„Докато не са изчезнали“: След 100 години половината животнски видове няма да ги има

Автор: Индия Стърджис / в. „Телеграф“

Преди тридесет години Луи Сайхойос вижда с ужас как две малки деца са убити на няколко крачки пред него. В един слънчев ден в гр. Перкиомен в американския щат Пенсилвания той гледа как едно смейство се разхожда до пътя.

Покрай него минава голям ван и той осъзнава, че огромното му странично огледало ще удари едно от децата пред него. Той изкрещява, но вече е твърде късно. И двете деца се оказват под колелата на буса и веднага са премазани.

„Умряха точно пред мен“, казва 58-годишният режисьор, награден с Оскар, а зелените му очи се присвиват, сякаш още не вярва какво се е случило преди толкова много години.

„Трябваше да живея с идеята, че не съм извикал достатъчно силно. Не съм направил достатъчно. Не искам вече да живея с идеята, че не правя достатъчно.“

Това е една поразителна история, която го кара да заснеме новия си документален филм „Докато не са изчезнали“ (Racing Extinction). Примиерата му ще бъде в сряда. Моментът за този филм е идеален. 

Миналата седмица един от едва четирите останали в света бели носорози, женска, наречена Нола, умря в плен в зоологическата градина в Сан Диего. Сега трите живи е малко вероятно да се размножат, защото са или твърде стари, или болни. Филмът на Сайхойос показва доказателства от учените, според които след 100 години половината видове в света ще са изчезнали.

„Когато си помислите за масово измиране на видовете, се сещате за някоя голяма катастрофа като метеоритът, който е убил динозаврите преди 65 милиона години“, казва той. "Този път човечеството е метеоритът“.

Вижте кои застрашени видове са напълно законни за лов

Сайхойос нарича това „най-голямата история в света“ и твърди, че причините за случващото се са много и различни - въглеродните емисии, изменението на климата, прекалено големия риболов, незаконната търговия с диви животни, унищожаването на местообитанията на животните и свръхпотреблението. Посланието на режисьора е ясно: след жабите, пойните птички и костенурките, бързо ще последваме и ние. 

Предупреждението му трябва да бъде взето на сериозно. Сайхойос направи наградения с Оскар документален филм „Заливът“ през 2009 г., който разобличи бруталното клане на делфини за суши в Япония. В „Заливът“ той използва скрити камери и техники за тайно наблюдение, за да насочи вниманието на света върху ежегодното убийство на 23 хил. делфини и морски свине в залива на град Тайдзи. Откакто филмът бе излъчен, жертвите на традиционния лов паднаха до 6 хиляди.

Протести срещу лова на делфини

„В Япония има издадени заповеди за ареста ми заради незаконно навлизане в имот, заговор за нарушаване на търговията и заснемане на полицаи под прикритие без разрешение“, казва той, като не звучи особено притеснен.

„Докато не са изчезнали“ показва по-широката мрежа - черния пазар в Китай, където се продават десетки хиляди перки от акула, и индонезийските рибари, които избиват скатове заради хрилете им (които се използват в китайската медицина). С камерите, чувствителни на въглероден диоксид, той разобличава и компаниите за петрол и газ: „Ако „Заливът“ е „Бандата на Оушън“, казва той, „това е „Бандата на Оушън 2“. Много хора ще бъдат засегнати от този филм, както и много компании, надявам се. Защото това, което ние, хората, правим, е безскрупулно“. 

Австралия е изправена пред бедствие с изчезване на местните видове

Преди са му отправяни смъртни заплахи, дали и сега очаква подобна реакция?

„Надявам се, тогава знаеш, че правиш нещо хубаво. Когато снимахме под прикритие в Китай, беше опасно. Това там е незаконно. Имахме голям късмет, че се измъкнахме“.

Той се стреми и да популяризира филма с тайните си мисии и с личността си, известна вече като „еко Джеймс Бонд“.

„Не става дума за правенето на един филм, а за стартиране на цяло движение. Не искаме просто да осведомим хората за това, което се случва, искаме хората да предприемат някакви действия“.

Планетата навлиза в нова фаза на масово унищожение

Сайхойос се надява, че ще вдъхнови хората да „започнат с едно нещо“, за да намалят въздействието си върху околната среда - да преминат към възобновяеми източници на енергия, да ходят на работа с велосипед или веднъж седмично да ядат само зеленчуци (ако всички американци го направят, спадането на парниковите емисиите би било равнозначно на 7,6 милиона автомобила по-малко).

Страстта му да използва филми и снимки, за да наложи някаква социална промяна, първоначално се появява, когато е още 10-годишно момче, разнасящо вестници в родния си град в щата Айова.

„Слизах до печатните преси в неделя сутрин, гледах как вестниците излизат и виждах снимките. Нашият вестник имаше наистина добър фотографски отдел. Просто обичах снимките и това имаше голямо въздействие върху мен“.

Един от последните бели носорози умря в чешки зоопарк

Той работи за вестник до 1980 г., когато на 23 г. се присъединява към екипа на „Нешънъл джографик“ като фотограф. След 17 години, през които обикаля света десетки пъти, снимайки за списание „Форчън“ и за „Ню Йорк таймс“, той пише книга за динозаврите и преминава неусетно към киното. Това се случва през 2005 г., приблизително по същото време, когато основава Дружеството за опазване на океаните.

Сайхойос реално прави това, за което говори - шофира електрическа кола, използва слънчеви панели и се въздържа от месо и животински продукти. Забранява на служителите си да държат месо в хладилника в офиса. „Трябва да ядат навън с пушачите“, казва той.

Близо 8% от растителните и животински видове са обречени да изчезнат при сегашния темп на климатични промени

По средата на интервюто, той забелязва кожата на якето ми, което виси на гърба на стола. Прекъсва посред изречението си, за да попита дали е естествена кожа. Изкуствена е, разбира се, и се засмиваме - но се чудя дали ако беше естествена, нямаше бързо да бъда изгонена от стаята.

Този строг етичен кодекс в крайна сметка става причина за раздялата му със съпругата му Вики, която е балерина. Имат две деца - Никълъс на 30 г. и Сам на 25, но се развеждат миналата година, след като тя така и не отказва да яде месо. Сайхойос е съкрушен, но раздялата, казва той, е била неизбежна.

„Когато правиш нещо с такава страст, искаш хората около теб наистина да разбират какво се опитваш да постигнеш. Аз я обичам. Бяхме щастливи до определен момент, но беше трудно да нямам подкрепа, когато прекарвам целия си живот в опит да върша тази работа. Това ме убиваше“.

Нито един от синовете му не е тръгнал по стъпките на баща си. По-големият е рибар в Антигуа – „излиза сам в малка лодка, с въдици за риба“, казва за него Сайхойос. А малкият му син е изобретател в Сан Франциско.

„Сам работи по портфейл с кредитна карта, която се изстрелва при натискане на бутон. Казах му, че трябва да побърза: и кредитните карти може да изчезнат в следващите няколко години“.

Дивите животни са намалели наполовина за 40 години