Голямото жури е голямо с идеите, които има

ПРЕДСТАВЯМЕ ПРОФ. Д-Р ДЕСИСЛАВА БОШНАКОВА, УЧАСТНИК В ГОЛЯМОТО ЖУРИ

АКО трябва да се представя само с една дума, вероятно бих избрала любопитна.

Любопитна към хората, към идеите, към начина, по който общуваме, и към всичко, което може да ни накара да погледнем на света по различен начин. През годините това любопитство ме отведе на доста различни места – от авиацията, през университетската аудитория и PR агенцията до театралната сцена, TEDx събитията, книгите, подкаста и безброй срещи с интересни хора.

Моята най-дълга професионална и лична любовна история е Нов български университет. Започнах да преподавам през 1998 г., а днес съм ръководител на департамент „Медии и комуникация“. Винаги съм вярвала, че преподаването не е просто да предадеш знания. То е разговор, предизвикателство, понякога дори малко провокация. Искам студентите ми не просто да научат нещо, а да го изпробват, да сбъркат, да задават въпроси и в крайна сметка да стигнат по-далеч от мен. Най-голямото признание за един преподавател е неговите студенти един ден да го надминат.

През годините получих и професионални признания, сред които наградата „Преподавател по ПР“ на БДВО през 2014 г., а през 2015 г. станах почетен член на организацията. Приемам тези признания с благодарност, но истинската ми награда продължават да бъдат хората, с които работя и които след това тръгват по своя път.
Паралелно с академичната работа винаги съм искала да бъда и в практиката. Създадох PR агенцията ROI Communication, където консултираме, обучаваме и създаваме съдържание и идеи, свързани с комуникациите. За мен теорията и практиката не са две различни вселени. Напротив – те постоянно си говорят. Това, което научавам от реалния живот, влиза в аудиторията, а въпросите на студентите ми често ме карат да преосмислям начина, по който гледам на практиката.
Обичам и думите. Писала съм книги за теми, които ме вълнуват - сред тях „Колективната мъдрост (Краудсорсинг)“, „PRоговорки“ и „Политическите комуникации в мрежата 2.0“. Имам и книги в съавторство - една с проф. Джо Голдблат и една с доц. д-р Евелина Христова, която е сред първите ми студенти. Пиша и истории - кратки 13+2 истории за W и R и дълги - НеДа. Пиша и в блога си, а „Бошлаф“ е моят подкаст и още един начин да разговарям с хората за нещата, които ме занимават и да търся смисъл в този объркан свят. 

Друга голяма част от живота ми са TEDx събитията. През 2011 г. започнах с TEDxNBU, а от 2017 г. съм организатор на TEDxSofia. Харесва ми магията на тези събития – да откриеш човек с интересна идея, да му помогнеш да я качи на сцената и след това да видиш как тя започва да живее свой собствен живот. Самата аз съм била лектор на TEDx, а през 2015 г. имах възможността да участвам в TEDActive като стипендиант на фондацията „Бил и Мелинда Гейтс“. Това са преживявания, които продължават да ме вдъхновяват.

Може би малко неочаквано за човек, посветил толкова години на комуникациите, имам и магистратура по театрална режисура и няколко плахи опита в театъра. Но всъщност за мен това изобщо не е странна връзка. Театърът ме научи много за сцената, за разказването на истории, за присъствието пред публика и най-вече за хората. А всичко това има своето място и в комуникациите.

Обичам да работя, да създавам, да организирам и да се срещам с хора. Но също така се опитвам да запазя в себе си нещо, което смятам за особено важно – детския дух. Любопитството да питаш „защо?“, удоволствието да откриваш нещо за първи път, способността да се впечатляваш от красивото и да се радваш на малките неща.

Затова, ако някой ме попита коя съм, едва ли ще започна с титлите и длъжностите. Аз съм човек, който обича идеите, хората и срещите между тях. Преподавам, защото вярвам в силата на знанието. Работя в PR, защото вярвам в силата на комуникацията. Организирам TEDx събития, защото вярвам, че една добра идея може да промени начина, по който гледаме на света. А пиша и говоря, защото просто не мога да спра да бъда любопитна.
За протокола - аз съм проф. д-р Десислава Бошнакова.