Текстът е публикуван в бр. 6 (58) на сп. Business GlobalПандемията от Ковид-19, с която започна третото десетилетие на 21 век, ще остане в историята не само с черната статистика на жертвите, но и като катализатор за огромната промяна на начина, по който работим и живеем. Хибридната форма на работа, ръстът на дигитализацията и автоматизацията на бизнес дейностите, пробивите в медицината, повсеместната електрификация – всичко това се случва благодарение на бурното развитие на технологиите от пандемията насам.
Кои са тенденциите, които вече определят живота ни и ще продължат да го определят до края на десетилетието, а и след това? Открояваме 5 от тях – без претенции за изчерпателност, но с убеденост, че са водещи за сегашните и бъдещите промени, които ни очакват.
1AI вече е тукБлагодарение на ChatGPT изкуственият интелект стана достъпен за всекиВремето между 2020 г. и 2025 г. ще остане в историята като „раждането“ на изкуствения интелект (AI). Въпреки че науката, която стои зад технологията, датираше от десетилетия преди това, инфраструктурата за нейното реално задействане липсваше. Но благодарение на облачните технологии и мощните графични процесори, които позволиха светкавични и евтини (сравнително) изчисления, AI стана технология, достъпна за всеки. Човечеството влезе в нова епоха, в която „машината“ създава текстове, картини, видеа, води смислен диалог и не само помага в работата, но дори и измества човека.
Повратната точка настъпи през ноември 2022 г., когато OpenAI пусна свободен достъп до чатбота ChatGPT. Той се превърна в глобален феномен, като регистрира над 1 млн. потребители само за пет дни, безпрецедентно в технологичната история.
ChatGPT промени начина, по който милиони хора търсят информация, пишат текстове, превеждат, програмират, водят комуникация и дори преподават. Платформата показа на широката публика, че изкуственият интелект вече не е нещо скрито в изследователските лаборатории – той е в смартфона в джоба, на екрана на компютъра, близо до човека.
Следващото голямо събитие беше лансирането на новата версия на ChatGPT, базирана на езиковия модел GPT‑4 през март 2023 г. Той разшири възможностите на AI до нови нива на сложност, контекст и прецизност. А на 8 август 2025 г. OpenAI представи най-новата версия на своя изкуствен интелект – GPT-5, която според твърдения на компанията може да представя информация на ниво експерт с докторска степен.
Генеративният изкуствен интелект, представен от модели като ChatGPT, DALL-E, Midjourney и Sora, навлезе на работното място на милиони хора, които използват различни AI инструменти, за да пишат статии, сценарии, да редактират, да програмират, да създават реклами, да анализират, да правят бърза оценка на риска на клиентите. Не става дума само за чатботове – AI разпознава изображения и емоции, анализира диаграми, чертаe графики, разбира схеми и моделите стават все по-добри, като се самонаучават в процеса на работа.
В здравеопазването AI се използва за диагностика, радиология, персонализирана медицина, дори в откриването на нови лекарства. А в областта на роботиката моделът RoboCat позволи на машини да научават визуално нови задачи с минимални човешки инструкции, което е голяма крачка към създаването на автономни роботи.
Според изследването Stanford AI Index през 2024 г. 78% от компаниите използват AI в своите процеси спрямо 55% година по-рано. А инвестициите в генеративен AI са достигнали $33,9 млрд., с близо 19% повече в сравнение с 2023 г.
AI променя и пазара на труда, защото увеличава продуктивността на служителите. Според изследване на PwC в секторите, където AI е най-използван, заплатите растат два пъти по-бързо, а McKinsey прогнозира нови длъжности и професии, които днес още не съществуват.
Какво ще се случи до 2030 година? AI експертите очакват през оставащите години от нашето десетилетие подпомогнати от изкуствен интелект машини, включително и хуманоидни роботи, да изпълняват много задачи по-добре от хората. Друг е въпросът дали те ще получат достатъчно разпространение поради ред икономически, политически и социални фактори, за да изместят хората от работните им места.
