Математици от Великобритания са създали компютърен модел, който показва, че някои хора могат да бъдат генетично програмирани към добро поведение, а други да стават злодеи, заради особеност в устройството на ДНК-то. Това се казва в статия, публикувана в списание PLoS Computational Biology, предава РИА Новости.
Смята се, че повечето бозайници, освен човека и някои висши примати, не са склонни да помагат на съплеменниците си и не поддържат приятелски връзки извън стадото си. През последните години учените са провели множество „тестове за алтруизъм“ с участието на шимпанзета, някои други маймуни, а също така и с човешки бебета и деца.
Част от експериментите показали, че маймуните са способни да помагат на околните безкористно, но някои тестове потвърдили „животинския егоизъм“ на приматите. От друга страна децата усвояват чувството алтруизъм на 15-месечна възраст, което говори за това доколко важна е тази психологическа черта – умението да си добър към околните – за еволюцията и оцеляването на човечеството. Поради тази причина учените активно търсят отговор на въпроса какво кара хората да не помагат на ближните, като за целта изучават поведението на различни животни и дори бактерии.
Математикът по образование Саша Дал от Ексетърския университет във Великобритания и колегите му казват, че са успели да създадат математически модел, който обяснява съществуването не само на добри, но и на лоши хора в обществото ни, като са наблюдавали поведението на „колективните“ форми на микробите.
Учените разказват, че в нашето общество и сред животните има както ярко изразени храненици, така и алтруисти, които живеят относително мирно едни с други, въпреки безпощадната експлоатация на вторите от първите. В съществуването им са замесени генетични фактори, които подтикват човека към егоизъм или алтруизъм, убедени са авторите на статията.
Моделът, създаден от Дал и колегите му, показва, че подобно поведение наистина може да бъде предопределено от разлики в устройството на един или няколко гена и че всички черти във взаимодействието и маниера на действие на генетично добрите и злите хора могат да бъдат възпроизведени с помощта на компютър, включително и „мирното им съществуване“ едни с други.
„Теорията на социалната еволюция никога не отчита възможността поведението ни да е повлияно от генетичен полиморфизъм или изменчивост. Ние разработихме модел, който ни позволява да проверим и докажем това, и сега се надяваме да потвърдим дадените изводи и по експериментален път, чрез опити с животни и микроби“, казва Олоф Лаймар от Стокхолмския университет.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
