Алгоритмите откриват игла в купа сено. От нас зависи за какво ще я използваме

Текстът е публикуван в бр. 1 (53) на сп. Business Global

Лидерски разговор

Мост към бъдещето, така практици и хора на знанието определят значението на новите технологии и изкуствения интелект. По този мост тръгваме към бъдещето в лидерски разговор между Пламен Цеков, съосновател на GigsRemote, и Методи Георгиев, управител на Integrity Enterprise. За да разберем колко богат и ценен може да е погледът и към двата бряга.

Коя е най-смелата прогноза за развитие на технологиите в следващите години, която сте срещали? Споделяте ли я?

ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Една от най-смелите прогнози, която многократно се натъртваше през 2024 г., е, че изкуственият интелект ще замести програмистите и ще провокира глобален спад в ИТ индустрията и в нуждата от ИТ специалисти. Определено не я споделям, даже напротив – нуждата от внедряване на решения за по-голяма автоматизация, базирани на изкуствен интелект, която се осъзнава от все повече и повече бизнеси и индустрии, ще повиши търсенето на ИТ специалисти, тъй като на изкуствения интелект му трябва сериозна база от данни и подготвителни контексти, за да може да работи прилично.ПЛАМЕН ЦЕКОВ има над 20 години опит в ИТ индустрията. Съосновател и изпълнителен директор на платформата за ИТ фрийлансъри GigsRemote, предприемач в Endeavour, съосновател и бивш главен изпълнителен директор на Scalefocus – най-голямата българска компания за ИТ услуги. Бил е член на борда на AIBEST – Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии, представител на AIBEST за Global Technology & Business Services Council и управляващ партньор в „Мусала Софт“.

GIGSREMOTE свързва компании с най-добрите технологични фрийлансъри от Източна Европа, за да работят по ИТ проекти с различна сложност и продължителност. Всички фрийлансъри в общността на GigsRemote преминават през строга процедура на проверка, чиято цел е да се оцени нивото им на компетентност и да се свържат с подходящите проекти. Като социално отговорна компанията се ангажира да дарява част от приходите си на местните общности и за опазване на околната среда.Простичко казано – ще ни трябват все повече програмисти на „изкуствен интелект“.

Как ще изглеждат колективната интелигентност и продуктивност на работното място, когато хората и технологиите заработят в пълна симбиоза?

П. Ц.: Това за мен е утопия. Мога да кажа – хората не са перфектни по дефиниция и грешат, и това е напълно човешко. Същото важи и за алгоритмите и изкуствения интелект – те са програмирани от хора, и също не са перфектни.

МЕТОДИ ГЕОРГИЕВ: Сигурно е, че продуктивността ще се повиши значително. Вярвам, че симбиозата между хората и технологиите ще подобри не само ефективността, но ще доведе до революционна промяна на начина, по който работим и изпълняваме задачите си. Ще видим създаването на нови, високотехнологични работни места. Ако погледнем малко по-смело в бъдещето, можем да очакваме, че AI ще замени човешката дейност не само при изпълнение на рутинни, но и при по-комплексни задачи, изискващи промени, адаптация и гъвкавост при вземането на решения. Човекът и машините ще открият един нов свят на взаимодействие. Предизвикателството ще бъде да използваме позитивите и ограничим негативите от това взаимодействие, за да постигаме по-добри резултати.

Може ли алгоритмите да бъдат по-добър мениджър от човека. Кои процеси в работата с кадрите могат да бъдат автоматизирани и кои трябва да останат изцяло човешки?

М. Г.: Алгоритмите могат да автоматизират и оптимизират задачи, но човешкият елемент е критичен за вземане на социално обосновани решения. Алгоритмите са по-бързи и точни при анализа на големи бази данни и от тази гледна точка са по-ефективни от човека. Но нека не забравяме, че и те имат своите ограничения – липса на интуиция, етични бариери и емоционална интелигентност. Алгоритмите създават огромни възможности за мениджърите като техни помощници. Те могат да подпомогнат решенията им при подбора на персонал, управлението на представянето и ангажираността. Да управляват самостоятелно някои процеси, които са стандартизирани и автоматизирани. Важно е да не караме хората да се чувстват като нули и единици в програмен код.

П. Ц.: Алгоритмите подпомагат хората да решават задачите по-бързо, по-качествено, с по-добър и по-обхватен контекст. Те могат да ни помогнат да намерим иглата в купата сено, но какво ще правим с нея, си е човешка работа.

Човешкото отношение и участие в управлението на хора e много деликатна работа, наша си работа. И няма как алгоритъм да бъде припознат от човека като нещо по-авторитетно.

Алгоритмите и данните могат да бъдат в помощ на хората, включително и на мениджърите – да построят по-бързо, малко по-подробна картина и контекст, така че човекът мениджър да вземе по-адекватно решение и да му придаде човешки подход и аргументация.

Доколко изкуственият интелект може да допринесе за по-справедливо управление на човешките ресурси, например при подбора и оценката на служители?