Лидери в бранша като Сам Алтман (Open AI) и Демис Хасабис (Google DeepMind) смятат, че универсалният изкуствен интелект, съпоставим с човешкия, е възможно да се появи в следващите 5 до 10 години.
Наскоро Демис Хасабис, създател и изп. директор на компанията за машинно самообучение DeepМind (от 2014 г. част от Google), каза в интервю за в. „Гардиън“, че AI революцията ще бъде „10 пъти по-мащабна и може би 10 пъти по-бърза“ от Индустриалната революция.
Бившият директор на Google X Мо Гаудат предупреждава, че от 2027 г. може да започне период на социално-икономически хаос, при който милиони работни места, особено сред свързаните с интелектуален труд професии, ще бъдат заменени от AI, без обществото да е подготвено за това.
Големият въпрос е какво ще правят хората, на които AI ще отнеме работата. Често се говори за схеми като универсален базов доход, за държавни и международни AI регулации, за етични кодекси, които да ограничат навлизането и разпространението на технологията. В същото време, заради неограничения достъп до знания и умения, ако бъде приложен отговорно, AI може да бъде най-силният инструмент за глобално развитие от изобретяването на печатната машина насам.
Ясно е, че изкуственият интелект е част от настоящето, но близкото бъдеще ще покаже дали ще излезе от технологиите и прогнозите и наистина ще промени човечеството – към по-добро или към по-лошо, много скоро предстои да разберем.
2Eлектрификация на всичкоСветовният енергиен преход ще върви на няколко скорости. България ще е в догонващитеЕдна от най-важните характеристики на икономиката в последните години е енергийният преход. Той често се описва като промяна в първичното енергийно снабдяване от изкопаеми горива към възобновяеми източници. Макар и само по себе си да е вярно, това обхваща само част от картината. Другата е в начина, по който енергията се потребява.
В основата на тази трансформация лежат две припокриващи се, но различни състезания, всяко от които предефинира основно измерение на световната енергийна система.
Надпреварата за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) е конкуренцията за производство на електроенергия. Революционните технологии са слънчевата и вятърната енергия, допълнени от батерийно съхранение. Утвърдените играчи са въглищата и природният газ. Това е по-широко разпознаваемата от двете надпревари – често обсъждана в публични дебати, политически кръгове и медийно отразяване.
Надпреварата за електрификация е по-малко забележима, но не по-малко ключова. Това е конкуренцията за задоволяване на крайното търсене на енергия за отопление, мобилност и производство. В тази надпревара електричеството е разрушителят, а действащите играчи са молекулите: изкопаеми горива, доставяни директно до домове, превозни средства и фабрики. Ако надпреварата за възобновяеми енергийни източници промени начина, по който се произвежда електричество, надпреварата за електрификация променя начина, по който се използва електричеството в енергийната система.
Производството на слънчева и вятърна енергия – основният двигател на растежа на производството на чиста електроенергия – все още е в ранните фази на внедряване, осигурявайки 15% от производството на електроенергия през 2024 г. Но инерцията тук е поразителна: производството се е увеличило със 17% през 2024 г. и ВЕИ са отговорни за 57% от увеличението на световното предлагане на електроенергия. При сегашния си темп на растеж те са напът да задоволят цялото ново търсене на електроенергия през следващите няколко години.
Електрификацията, за разлика от това, е по-напреднала, но расте по-бавно. Електроенергията постоянно, но по малко, се увеличава от десетилетия и сега представлява около 22% от крайното потребление на енергия. Търсенето на електроенергия нарасна с 2,8% през 2024 г. и електроенергията осигури 40% от растежа на крайното търсене на енергия. Ако тенденциите се запазят, тя би могла реално да покрие целия растеж до края на десетилетието.
