Журналистиката е оръжие, което никога не е било толкова силно, колкото сега, но и тя никога досега не е била по-малко склонна да служи на обществото, казва доносникът Едуард Сноудън пред онлайн-изданието „Раша тудей“. Бившият служител на американската Агенция за национална сигурност (АНС) призовава към преоценяване на взаимовръзката между обществото и медиите.
В интервю за „Колумбия джурнализъм ревю”, той подчертава вижданията си за настоящето състояние на журналистиката и увеличаващата се роля на хората с власт, които я управляват.
„Едно от най-предизвикателните неща относно промяната на същността на връзката между обществото и медиите, както и правителството и медиите, е това, че медиите никога не са били по-силни отколкото са сега,” казва Сноудън. „В същото време пресата е по-малко склонна да използва този вид власт и влияние заради увеличаващата се комерсиализация.”
Част от причините са капиталистичната алчност и 24-часовия новинарски цикъл, казва още Сноудън. Целта на постоянния поток от информация е по-скоро състезателна и повърхностна, отколкото да се напише качествена история.
„Пример за това е писането на текстове, които опровергават нечий ексклузивен репортаж, вместо разпространяването на една добра история. Когато предаването на фактите остане на заден план, медиите престават да вършат единствената си работа.”
Сноудън по-специално определя „Ню Йорк таймс” като един от нарушителите.
„Интерсепт наскоро публикува т. нар. ‘Дронови документи’, а това е невероятен пример за служба на обществото от страна на доносник от министерството, който предостави информация – изключително важна и засяга неща, които е трябвало да узнаем преди десетилетие. Но главните издания – и по-специално „Ню Йорк таймс” – не отразиха историята, всъщност напълно я игнорираха.”
Бившият служител от разузнаването в момента живее в изгнание в Русия и вярва, че в света след 11 септември медиите все повече се отдалечават от основната си цел като служители на обществото и се превръщат в инструмент за реклама на правителствената политика и засилването на позициите на висшите представители на властта.
„Ако включваха думата „тероризъм” тези факти нямаше да бъдат оспорвани. Ако правителството беше казало ‘Вижте, това се пази в тайна поради някаква причина, това е класифицирано поради някаква причина’, журналистите щяха да го оставят така,” казва Сноудън, визирайки най-големите американски медии.
Той също така вярва, че сега е най-подходящото време да се порази този монопол над информацията, особено с всичките нови технологии, които имаме на разположение. Разкрития като тези за шпионската програма на АНС „PRISM” са голям удар върху тези среди.
„Когато правителството е излагано на показ пред обществеността, и в частност президентът, чиято кампания бе основана върху ограничаването на този вид дейност, но въпреки това продължава с тази политика и в много случаи дори я разширява по начини, противоречащи на това, което очаква обществото, те трябва да се защитят по някакъв начин.”
Доносникът в изгнание говори за медиите едновременно като заплаха за държавната хегемония над наблюдението и като за нейно най-силно оръжие.
След 11 септември се появиха нови модели на журналистическо осведомяване, включително и утвърждаването на социалните медии като страхотен инструмент за предаване на информация.
„Това всъщност е един от начините, по които вие виждате как нови медийни актьори, всъщност злонамерени актьори, експлоатират това, което се възприема като нова заплаха за медийния контрол на осведомяването, като например Доналд Тръмп.”
Друга заплаха, която поставят социалните мрежи според Сноудън, е присъщата на хората вяра, че те са по-добрия вариант от утвърдените корпоративни медии. Още един недостатък, общ за социалните и корпоративните медии, е, че този, който има най-силен глас и най-висока гледаемост, винаги има по-голям шанс да успее. Дори едно добро и честно разследване може да пропадне, само ако един от източниците посмее да го издаде.
„Директорът на ФБР може да направи невярно изявление или по някакъв начин да направи подвеждащо изказване, докато дава показания в конгреса. Мога да проверя фактите и да кажа, че е неточно. Но ако някоя медия с голяма публика, утвърдена журналистическа институция, не го забележи, стойността на тези твърдения е почти никаква,” обяснява Сноудън.
Това има и своята обратна страна, която според Сноудън се явяват социални мрежи като Twitter, които представляват източник на истории за журналистите.
Какво се е променило в информацията след изтичането на информация за АНС през 2013 г.? Защо изненадата за дейността на АНС тогава се оказа толкова голяма? Преди тези разкрития сред обществеността съществуваше гняв относно съществуването на подобни технологии, а след това този гняв достигна нови висоти, защото хората разбраха, че тези технологии всъщност се използват.
„… Това, което се случи през 2013 г. е, че ние превърнахме обществения дебат от твърдение във факт.”
Основната разлика сега е, че американското правителство вече започна да използва законността като концепция. Ако преди това то беше обгърнато в потайнственост и можеше да продължава безнаказано да извършва своята дейност, внезапно на правителството се наложи да разкрие съдебни заповеди, до които самите журналисти нямат достъп, до които никой в АНС няма достъп, тъй като те бяха издадени от напълно различна агенция, в Министерството на правосъдието, обяснява Сноудън.
По този начин Сноудън принуди правителството да действа по-прозрачно за обикновените граждани.
Сноудън възприема себе си като „механизъм за разкриване на тясно специализирана правителствена информация”.
„Не става въпрос за наблюдение, а за какво обществото знае – какъв контрол има обществеността над програмите и политиката на правителството. Ако не знаем какво в действителност прави нашето правителство, ако не знаем каква власт са си дали представителите на властта, не може наистина да твърдим, че ние контролираме правителството.”
„Никога не съм очаквал, че ще успея да напусна Хаваите. Щях да направя всичко по силите си, но крайната ми цел беше просто да дам тази информация на обществото. Почувствах, че единственият начин да го постигна бе чрез пресата. Ако не можем да вярваме на пресата, ние вече сме загубили.”
„Не можете да имате отворено общество без отворена комуникация. В края на краищата, тестът на отворената комуникация е свободната преса. Ако журналистите не могат да търсят информация, ако не могат да се изправят срещу правителствения контрол над информацията и да публикуват тази информация – не само относно правителствените, но и относно корпоративните интереси, това ще окаже вредно влияние върху разпределянето на властта и прерогативите на властта. Бих оспорил съществуването на традиционната американска демокрация, в която вярвах.”
Сноудън: Светът се сблъсква с най-голямата в историята криза в компютърната сигурност Сноудън потвърди съществуването на американската програма за глобално наблюдение Ешелон
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
