Mозъкът възприема речта по напълно различен начин в шумно помещение

Автори: Йоаким Грос и Хьожин Парк / „Бизнес инсайдър”

Когато говорим лице в лице, ние разменяме много повече сигнали освен думи.

Общуваме, използвайки позицията на нашето тяло, мимиките на лицето ни и движенията на главата и очите ни; но освен това и чрез ритъма, който се произвежда, докато някой говори.

Добър пример за това е скоростта, с която произвеждаме срички при продължително говорене – около три до седем пъти в секунда.

При разговор слушателят се настройва към този ритъм и го използва, за да предскаже синхронизирането на сричките, които ще използва говорещият в следващия момент.

Това прави по-лесно проследяването на разговора.

Същевременно протичат много други процеси. Благодарение на техниките за сканиране на мозъка ние знаем, че дори, когато никой не говори, частта от мозъка ни, отговорна за слуха, произвежда ритмична дейност, подобна на темпото на сричките в речта.

Когато слушаме някой, който говори, тези мозъчни ритми се синхронизират със структурата на сричката. В резултат на това ритмите на мозъка също се синхронизират и проследяват по честота и време идващия акустичен сигнал от речта.

Когато някой говори ние знаем, че движението на устните също помага на слушателя. Често тези движения предхождат речта – отварянето на устата например – и предоставят важни знаци относно какво ще каже човекът.

Въпреки това, само по себе си движението на устните съдържа достатъчно информация, за да позволи на тренирания наблюдател да разбере казаното дори без да чува никакви думи – ето защо някои хора могат да четат по устните. Това, което не беше ясно досега е как тези движения се обработват от мозъка на слушателя.

Синхронизиране на устните

Това е предметът на нашето последно проучване. Ние вече знаем, че не само гласните струни на говорещия произвеждат ритъма на сричките, но също така и движението на устните.

Искахме да разберем дали мозъчните вълни на слушателя също се синхронизират с движенията на устните на говорещия по време на продължителен разговор, подобно на начина, по който те се синхронизират със самата акустична реч – и дали това е важно за разбиране на речта.

Нашето изследване за пръв път разкри, че случаят е именно такъв. Ние записахме мозъчната активност на 44 здрави доброволци, докато те гледаха филми, в които някой разказва история. Точно както частта от мозъка, която отговаря за слуха, ние открихме, че частта, която отговаря за зрението също произвежда ритъм.

Те се синхронизират с ритъма на сричките, които се произнасят от устните на говорещия по време на продължително говорене. И когато усложним условията за чуване като добавим разсейваща реч, което означаваше,че движението на устните на разказвача ще стане по-важно за разбирането на това, което те казват, синхронизацията между двата ритъма стана по-прецизна.

В допълнение към това ние открихме, че частите от мозъка на слушателя, които контролират движението на устните, също произвеждат мозъчни вълни, които са синхронни с движението на устните на говорещия.

И когато тези вълни са по-добре синхронизирани с вълните от двигателната част на мозъка на говорещия, слушателят разбира речта по-добре.

Това подкрепя идеята, че частите на мозъка, които се използват за произвеждането на речта са също така важни за разбирането ѝ и могат да окажат влияние върху изучаването на четенето по устните при хора, които имат проблеми със слуха.

Следващата стъпка ще бъде да проверим дали същото нещо се случва с ритмите на мозъка по време на двустранен разговор.

Защо всичко това е толкова интересно? Ако е вярно, че речта работи чрез установяването на канал за комуникация чрез синхронизация на мозъчните ритми към ритмите на речта – подобно на настройването на радиото на определена честота, за да слушате определено радиостанция – нашите резултати предполагат, че съществуват други допълнителни канали, които могат да поемат тази функция, когато е необходимо.

Не само, че ние настройваме себе си към ритъма на нечии гласни струни, ние можем да се настроим и към еквивалентния ритъм на движението на устните му. Вместо да правим това чрез частта от мозъка ни, която отговаря за слуха, ние го правим чрез онази част, която се свързва със зрението и движението.

И не е нужно да сте тренирани в четенето по устни, за да се облагодетелствате от този процес – това е причината, когато сте на шумно място като кръчма или купон, да можете да комуникирате помежду си.

Ръкавица-чудо дава на глухите - слух, а на слепите - взор [видео]