Защо електрификацията е по-важна сега. Без електрификация чистото електричество не може да измести изкопаемите горива в точката на потребление. Днес около 60% от първичните енергийни доставки преминават към крайното потребление в транспорта, сградите и промишлеността. Изкопаемите горива все още осигуряват 95% от крайната енергия в транспорта, 56% в промишлеността и 37% в сградите. Колкото и изобилна да стане чистата електроенергия, тя не може да измести изкопаемите горива в тези сектори, освен ако крайните потребители не бъдат електрифицирани.
В един идеален свят електрификацията е и икономически изгодна. Услугите за крайно потребление на енергия, като транспорт и отопление, са сектори, в които домакинствата и предприятията вече харчат трилиони долари всяка година. Това са големи, високостойностни и обикновено високомаржови пазари. За разлика от доставките на енергия на едро, които са капиталоемки и комерсиализирани, технологиите, ориентирани към търсенето, се продават директно на потребителите и имат по-силна ценова власт.
Какво да очакваме през следващите пет години. Но тъй като не живеем в идеален свят, енергийната трансформация не върви с желаните темпове. Основните причини са две.
Първата е геополитическа. Тя, освен директните конфликти като войната на Русия срещу Украйна, включва и новия подход на американската администрация, който чрез мита и тарифи внася голяма несигурност в глобалната икономика в инвестиционен план. В тази графа попадат и суровините, нужни за технологиите на енергийната трансформация, които често са обект на протекционизъм, който ограничава достъпа до тях.
По-големият проблем обаче е състоянието на електропреносната мрежа. Близо 40% от електрическата мрежа в ЕС е на над 40 години и не е проектирана за масово интегриране на ВЕИ. Много от преносния ѝ капацитет е свръхцентрализиран – около големи електроцентрали.
Добрата новина е, че ЕК осъзна проблема и отпусна €584 млрд. за модернизация на мрежите до 2030 г. Българският Модернизационен фонд разполага с около 900 млн. евро, от които около 101 млн. евро се насочват към разпределителните компании за инвестиции в техните мрежи. Но тъй като пазарът на битови потребители у нас все още е регулиран, не можем да очакваме ударна модернизация на мрежите, които се стопанисват от трите ЕРП-та, тъй като признатите им разходи са много далеч от това, което е нужно за технологичния скок.
Сценарият за следващите пет години включва развитие на няколко скорости. Ще има лидери, като Германия, скандинавските държави, Южна Корея и щати като Калифорния, където ще се появят масово ВЕИ енергийни общности и симулации на мрежи в реално време за предотвратяване на аварии. В системите ще се интегрира Еdge Computing за локална обработка на данни за бърз отговор, както и blockchain за прозрачни трансакции „енергия-от-потребител-към-потребител“.Техните мрежи ще разполагат с IoT сензори, AI, автоматизация и двупосочна комуникация за повишаване на ефективността.
Ще има и догонващи държави, като България, в които заради бюрокрация, липса на инвестиции и ясен план преходът ще върви няколко години след лидерите. Най-оптимистичният вариант у нас предвижда до 2030 г. 50% покритие с умни електромери и модернизация на 30% от разпределителните мрежи, ако заложеното по проектите с европейско финансиране се изпълни.
3От зелено към чисто за петилеткаСамо за пет години ЕС премина от идеалистичната идея за тотална декарбонизация към прагматичен подход за устойчиво развитие, базирано на нуждите на икономикатаКогато говорим за мудната европейска администрация, пет години са изключително кратък период от време. Затова, когато през декември 2019 г. председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен представи Зелената сделка на ЕС, очакванията бяха тя да остане задълго.
Обявената политическа амбиция на Брюксел бе, че ЕС ще превърне Европа в първия в света неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. Започна приемането на значителен обем ново европейско законодателство, което обхвана всички сектори от икономиката на ЕС и нейната декарбонизация. В интерес на истината, Зелената сделка не е еднолично европейско хрумване, а част от целите за устойчиво развитие на ООН, поставящи благосъстоянието на гражданите в центъра на икономическата политика.
