венцислав Върбанов. Освен че изчезват предимствата на сивия сектор, производителите на сурово мляко ще бъдат финансово подпомогнати от въвеждане на мярката, тъй като няма да са задължени всеки месец да внасят ДДС по издадените фактури, въпреки че мандрата или прекупвачът още не са им платили млякото. Според асоциацията в повечето договори с мандрите плащанията са отложени с месец до 3 месеца, а ДДС трябва да се внася на всяко 14-о число на месеца. Промяната ще облекчи финансово най-вече малките и средните производители, които не генерират големи оборотни средства.

Едно наум
Данъчни консултанти предупредиха пред "Икономист", че с новата схема производителите се лишават от краткосрочна ликвидност – да оперират с платения от клиента им ДДС 45 дни, преди да го внесат в държавния бюджет. Отпада и възможността да се санкционират сиви фирми от тези сектори за документ с невярно съдържание, защото вече няма да подават справка декларация за продажбите си.

Не е ясно дали след въвеждането на обратното начисляване на ДДС плодовете, зеленчуците и млякото ще продължат да се разглеждат като стоки със завишен фискален риск. И дали към тях ще се добавят продуктите от тяхната преработка, както и млечните продукти. От това зависи дали част от споменатите производители само ще преминат към нов режим за отчитане на ДДС, или ще подлежат на по-строг контрол и от мобилните групи на НАП. "Икономист" потърси разяснения от Министерство на финансите, но до редакционното приключване на броя не получихме отговор.

Според данъчните експерти е сигурно, че по този начин държавата ще бъде по-добре защитена срещу опити за измами с ДДС. Но не е ясно точно колко загуби могат да се спестят. Подобна статистика липсва и като оценка за ефектите след въвеждане на обратното начисляване за зърнените култури, което беше в основата на увеличаване на данъчните приходи през 2015 г., заедно с общото ускоряване на икономиката.

Текстът е публикуван в брой 34/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.