Германски историк развенчава митовете за елитните Вафен-СС

Статията на Йохан Альтхаус е публикувана от германското издание „Die Welt”

Жестоки убийства, омраза и страх. Днес един немски историк поставя под съмнение значението на елитните войски на Третия райх и представя сериозни аргументи за тезата си.

След ожесточената битка за град Кан в началото на август 1944 година са били пленени общо 1327 войници. Въпреки че повече от четвърт от германските бойци са принадлежали към Вафен-СС (Waffen-SS), сред пленниците е имало не повече от осем представители на специалните части на третия райх – т.е. не повече от 3% от статистически очакваното число.

За това вероятно има две причини: От една страна подразделенията на Вафен-СС са се били много ожесточено, понеже са били отдадени на идеологията повече, отколкото другите войници. От друга страна противниците им от съюзническите войски са се страхували от тях и са ги мразели повече, в резултат на което войници от Вафен-СС често изобщо не оставали живи.

Било е доста по-вероятно един предал се есесовец да умре по пътя към лагера за пленници. Обикновените германски войници, които са нямали двойна мълния на униформите си, са имали по-голям шанс да оцелеят.

Това е така, понеже в очите на противниците си от Западния и Източния фронт Вафен-СС са били особено жестоки, коварни и фанатични нацисти. Истина е, че военните подразделения на „Черния орден” на Хайнрих Химлер са участвали в едни от най-известните военни престъпления: например на Западния фронт по време на кървавото клане в Орадур сюр Глан или в Малмеди.

Историкът Бастиан Хайн, който е посветил докторския си труд на т.н. Allgemeine SS, съществено разширява представата ни за тази част на нацистката система. Новата му книга, станала част от популярната научна серия на издателството C.H.Beck, дава интересни оценки относно апарата на Химлер.

Книгата на Бастиан Хайн Благодарение на проучването си Бастиан Хайн стига до извода, че запазилата се до днес репутация на Вафен-СС като елита може да се подложи на съмнение. Хайн изтъква три причини: Първо, трябва да се прави разлика между няколкото добре снабдени „образцови подразделения” на Вафен-СС с запомнящи се имена като „Лайбщандарт Адолф Хитлер” или дивизията „Мъртвата глава” и останалите.  В количествено отношение, особено по време на втората половина от войната, по-голямо значение са имали онези дивизии на СС, които са били формирани от живеещи в чужбина етнически германци, а понякога и насилствено избирани чужденци. Често те са разполагали само с трофейни оръжия, слаба подготовка и недостатъчна екипировка. Общо във Вафен-СС е имало 910 хиляди души, като 400 000 от тях са били т.н. имперски германци, а 200 хиляди – чужденци.

Второ, най-известните „успехи” на Вафен-СС се отнасят към втората половина на войната, когато, след провала на т.н. Светкавична война срещу Съветския съюз и след влизането на САЩ във войната, „окончателна победа” вече е била обективно изключена.

Най-важен обаче е третият извод: частите на Вафен-СС са претърпявали по-сериозни загуби в сравнение с редовните войски на Вермахта не защото са се били по-упорито. Ако разпределим загубите във времето, те са били равни. „Само в последната фаза на войната, през 1944-45 година, частите на Вафен-СС са се били по-отчаяно и са давали повече жертви, отколкото подразделенията на Вермахта”, пише Хайн.

Германският историк потвърждава обосноваността на представата за пословичната фанатичност на войниците от Вафен-СС. Новобранците са били обработвани от опитните есесовци в духа на „Черния орден”. Освен това във Вафен-СС централизирани програми за обучение са се появили по-рано отколкото във Вермахта.

Агитационен плакат Грешната представа за по-високата боеспособност на частите на Вафен-СС в сравнение с подразделенията на Вермахта, е резултат на интензивна пропаганда. Всеки път, когато в бойните действия са участвали елитни дивизии от подчинения на Химлер апарат на СС, на мястото са присъствали максимален брой военни кореспонденти, а нацистки издания като Illustrierter Beobachter и Das Schwarze Korps са съобщавали за „геройските им дела” с особен патос.

Въпреки това следната представа стъпва върху неоспорими факти: есесовците са участвали в повече кървави кланета и други престъпления от войниците на Вермахта. Хайн цитира военния историк Йенс Вестемайер, който с право нарича участието на Вафен-СС в бойните действия „безкрайна верига от насилствени престъпления”. Но това не значи, че всеки един есесовец е бил престъпник. 

Трябва да се има предвид, че броят на активните есесовци никога не е надвишавал 370 хиляди, докато в редовния Вермахт е имало около 9 милиона войници. Т.е. есесовците са били не повече от 4% от всички германски войници.  

Между другото, Хайн също така опровергава удобната лъжа, която все още е разпространена в десните екстремистки кръгове: частите на Вафен-СС нямали нищо общо с концлагерите. Тези лагери наистина са били управлявани от друга част на „държавата в държавата” на Химлер, но от около 900 хиляди членове на Вафен-СС в периода между 1939 и 1945 година, близо 60 хиляди „поне временно са били част от системата на концлагерите”.  

Колкото по-внимателно се вглеждаме в историята на Вафен-СС, толкова по-мрачна става картинката. Всичко това е представено стегнато и кратко в книгат на Бастиан Хайн, която е джобен формат.

Панцерфауст - последната грешка на Вермахта 100 г. от рождението на знаменития руски снайперист Василий Зайцев Историята на жената, дегустирала храната на Хитлер за отрова