Бавното, но сигурно интегриране на тези политики в законодателството и регулациите обаче извади на преден план някои непреодолими пречки пред имплементирането им на практика. Зелената сделка изглежда чудесно в лабораторни условия, но в реалния свят нейното прилагане зависи от много външни фактори.
Основната цел на ООН е борбата с климатичните промени, тоест проблемът и решението му следва да са глобални. Какво се случи на практика? Най-големите икономики, които по дефиниция са най-големи замърсители, не поеха по пътя на ЕС. САЩ започнаха частични стъпки при администрацията на Джо Байдън, Китай имитира загриженост без реални действия, а държави като Индия просто игнорираха темата.
Последва пандемията, която на практика стопира икономиката и накара правителствата по света да прибегнат до протекционизъм и захвърляне на правилата за устойчивост, доколкото ги е имало.
Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. пък предизвика енергийна криза.
Всичко това се случи в преходен момент за ЕС, в който бе стартирало затварянето на въглищните централи, които са сигурен местен източник на електроенергия, намаляване на значението на ядрената енергетика и започнало устойчиво отчитане на фирмите. Европейските компании се оказаха в ситуация, в която са длъжни да декарбонизират своите промишлени процеси, да преминават към ВЕИ, да диверсифицират суровините и това на фона на високи и нестабилни цени на енергията и несигурни доставки на електроенергия.
Конкурентоспособност и реиндустриализация. Този набор от събития накара европейските фирми да започнат да оказват натиск върху правителствата си да облекчат мерките за устойчиво развитие. Гражданите също страдаха, което се отрази и на политическата ситуация на Стария континент и на европейските избори през 2024 г. ЕС зави надясно. Урсула фон дер Лайен бе преизбрана за шеф на ЕК, но с нов мандат – Конкурентоспособност и реиндустриализация. Така се роди Сделката за чиста индустрия. Акцентът пада върху „индустрия“, а замяната на „зелена“ с „чиста“ само допълва контекста на новата тенденция. Играта с думите има за цел да покаже, че Брюксел става по-прагматичен, но не изоставя съвсем зелените си цели.
Сделката за чиста индустрия ще направи така, че на практика за 80% от компаниите отпадат задължителните изисквания за разкриване на информация за устойчивост. За останалите се намалява наполовина броят на данните, които компаниите трябва да събират, и се премахват специфичните за секторите стандарти за отчитане, които се очакваха през 2026 г. Новата политика значително разводнява директивата за корпоративна устойчвост (CSDDD), която държи компаниите отговорни за нарушения на правата на човека и екологични щети в техните вериги за доставки. Промените изискват от компаниите да разглеждат само директни доставчици, като честотата на проверки ще бъде намалена от годишно до веднъж на 5 пет години.
Сделката предвижда също така таксономията да стане доброволна за до 85% от компаниите, което означава, че те няма да е необходимо да докладват дали са в съответствие със списъка на ЕС с икономически дейности, считани за зелени. Предлага се и промяна на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM), за да се освободят от данъка приблизително 90% от вносителите на стоки.
Комисията изчислява, че промените ще спестят на бизнеса „около 6,3 милиарда евро“ административни разходи и ще „мобилизират допълнителен публичен и частен инвестиционен капацитет от 50 милиарда евро“.
Като цяло идеята е целите на Зелената сделка да се запазят, но при постигането им да има рационален подход, който винаги да взема предвид икономическата рентабилност и запазване на конкурентоспособността на европейския бизнес. Предвидените мерки дават повод за оптимизъм, но всичко зависи от прилагането им. А то предстои през следващите пет години. Първите сигнали са положителни – преоценка на ролята на ядрената енергетика и газа в прехода. А появата на протекционист като Доналд Тръмп в Белия дом само катализира процесите. Иска или не иска, Европа може да разчита само на себе си и единственият вариант е постигане на декарбонизация на индустрията чрез инвестиции в иновативни технологии, но без загуба на конкурентоспособност.
