Десетте най-внушителни естествени източници на огън

За щастие случайните пожари в природата са изключително рядко явление, иначе планетата ни щеше да е доста по-горещо място. Все пак и това се случва, обикновено където има извънредно струпване на запалими полезни изкопаеми – при източници на въглища или природен газ. Освен това е възможно по невнимание тези вещества да бъдат запалени от хора. Кои обаче са най-големите източници на тези естествени пожари?

Горящият хълм край малкото австралийско градче Винген не впечатлява с размерите си – висок е едва 653 метра. Затова пък до 1830 г. бе считан за единствения активен вулкан в Австралия. Засега се знае само, че в продължение 6 000 години планината изгаря с метър на година.

източник: flickr.com

Планината Химера в Турция гори още от времената когато по тези земи е съществувала древната държава Ликия – около 1000 години пр. хр. Метан подхранва огньовете на Химера, които в древността са били толкова високи и ярки, че по тях са се ориентирали пътешествениците с кораби, като по морски фарове.

източник: popmech.ru

Въглищният басейн до индийския град Джария е отличен пример за това, че „вечният огън“ може да е не само обикновено зрелище. Това не е някакъв си скромен огън за привличане на туристите, а цяла мрежа от чудовищни пожари, които не могат да бъдат потушени нито от вода, нито от пясък или специални химикали, както показва опитът. Първият пожар е избухнал през 1916 г. и експертите смятат, че въглищата в Джария са достатъчно, за да може местността да се къпе в пламъци още четири хиляди години.

източник: popmech.ru

В парка Чеснът Ридж, щата Ню Йорк, източникът на неугасимия огън се намира под водопад, като по този начин създава красиво съчетание от вода и огън. Източникът гори благодарение на високата концентрация на етан и пропан. От време на време огънят гасне, но хората, които се грижат за него, го палят отново, за да привлича туристи.

източник: popmech.ru

Димящите хълмове на изток от нос Батърст, до северозападното крайбрежие на Канада. Открити са от английския мореплавател Джон Франклин през 1826 г. Те почти целите се състоят от горящи въглеводородни шисти и по всяка вероятност се саморазпалват, затова и вече векове наред не спират да горят.

източник: popmech.ru

Пещерата на водата и огъня в Тайван всъщност не е никаква пещера, а скала с богат източник на метан, която се намира в близост до един кален вулкан. Подземният газ гори вече около триста години и преди около два века е имал височина от три метра.

източник: popmech.ru

Мрапен е свещеният пламък, който има своето присъствие и в индонезийския фолклор. Веднъж мъничкото селце Мрапен било посетено от група монаси, начело със Сунан Калиджага, който е свещена фигура за исляма. Всички хора замръзнали и тогава Калиджага забил тоягата си в земята, а от там изригнал огън. Легендите са си легенди, но подземният газ захранва пламъка на Мрапен вече поне петстотин години и той не може да бъде потушен нито от дъжда, нито от вятъра.

 източник: popmech.ru

Още един „горящ хълм“ – Бренендер Берг. Намира се в Германия, близо до град Саарбрюкен, област Саарланд. Не е известно кой го е запалил, според слуховете са били двама овчари, които са искали да се стоплят. Едно е сигурно – въглищните пластове в хълма продължават да горят и досега.

източник: popmech.ru

Баба Гургур е голямо находище на нефт, което се намира до иракския град Киркук. Все пак там гори не нефт, а газ – вече цели четири хиляди години. Непрестанните огньове на Баба Гургур присъстват и в трудовете на Херодот и Плутарх. По всяка вероятност те са били онази „огнена пещ“ , в която вавилонският цар Навуходоносор заповядал да хвърлят трите отрочета, задето отказали да се прекланят пред златния идол.

източник: popmech.ru

Храмът Джваламукли е сред най-значимите хималайски храмове, където идват вярващи хора, за да се прекланят пред „първоелементния“ огън. Природният газ там гори с не много голям син газов пламък, като привлича десетки хиляди посетители годишно.

източник: popmech.ru