Омбудсманът Мая Манолова от месеци през ден плаши, че ще се кандидатира за кмет на София, и все не го прави. Или не е много наплашена, или трудно се ядосва достатъчно. Иначе, ако се била кандидатирала, щяла да спечели изборите. Явно социологическите проучвания на различни агенции ѝ вдъхват кураж, че ще победи на балотаж срещу Йорданка Фандъкова. Но явно и куражът ѝ е под точката на кипене като ядосването. Все още социолозите не предрешават изборите, иначе Мая щеше да се напъне да ги спечели и без да се кандидатира.
Друг един герой за народни правдини, шоуменът Слави Трифонов, от години плаши с нов политически проект. Най-сетне този проект ще се роди като партия на 5 октомври. И той, и Манолова са в образа на несистемния играч, който е против цялото политическо статукво и обещава генерална промяна. Тази вълна, на гребена на евроскептицизма, антилиберализма и национализма, отдавна заля Европа и покрива главно десния, но нерядко и левия спектър. И разбира се, несистемните накрая се оказват съвсем системни. Най-красноречивият пример за това е гръцката „Сириза“, която управлява противно на всичките си обещания, но ще получи признанието на историята, че е извела страната от кризата.
В близката ни политическа история също има несистемни играчи, но само един е такъв в чист вид и от голяма величина – Симеон Сакскобургготски. Той бе изцяло външен за местния политически ландшафт и го помете от раз. Несистемният скок за 800 дни, разбира се, не се случи, но НДСВ и Симеон се оказаха напълно системни – подписаха договорите за членство в НАТО и ЕС, продължиха стопанската политика на кабинета „Костов“, разширявайки максимално ветрилото за всякакви бизнес интереси, без грам идеологически и геополитически свян, и бяха повратливи като всички системни партии – влязоха в коалиция с БСП, след като загубиха изборите през 2005-а, въпреки обещанията си да не го правят.
Несистемен изглеждаше и Бойко Борисов, който като главен секретар на МВР и като столичен кмет сам-самичък се бореше с цялата престъпност и корупция на света в една отделно взета страна, докато накрая не създаде партия ГЕРБ и не взе цялата власт. Разбира се, няма нищо несистемно в това да вървиш нагоре в кариерата, да печелиш много подред избори, да се разположиш трайно в център-дясно, да си напълно предвидим и стабилен навън. И дори на фона на все по-комичното държавно лидерство в региона, в Европа и в света да изглеждаш като един от малкото напълно уравновесени политици, въпреки неизменната тактика напред-назад във вътрешната политика.
Сега Слави Трифонов изглежда като кавър на Симеон Сакскобургготски, а Мая Манолова – на Бойко Борисов. Слави иска като царя да срине политическата система, като обещава не всенародно замогване за 800 дни, а да върне властта на народа, който сам мажоритарно да избира от депутати до главен прокурор и полицейски началници. Мая пък е волеви и енергичен Бойко в женски образ. Както се полага на една дама, трамплинът ѝ е не силовашко-правоохранителен (МВР), а медиаторско-правозащитен (омбудсман). Пресечната точка на двамата е постът столичен кмет – там си за пръв път на истински мажоритарен вот, там се сблъскваш с реални проблеми и решенията им, а провалите са съвсем видими.
Трифонов отчасти също повтаря образа на Борисов – същия балканджия в мачо-чалга вариант, който от тази светогледно-естетическа позиция с широка обществена основа иска да гради нормалност. Но сега с обещанието тя да е за "най-унизените и оскърбените" представители на слабообразованите и отчаяни хорица от народните низини, които сами ще се превърнат в елит, след като пометат съществуващия.
Слави Трифонов и Мая Манолова са разпаднати образи на Бойко Борисов, които могат да черпят енергия от електоралната умора от неговата монолитност. Но бидейки отделни парчета, те в перспектива ще се допълват до пълен кавър на неговата цялост, защото той е единственият напълно успешен досега у нас модел на привидял се като несистемен и оказал се напълно системен играч. Генезисът на Борисов, Манолова и Трифонов не е антисистемен, а опортюнистично-системен – те са част от системата, явявайки се нейна вътрешна опозиция. Когато вземат властта, те са вече напълно системен, те са вече самата система.
Партията на Трифонов едва ли директно ще застане зад Манолова на кметските избори в София – тя има нужда да е далеч от всички, особено от БСП. Но ако се кандидатира и спечели, Манолова занапред ще има нужда от партийна подкрепа особено ако смята столичното кметство да е само спирка в политическата ѝ кариера. За поддържане на несистемен образ и акумулиране на протестна енергия тя ще има нужда именно от партия с такава претенция – като на Трифонов. Без Бойко – по бойковски.
Текстът е публикуван в брой 32/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя. Вижте какво още може да прочетете в броя.
.jpg)