За България не се очаква голяма промяна, защото страната и преди не беше сред знаменосците на зелената идея. Предприятията у нас въвеждат устойчиви практики само когато те са икономически изгодни, което съвпада с новия подход на Брюксел. Съкращаването на бюрокрацията само може да е в плюс. Това, което може и трябва да стане, е компаниите да бъдат проактивни при търсене на финансиране по новите механизми за декарбонизация на индустрията, които тепърва ще бъдат формирани.
4Здраве и дълголетиеГеномно тестване и ДНК редактиране, ваксини срещу рак, лекарствени наночастици, AI диагностика – какво променя живота ниМартина БозуковаВ последните години науката пренаписва правилата за това колко дълго и колко добре можем да живеем. Иновации като персонализирани генни терапии и задвижвана от изкуствен интелект диагностика, която предвижда болестите години преди тяхната поява, са само част от пробивите, които вече променят грижите за пациентите и в следващите години ще се усъвършенстват и масовизират.
Геномиката – мотор на превантивния подход. Изследването на гените и тяхното въздействие върху здравето измества фокуса на здравеопазването от лечението към превенцията. Въпреки че 99.9% от нашата ДНК е идентична с тази на другите хора, останалите 0.1% правят всеки от нас уникален. Това включва индивидуалната ни предразположеност към болести и как реагираме на дадено лечение. Анализът на генетичната предразположеност на човек към онкологични, неврологични и сърдечносъдови заболявания дава възможност да се разработят стратегии за смекчаване на риска чрез промени в начина на живот: диета, двигателни активности, скрининг за определени заболявания. Например жена с висок риск от развитие на рак на гърдата може да се подлага на мамографии по-рано и по-често. Докато човек, предразположен към сърдечни заболявания, може да мине на специфичен хранителен режим и комплекс от упражнения.
Най-мащабното геномно проучване до момента - „Геномът на Европа“, включва всички 27 страни членки на ЕС. В България целта е да се събере и секвенира представителна извадка от 6500 доброволци от всички етноси и георгафски райони на страната. Някои държави са започнали и свои проекти за геномно тестване, за да идентифицират на ранен етап риска от развитие на заболявания сред големи популации и така да променят картината на заболеваемостта. Глобалната здравна компания Bupa наскоро стана първият голям частен доставчик на здравни услуги в Обединеното кралство и Испания, който провежда пилотен проект за цялостно геномно секвениране „Моето геномно здраве“. Предвижда се ДНК анализ на 14 000 души в Обединеното кралство и Испания, който да идентифицира риска им от развитие на повече от 60 заболявания, включително 10 вида рак. На участниците ще бъде предложен персонализиран план и подкрепа за справяне с всички рискове, включително промени в начина на живот, целенасочени скрининги и ранни интервенции. Паралелно Британската здравна служба (NHS) предприе амбициозна кампания за пълно геномно секвениране на всички новородени бебета в рамките на десетилетие, за да бъде оценен рискът им от стотици заболявания. Инициативата е част от правителствена инвестиция за 650 млн. паунда в ДНК технологии.
Ваксини срещу рак. През 2024 и 2025 г. се наблюдава безпрецедентен клиничен напредък в разработването на ваксини срещу онкологични заболявания, базирани на технологията на информационната РНК (иРНК), която беше приложена при създаването на част от ваксините срещу Covid-19. Става въпрос за терапевтични ваксини, които обучават имунната система да разпознава и атакува специфични туморни клетки по същия начин, по който ваксините я карат да се защитава от вируси и бактерии. С тях се изработват персонализирани лечения, съобразени с уникалния тумор на всеки пациент.
Резултатите са обещаващи – намален рецидив и подобрени нива на преживяемост при едни от най-смъртоносните ракови заболявания като меланом и рак на панкреаса.
