Българинът може и да се труди, и да краде – зависи от средата

Текстът е публикуван в бр. 7 на сп. Business Global.

Повече или по-малко дълбока, икономическата криза в резултат на пандемията от Covid-19 е факт. Цели бизнес сектори буквално са потопени заради здравните мерки, а различните страни се опитват по различен начин да помагат на най-уязвимите компании да оцелеят. Почти по същото време, преди 100 години България излиза от едно десетилетие, в което преживява три войни и две национални катастрофи. С професора по стопанска история Пенчо Пенчев разговаряме за историческия опит на страната с икономическите кризи и начините, по които е преминавала през тях. 


Проф. Пенчев, в началото на ХХ век България изживява две национални катастрофи в едно десетилетие. Как може да се оценят загубите (освен тези в човешки живот) спрямо периода преди войните и колко сериозни всъщност са те?


От 1912 до 1918 г. изживяваме три войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Изключвайки човешките жертви, може да се каже, че към края на Първата световна война България, която има население близо 5 милиона души, е мобилизирала 800 хил. мъже. Това е огромен брой хора, което  освен човешките жертви струва много скъпо и изниква въпросът как да се финансира войната. По принцип първото решение, когато говорим за финансиране на война, е вдигането на данъците. Любопитно и характерно за стопанската политика в България е, че по време на Първата световна война не се въвежда данък върху военновременните печалби, както постъпват други страни. В България той е въведен, след като войната свършва. Тоест дори и малкото нови данъци, които биха донесли социална справедливост, се въвеждат по-късно.             

Това е бил данък само за дейности, обслужващи войната?


Точно така. Друг характерен елемент на стопанската политика на страната по онова време е, че България финансира войната първо чрез инфлация и печатане на пари, което оказва сериозно влияние и проблеми и след като войната приключва. Последният начин е чрез външни заеми. 

През годините, в които участваме в Първата световна война, общият индекс на цените в страната нараства над шест пъти. Не сме изключение в това отношение, в други страни се наблюдава същото, но сме сред държавите с най-висока инфлация. Тя продължава и след войната да пречи на развитието на икономиката. Трябва да посочим, че бидейки на страната на загубилите, сме натоварени с огромни репарации за изплащане в допълнение с предвоенните облигационни задължения. Преизчислени в златни левове (не хартиени или инфлационни пари), те трябва да се изплащат с лихвите.  България търпи също териториални загуби и посреща бежанци, които трябва да устрои. 

Най-страшният проблем е, че като че ли след тези войни се изчерпва вярата, че обществото може да просперира, движено от свободния пазар, и се променя икономическата философия към по-силна държава с много повече намеса. 


Как може да се оценят политиките на Александър Стамболийски като отражение върху стопанския живот?


Оценката за икономическата му политика е силно негативна и това е обяснимо. Александър Стамболийски е представител на селското съсловие, което доминира в обществото. То е тежко натоварено с данъци преди войните и с основание се чувства недоволно. Политиката на Стамболийски обаче е популистка. Въвежда аграрна реформа, с която разрушава едрите стопанства и земите се раздават на малоимотни и безимотни селяни и бежанци. Така се разрушават малкото модерни български стопанства и модернизацията в земеделието, вместо да се улесни, се затруднява. Тази политика среща приемственост и в следващите правителства и в този смисъл тя не е изключение. 

В данъчната политика се провеждат много крайно неуспешни реформи. За първи път в България се въвежда данък общ доход, който е прогресивен, но резултатите му са трагични. Този данък просто не успява да се впише в тогавашните публични финанси. И останалите реформи на Стамболийски в сферата на данъците завършват с почти същия резултат. 

Водени от стремежа да наложат социална справедливост, земеделците само създават проблеми. Въвеждат данъци върху дружествата – най-високо се облагат банките, малко по-ниско търговските дружества, след това индустриалните и най-ниско кооперациите, за да се насърчава кооперирането. Което отново е грешка. Високото облагане на банките предполага лихвите, по които банките кредитират, също да са високи и в крайна сметка се затруднява натрупването на капитал и цялостното икономическо развитие. И така лозунгът „Социална справедливост“ води до икономическа неефективност. 

Важно е да се изтъкне и трудовата повинност, въведена от правителството на Стамболийски – младежи и девойки работят безплатно за държавата. Тази идея вдъхновява Хитлер и нацистката партия да въведат подобна практика и в нацистка Германия след 1933 г.

Ако има някакъв извод, той е, че българската икономика се възстановява след Първата световна война не благодарение на политиците, а благодарение на факта, че е в частни ръце. 


Доколко тежко е засегната България от голямата депресия и как минава през нея?


Кризата е голяма и България не остава изолирана от депресията, но не е срад най-тежко засегнатите държави. Не сме в окото на бурята и най-силните й проявления не ни засягат. Макар и в България да има ясни финансови и макроикономически измерения на кризата, те не могат да се сравняват с изживяното в САЩ, Германия, Франция и Белгия. 

