7 версии за произхода на названието ”Рус”

Руснакът не е свикнал да живее в условия на неопределеност. Може би корените на познатото за руснаците състояние трябва да се търсят във факта, че и досега не знаем истинският произход на думата „Рус”, а от нея и „Русия”. Впрочем, произходът на думата „Москва” също е неизвестен, пише "Руская семьорка".

1. Славянската версия

Доказателствената база тук е следната. През VII-IX в. сред източните славяни имало племе, което живеело по поречието на р. Днепър, на юг към Киев до поречието на река Рос и притока ѝ Росава. При устието на Рос към Днепър се намирал летописният град Родня, оставил много археологични находки. Местността около Рос, Росава и Родня била наречена от нахлулите по тези земи варяги „Рус”.

2. Шведската версия

Ruotsi, Roots, Rotsi – така финските племена, населяващи територията на днешна Северозападна Русия, са наричали шведите. От VI до IX в. шведите са били чести гости по тези места, и то неканени.

3 Сарматската версия

Защитник на тази хипотеза е Милаил Ломоносов, който смятал, че русите са преки потомци на войнствените сарматски племена роксолани или росомани (това название с времето еволюирало в думата „Рус”). Впрочем, конкуренти на Рус за правото да носят титлата потомци на сарматите е била и полската шляхта.

4. „Данъчна” версия

Редица историци твърдят, че с „Рус” е наричано не отделно племе, а професия – събирач на дългове. При някои угро-фински народности думата „люде” означавала някой, който бил длъжен да плати данък, а „рус” най-вероятно да се наричали онези, които събират дълговете. Сред тогавашните събирачи имало много варяги, затова социалният термин явно е бил пренесен и към етническото название на варягите. Интересното е, че думата „люде” или „люди” е станала дори название на една от угро-финските народности (Ljudi).

5. „Гребна” версия

В последно време се разпространи хипотеза, че никакво племе „руси” не е имало. Живели са интернационални (шведски, норвежки, датски) гребци, участници в походи на гребни кораби, които сами себе си наричали „robs”. А местните жители (славяни и фини) ги преименували за удобство „руси”.

6. „Военна” версия

В ранния етап на образуване на Староруската държава „рус” се е наричало военното съсловие. Сред тогавашните бойци имало много скандинавци. Малко по-късно „рус” започнала да се казва форма на държавно управление (нещо като военна република), а след това вече названието се пренесло върху целия народ.

7. "Червенобузеста" версия

7. Както е известно, византийците наричали агресорите, извършвали периодични набези срещу Константинопол „роси” (т.е. „червени”, „рижи”). Това дало повод за зараждането на хипотеза, че гостите от Киевска Рус са получили прозвище заради цвета на лицата си - дали заради руменината, или заради склонността им да изгарят на слънце, не е ясно.