Пренаписване на ДНК кода. Много заболявания се отключват поради дефектни гени и могат да се предават на следващите поколения. За много от тях и до днес няма открити ефективни лечения. Но медицината вече е въоръжена с мощен инструмент – генетични ножици, способни прецизно да „изрежат“ точно определени участъци от ДНК в клетките, пренаписвайки ДНК кода. Технологията за генетично редактиране CRISPR-Cas9 е базирана на естествената бактериална система за защита от вируси и позволява на учените да променят гени с голяма точност. За това откритие съизобретателките Еманюел Шарпантие и Дженифър Дудна получиха Нобелова награда за химия през 2020 г.
През декември 2023 г. първата в света генна терапия, базирана на метода CRISPR-Casgevy, беше одобрена във Великобритания, САЩ и Европа. Тя лекува сърповидно-клетъчна анемия и бета-таласемия – генетични заболявания заради грешки в гените на хемоглобина. Компанията CRISPR Therapeutics в момента има 7 клинични и 10 предклинични програми в областта на онкологията, автоимунните, сърдечносъдовите заболявания и диабета. През май 2025 г. бе оповестен нов пробив за CRISPR технологията: бебе с рядко генетично заболяване стана първият човек, успешно лекуван с персонализирана CRISPR терапия в Детската болница във Филаделфия.
На генната терапия се възлагат и надежди, че може да е ключ към дълголетието – учените се насочват към гени като FOXO3 и SIRT1, свързани с клетъчната регенерация и често срещани при столетниците. Но наред с успехите технологията CRISPR повдига и етичен дебат относно безопасността и дългосрочните последици от промяната на човешкия геном.
Нанотехнологии. През следващото десетилетие напредъкът на нанотехнологиите ще промени начина, по който лекарствата достигат до целите си в човешкото тяло. Малки наночастици ще позволят прецизно доставяне на лекарства към болните клетки, като същевременно щадят здравите. За заболявания като рак този подход би могъл значително да подобри ефективността на лечението, да намали дозите и да сведе до минимум инвалидизиращите странични ефекти, традиционно свързани с химиотерапията.
АI открива бъдещи болести. Изкуственият интелект изигра ключова роля за ускоряване на процеса по откриването на нови лекарства, включително и такива, които забавят стареенето. Същевременно програми с изкуствен интелект, обучени върху големи бази данни, могат бързо да идентифицират аномалии в образни изследвания, биопсии, кръвни проби и други клинични данни, което позволява по-ранно откриване на заболявания като рак и болестта на Алцхаймер. Такъв инструмент може да предскаже един от най-смъртоносните видове рак – на панкреаса – до три години преди действителната диагноза, като идентифицира специфични модели от здравните досиета на пациентите. Инструменти с изкуствен интелект и машинно обучение успяват да идентифицират протеинови модели от кръвни проби, които са показателни за развитието на често срещани заболявания, включително болестта на Алцхаймер, сърдечни заболявания и диабет тип 2.
Лекарства за отслабване и масови болести. Хитовите лекарства за диабет и отслабване като семаглутид (Ozempic и Wegovy на Novo Nordisk) и тирзепатид (Mounjaro и Zepbound на Eli Lilly ) са значителен пробив в борбата с глобалната епидемия от затлъстяване, която засяга над 1 млрд. души по света. Вече има доказателства, че ползите от тях далеч надхвърлят загубата на тегло и спомагат за намаляване на риска от сърдечносъдови, онкологични, бъбречни, чернодробни, невродегенеративни заболявания и дори забавяне на процеса на стареене. Изследователи тестват и дали тези лекарства могат да предотвратят болестта на Алцхаймер.
А проучвания върху животни и хора показват, че медикаментите от този клас намаляват приема на алкохол, като потискат желанието за консумация, подобно на апетита, и могат да са от помощ за хора със зависимости. Има и обнадеждаващи изследвания, че инжекциите за отслабване могат да намалят почти наполовина риска от рак, свързан със затлъстяването.
