
„Руските политици често предполагат, че бъдещето „след Путин“ ще прилича на ситуацията в Сирия, тоест на кървава гражданска война“, пише Мария Снеговая в блога на изданието „Вашингтон пост“. Снеговая е аспирант в Колумбийския университет и колумнист за в. „Ведомости“. „Например в речта си в ООН през 2015 г. Путин заяви, че износът на така наречените демократични революции към Близкия Изток и Северна Африка е повлякло след себе си насилие, обедняване и социални катастрофи“, припомня тя.
Но авторът смята: съдейки по това, че обществените науки ни учат, че има политически преходни периоди, в Русия преходът към демокрация няма да прилича на кървавата война в Сирия.
„Режимът на Башар Асад е проява на малцинството. Алауитите са религиозно малцинство, неголяма и устойчиво интегрирана каста, уверена, че оцеляването ѝ зависи основно от това ще остане ли Асад на власт“, се казва в статията.
По думите на американския експерт Джошуа Лендис, алауитите са сплотени от вероизповеданието си и нуждата да оцелеят във едно враждебно към религията им обкръжение. Сега алауитите са непропорционално много в сирийската армия и спецслужбите. „Политологът Райза Брукс доказва, че установяването на такива политическо-военни отношения е единствената стратегия, която позволява на управляващия режим на малцинството да оцелява продължително време“, пише авторът.
Санкциите, наложени срещу Сирия през 2011-2012 г. отслабиха сирийската икономика, но сплотиха елита, като укрепи у алауитите „усещането, че са жертви“.
![]()
В Русия управлява „популистка автаркия, която поддържа лоялността към себе си насочвайки ресурси към различни групи от населението, в това число и елита от близкото ѝ обкръжение, сътрудниците от силовите ведомства, чиновниците, служителите от държавния сектор и т. н. Но за разлика от алауитите, тези групи не са обединени от „идентичността на малцинство“. В руската система няма малцинства, чийто живот да зависи от запазването на властта в ръцете на Путин“, пише Снеговая.
По данни на наблюдателите, едва около 100 представители на руския елит са задължени на Путин за личните си богатства. „Вярно в, че това число може да се увеличи до 1000, ако се прибавят и специалните батальони на Кадиров, лидерът на Чечения. За сравнение: алауитите, които са верни на Асад, са милиони“, се казва в статията.
Ако Асад бъде свален, сирийските алауити вероятно ги очаква изгнание, разпити или смърт. „Ако Путин напусне, повечето представители на руския елит или ще запазят положението си, или просто ще предложат услугите си на следващия лидер, или малко ще обеднеят“, смята авторът. Сериозна заплаха би имало за малцина. „Затова Путиновият елит едва ли би стрелял срещу тълпата, макар и през 2015 г. зам.-министърът на комуникациите Алексей Волин да обеща да направи това“, се казва в статията.
Според Снеговая Путин „недвусмислено си купува подкрепа“. Когато ситуацията с парите се обтегне, различни групи си съперничат за държавните ресурси. „Това се проявява в политически протести сред нисшите класи и може да нарани елитите“, пише авторът. Възниква неголям сплотен държавен елит, а извън пределите му – множество потенциални алтернативни лидери.
„В подобни ситуации бизнесмените и средната класа са склонни да се присъединят към опозицията, тъй като популистките режими от типа на Путиновия обикновено потискат имуществените права на гражданите, разширяват държавния монопол, за да намалят броя на „страничните хора“, които могат да извличат полза, а също така създават изключително много правителствени наредби и корумпирани институции“, се казва в публикацията.
Кой ще победи в борбата между „вътрешните“ и „странични хора“ в Русия? Всичко зависи от това ще успеят ли „страничните“ успешно да организират народни протести и да поискат смяна на режима, смята авторът.
„Сега, в условията на падащите цени на петрола, болезненото въздействие на международните санкции върху икономиката, намаляването на рейтинга на правителството и разпространяването на протестите в страната, някои наблюдатели вече виждат триене в Путиновия елит“, пише Снеговая.
Затова руските официални лица лобират за отмяната на санкциите.
„В процеса на либерализация Русия няма да заприлича на Сирия“, констатира авторът. Първо, международните санкции вероятно ще отслабят позициите на Путин. Второ, малко са руснаците, и то в най-добрия случай, които биха тръгнали да воюват за спасяването на Путиновия режим. „Ако Путин падне, по-вероятният вариант е политически преходен период, който ще е по-малко кървав, по-стремителен и мирен, отколкото в Сирия“, се казва в статията.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.