П. Ц.: Може да подпомага мениджъра с много повече информация, факти и сравнителни изводи, но не мисля, че може да му се вменява ролята на справедлив арбитър. Това си е изцяло човешка, наша си работа.

Хората имат нужда да си говорят с хора, и хора, които да ги възприемат.МЕТОДИ ГЕОРГИЕВ е управител на Integrity Enterprise. Има над 15 години опит в мултинационални компании в България и в САЩ. Бил е изпълнителен директор на Cargill България. Магистър като треньор по плуване и спортна журналистика. Завършил е външна търговия и международно право, магистър по мениджмънт на технологиите от University of Denver, САЩ, има диплома по финансов мениджмънт от ACCА, Великобритания.

INTEGRITY Enterprise е компания, създадена от специалисти с богат международен опит в IT индустрията и с академични инициативи. Тя налага добрите практики в бързо развиващата се IT индустрия. През последната година разработи и пусна на пазара Predictive Impact, продукт без аналог в момента. Той използва изкуствен интелект и помага на компаниите да подобрят ангажираността на служителите и да предвидят бъдещо текучество.Това е част от принципите, които прилагаме и в GigsRemote, където боравим с огромен брой данни и алгоритми, за да постигнем бързина и обхватност. Но винаги са включени хора в процеса по обратна връзка и решения за подбор.

М. Г.: Изкуственият интелект има потенциал да направи управлението на човешките ресурси по-ефективно и обективно, което означава и по-справедливо. Автоматизацията и използването на AI в процесите на подбор вече дава резултати и води до подобрения. При развитието и ангажираността на служителите също виждаме различни технологични решения, като едно от тях е и проектът Predictive Impact, който разработваме с малък екип съмишленици.

AI има потенциал да предоставя по-точни и по-обективни оценки на представянето, като използва данни. Въпреки положителните си страни не е панацея и човешката намеса е задължителна, особено в HR процесите, където вземаме решения за бъдещето на служителите.

Ако една компания изповядва философията да закриля и се грижи за работниците, а не за работните места, технологиите ще и` помагат, или ще я ограничават?

М. Г.: За да можем да се погрижим за хората, да увеличаваме работните места, както и да подобряваме условията за труд, придобивките и възнагражденията, най-важно е бизнесът ни да бъде успешен. За да се случи това, е задължително да използваме наличните технологии и да не изоставаме от конкуренцията. Философията на компания, която поставя работниците на първо място, има огромен потенциал за подкрепа от технологиите.

П. Ц.: По-скоро технологиите ще помагат на мениджърите да си свършат по-добре работата в отношенията с работниците – по-обективна оценка на тяхната продуктивност, развиване на допълнителни умения и добавяне на нови цели, свързани с работните места, в един бъдещ момент.

Има ли „технологичен шок“ сред служителите и как компаниите могат да се справят с него?

М. Г.: Технологичният шок, съпротивата срещу всичко ново възникват, когато новите технологии се внедряват бързо, служителите не са подготвени за промените и имат усещането, че ще загубят работата си. Как компаниите могат да се справят с това предизвикателство? Отговорът на този въпрос през идните години ще бъде също толкова важен, колкото и внедряването на самите иновации. Компаниите, които успеят да подкрепят своите екипи, ще усетят ангажираността и мотивацията им, което ще има пряко отношение към бизнес резултатите.

П. Ц.: Не виждам шок. Нищо по-различно не се е случило от това, което се е случвало в близкото, даже и в по-далечното минало. Технологиите винаги предизвикат минишокове и ни изкарват от релсите на вчерашния ден. Но нещата според мен са си в еволюционната рамка.

Кога драстично ще се променят работата и работното място? Как ще изглеждат те тогава?

П. Ц.: Това вече се случи по време на Covid-19 – мисля, че всички го гледахме този филм! Когато много хора трябваше бързо да започнат да работят от вкъщи, почти без никаква предварителна технологична подготовка. И сега за много от кадрите, за висококвалифицираните специалисти, това продължава да е предпочитаният начин на работа: по-гъвкав и по-продуктивен, с повече хармония и по-малко стрес в ежедневието.

М. Г.: Тук можем да си представим бъдещето с футуристични офис пространства, хора с виртуални очила, размахващи ръце във въздуха. Ако обаче погледнем по-реално, ние вече виждаме промяната. Тя започна и се ускори по време на Covid пандемията. В момента катализатори са изкуственият интелект, автоматизацията, виртуалната и разширена реалност (VR/AR), както и социалните мрежи и икономическите тенденции. Очакваните промени можем да разделим в три перспективи: краткосрочни – една до пет години. Средносрочни – до осем-десет години. Дългосрочни - след повече от десет години. В краткосрочен план процесите са започнали – хибридни работни места, внедряване на AI и автоматизация. В средносрочен план промяната е най-интересна. Там можем да очакваме масово навлизане на интелигентни роботи и AI асистенти, както и преход към работни места, базирани на VR/AR. При тази динамика аз не се наемам да дам прогноза в дългосрочен план. Но можем да очакваме пълно трансформиране на професии с висока степен на колаборация между хора и машини, както и появата на нови професии, за които днес не можем и да предполагаме.