Селскостопанските цени спадат рязко. Тютюнът е основен експортен продукт на България, а страната ни няколко пъти не може да си изнесе реколтите. Натрупват се вътрешни дългове, затруднява се банковият сектор и в някаква степен цялата икономика страда. Българското селско стопанство обаче до голяма степен е натурално и непазарно орентирано. Тоест производството се консумира от самите селяни и те не са толкова засегнати. 


Какво е състоянието на българската икономика преди Втората световна война?


Погледнато през макроикономическите показатели, втората половина на 30-те години може би са най-добрите години в цялостното развитие на България в икономически смисъл след Освобождението. Като БВП на глава от населението, модернизация на селското стопанство и други видими тенденции. Модернизацията на българската икономика по това време, подобряването на доходите, увеличаването на селскостопанското производство и трансформацията му са резултат от обвързването на българската икономика с германската. Германия единствена изкупува и предлага добри цени за селскостопанските продукти от България в подготовката си за война. Това подобрение е рисково, защото над 60% от българския износ е ориентиран към Германия, но по това време не сме имали голям избор накъде другаде да се ориентираме. 


В какво състояние е българската икономика към 9 септември 1944 г. и как се отразява т.нар. „народна власт“ върху нея? 


След 1947 г. започва особено дълбока трансформация в собствеността. Премахва се частната собственост върху земята, промишлените преприятия, мините, застрахователните компании и т.н. Първите години на т. нар. „народна власт“ са трудни години за хората – жизненият стандарт пада, купонната система е следствие от дефицитите на определени стоки, държавата концентрира всички ресурси с идеята да ги насочи към индустриализация. Проведените парични реформи унищожават спестяванията на хората. 


Изследователят на документите на Държавна сигурност Христо Христов публикува книга „Тайните фалити на комунизма“, в която говори за това как България предоставя златния си резерв на СССР. Това, заедно с национализацията на пенсионното осигуряване, може ли да се окачестви като фалит (в модерния смисъл, като в Гърция и Италия например) и какво показва?


Със сигурност авторът е прав в изнесените факти. Те са документално подкрепени и са верни. През 1962 – 1964 г., за да изплатим натрупаните ни задължения към СССР и понеже нямаме конвертируема валута, изнасяме към 23 тона злато за Москва и така избягваме фалита. А до риска от фалит сме стигнали заради стимулирането на индустриализацията, което е свързано с разходи за закупуване на машини и лицензи. Огромните инвестиции в индустрията са за сметка на кредити, които трябва да се изплащат, но приходите от индустрията не са достатъчни за обслужването на тези кредити. И така се изправяме пред риска от фалит. През 70-те години на миналия век пак се изправяме пред риска от фалит заради външните ни дългове, но този път СССР ни спасява по политически причини, без да се налага да им плащаме, и даже се случва обратното – дават ни нефт, който ние реекспортираме и с тези приходи плащаме външните си дългове. Отново причината са инвестиции в неефективна индустриализация и недостатъчни приходи от нейното производство. 

Така се научаваме – ние, както и кредиторите ни, че винаги може да получаваме заеми и Големия брат няма да ни остави да фалираме. И през 80-те години пак трупаме дългове за индустриализация, оръжейна промишленост и електроника. Този път СССР отказва да ни подкрепи и в началото на 90-те години наистина фалирахме. 


Може ли да се посочи нещо общо между положителните примери за икономическо реформаторство и съзидание, които са наблюдавани в историята на България?


Дотолкова, доколкото икономиката показва някакъв напредък, той се постига по два начина. Или несигурният, но все пак устойчив пазарен напредък, започнал след Освобождението. Или насилственият и завършващ с крах напредък през държавната намеса. За предпочитане е първият начин – невъзможен е за планиране, но в крайна сметка се доказва като по-устойчив. 

В речта си от април 2001 г. цар Симеон Втори говори за „прочутото българско трудолюбие“. В същото време Андрешко продължава да е един от най-известните събирателни герои като описание за народопсихологията. Съдейки от стопанското развитие на България, от поведението на българското общество и бизнеса, кое надделява – трудолюбието или андрешковщината?


Ще избягам от това противопоставяне. Думите на царя бяха думи на политик, който иска да спечели изборите. Не че не сме трудолюбиви, но не сме кой знае колко по-трудолюбиви или мързеливи в сравнение с народите около нас. Същото е и с Андрешко. Когато Елин Пелин пише разказа си, по това време и много други народи биха реагирали по същия начин, като оставят съдия-изпълнителя в блатото. 

Не се отличаваме нито с много по-добро, нито с много по-лошо от останалите народи. В добра среда българите могат да са честни, трудолюбиви и предприемчиви, а в друга среда същите тези хора могат да станат крадливи, да не си плащат данъците и да гледат на държавата като на враждебна сила. 

Ако се погледнат онези времена, българите наистина са работили здраво за прехраната си, за реколтата, но този труд е полаган около 210 дни в годината. Трудът е бил много интензивен, но в останалото време не се е работило.


Сега пак сме в криза. Кой е най-важният урок, който политиците трябва да имат предвид?


Сигурност на частната собственост, по-малко политика, повече свобода.  Концентрация на държавата в елементи като съдебната система, където е необходима. Повече свобода за бедните хора и да им се позволи да се издигнат сами, без да зависят от подаяния като социални плащания и т.н.