Процесът срещу Владимир Путин

Автор: Сергей Руденко - украински журналист и политически наблюдател, "Дойче веле"

В края на август военната прокуратура на Украйна завърши разследването срещу двама военнослужещи от Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната на Русия Александър Александров и Евгени Ерофеев, задържани в Донбас през май 2015 г. През следващите дни делото им ще бъде предадено на съда. Двамата може да получат доживотна присъда.

Но днес е ясно едно – присъдата за двамата военни трябва да се превърне в присъда за онзи, който ги е пратил да воюват в Донбас. По-конкретно – системата на Владимир Путин. В това дело има повече престъпници, отколкото политика и измислени обвинения, което всъщност трябва да покаже украинското правосъдие.

Заложници от необявена война

Украинският режисьор Олег Сенцов и кримският активист Александър Колченко, осъдени на 25 август в Ростов на Дон съответно на 20 и 10 години лишаване от свобода, станаха първите граждани на Украйна, които са осъдени от руски съд след присъединяването на Крим и началото на военните действия в Донбас. След това процесът срещу Надежда Савченко и явно срещу други граждани на Украйна, които са попаднали в руски затвори заради военните действия в Източна Украйна. По официални данни на Киев тези хора са няколко десетки.

Надежда Савченко по време на съдебния процес / БТА

Савченко поднови гладната си стачка в затвора ”Матроска тишина” Украйна предала на Русия документи оневиняващи Надежда Савченко

Те, както и Олег Сенцов, са насилствено изведени от територията на Украйна и са се оказали извън международното правово поле, тъй като руската страна просто игнорира нормите на цивилизования свят. Трудно е да си представим, че французите ще изведат насилствено британец и ще го осъдят на 20 години по измислени обвинения.

Сенцов, Колченко, Савченко, както и много други украинци, които сега са в руските затвори са заложници на политиката на Владимир Путин, за което думата „украинец” е синоним на думата „престъпник”. Трябват му жертви – демонизирани субекти, които унищожават всичко живо по пътя си. Именно тази роля е отредена на Сенцов, Колченко и Савченко. За Украйна те са символ на борбата за свобода и независимост. За руските власти те са представители на „фашистката хунта”.

Процесът над военните не е отговор на присъдата срещу Савченко

По думите на Владимир Путин и членовете на екипа му руски военни в Донбас няма. Дори тогава, когато има неопровержими доказателства за това. Ето и Александров и Еврофеев не са признати от родината си. Или най-малкото, твърдят, че в Източна Украйна те са отишли изключително по своя воля. Във всеки случай Сенцов, Колченко и Савченко са истински военнопленници. Те са отишли да воюват в Украйна с оръжие в ръка и не го отричат. Те ще бъдат съдени, като престъпници.

Можем ли да смятаме процесът над Александров и Ерофеев за отговор от страна на Киев след присъдите на Сенцов и Колченко? Едва ли. Украинският режисьор и кримският активист, които получиха общо 30 години затвор, са жертви на агресивната политика на Кремъл. А задържаните руски военни са изпълнители на тази политика. В първия случай става дума за потъпкани граждански права и откровено измислени обвинения, а във втория – за престъпна дейност на територията на чужда държава.

Публичният процес в Украйна срещу Александров и Ерофеев трябва да постави правната точка по въпроса за участието на Русия в донбаските събития. Присъдата на руските военни ще се превърне в присъда за онази система, която ги е изпратила да воюват в Украйна. Онези, които мислят, че след произнасянето на присъдата ще си върнат за Савченко и Сенцов, трябва да се сбогуват с илюзиите си. Александров и Ерофеев не съществуват за Путин. Украинката пилот и режисьорът по-скоро могат да станат предмет за размяна между Русия и Запада. А руските спецвоенни едва ли.

Войната на „списъците” вместо реални санкции

След произнасянето на присъдата на Олег Сенцов и Александър Колченко министърът на външните работи на Украйна Павел Климкин предложи да се състави санкционен „списък Сенцов-Савченко” по аналог на „списъка Магнитски”. През април украинският парламент утвърди „списъка Савченко”. Депутатите тогава препоръчаха на Съвета за национална сигурност и отбрана да въведе персонални санкции срещу онези, които имат общо с незаконното задържане на украинката. Повече обаче не стана дума за това. Може би така ще стане и този път.

Призовавайки Запада да затегне санкциите срещу Русия, Киев сам не е предприел и една стъпка в тази насока. Всички разговори за санкции, протести и всевъзможни списъци са само неуверени опити на украинските дипломати да пробутат имитирана дейност. Москва, която страда от ефектите на международните санкции, дори не обръща внимание на това.

Междувременно в арсенала на Киев има редица действащи инструменти,  Например, преразглеждането на условията за водо- и електроснабдяване на Крим, ограничения за работата на руския бизнес в страната или отзоваването на украинския посланик от Русия. Всяка от тези стъпки, разбира се, крие рискове. Но в днешните условия всеки опит да защити гражданите си от насилие, отвличане и незаконно задържане зад решетките в чужди държави ще се възприема адекватно. Поне в Украйна. От властите се очакват бързи и решителни действия спрямо агресора. Все пак безнаказаността поражда още злини.