5VR – все по-реалнaВиртуалното ще излезе от обхвата на геймъри и специалистиАко се вярваше на произведенията на научната фантастика, виртуалната реалност (VR) отдавна щеше да е част от нашето ежедневие. Но въпреки че е далеч от преживявания като във филма „Зов за завръщане“, през последните години VR се развива стабилно, а очилата за виртуална реалност от играчка за геймъри все по-често се използват в образованието, медицината, изкуството и комуникацията.
Един от най-големите VR проекти за последните 5 години е лансираната през декември 2021 г. от Meta (тогава още Facebook) Horizon Worlds – отворена социална платформа във виртуална реалност. Целта на социалната мрежа беше да предложи алтернативна, т.нар. метавселена, в която потребителите не просто играят или гледат, а живеят, творят и комуникират. Horizon Worlds не постигна очакваните мащаби на използване, но продължава да предлага алтернативно развлечение благодарение на усъвършенстването на очилата за виртуална реалност, които стават все по-удобни и достъпни като цена.
Началото на това десетилетие беше белязано от ковид пандемията и както дистанционната работа, така и търсенето на бягство от реалността дадоха тласък на виртуалната реалност. Неслучайно през 2020 г. VR очилата Oculus Quest 2 (по-късно Meta Quest 2) станаха пазарен хит. Те дадоха възможност за автономно VR изживяване на достъпна цена ($299) без нужда от компютър или кабели. След това последваха нови поколения устройства – както на Meta, така и на Sony, Apple и други – по-леки, по-мощни и по-функционални. VR игрите останаха най-популярното приложение на технологията, а заглавия като Beat Saber, Half-Life: Alyx, Asgard's Wrath и Resident Evil 4 VR пренасят играчите в реалистична виртуална среда.
Но VR излезе извън гейминга – медицинските симулации станаха важен инструмент за обучение на лекари и медицински сестри. Фирми като Walmart, Boeing и Accenture внедриха VR в програмите си за обучение в симулирана среда. Много университети също започнаха да използват виртуални лаборатории и симулации.
Платформи като Horizon Workrooms или Spatial предлагат VR пространства за работа, в които хората общуват с аватари, работят съвместно върху 3D модели или провеждат срещи във виртуални офиси. Тези платформи използват изкуствен интелект за генериране на среди, адаптивни сценарии и виртуални помощници.
Промяната в поколенията също благоприятства разпространението на технологията – поколенията Z и Алфа възприемат виртуалното като не по-малко реално от физическото.
Какво ни очаква до 2030 година? С навлизането на генеративен AI в създаването на 3D съдържание виртуалните светове ще станат по-бързи за изграждане и по-индивидуализирани. Така средата за обучение или за развлечение ще се адаптира към вашето поведение, стил на учене и на игра и емоционално състояние.
Прогнозите сочат, че след 2027 г. на пазара ще има все повече очила, които изглеждат като стандартните – леки, с microLED дисплеи и гъвкави лещи. Meta вече обяви планове до 2027 г. да направи Horizon Worlds достъпна не само през VR очила, но и през мобилни телефони, таблети и уеб, което ще я превърне в първата хибридна платформа между класически интернет и метавселена.
Според анализ на Mordor Intelligence пазарът на VR ще нарасне от $12,9 млрд. през 2025 г. до над $41 млрд. през 2030 г. А виртуалната реалност ще създаде цяла паралелна икономика – от виртуални недвижими имоти до дигитални дрехи и преживявания. Така че през 2030 г. технологията може да се окаже изборът на все повече хора за работа, общуване и учене.
Можете да купите списанието в павилионите на Inmedio, Relay, големите вериги бензиностанции, търговските вериги "Фантастико", "Кауфланд", "Билла" и др. 
