Защо храната ни успокоява и съществува ли ”успокоителна храна”?

Когато Oxford English Dictionary добавиха определение за „успокоителна храна” през 1997 г., те проследиха етимологията на термина до статия във Washington Post от 1977 г. В статията, посветена на готвенето в южната част на САЩ, се гласи: „Заедно с кашата, една от успокоителните храни на Юга е папудата.”

Речникът обаче, греши. („Не вярвам аз да съм създал термина”, твърди авторът на статията в изказване от 2013 г., но „от 1977 – ако не и прди това, това е едно от любимите ми описания за храни.”) Фразата „успокоителна храна” се появила още през 1966 г., когато Palm Beach Post я използва в една статия за затлъстяването. „Възрастните, когато са под силен емоционален стрес, се обръщат към това, което може да се нарече „успокоителна храна” – храни, свързани с детството, като яйца на очи или известната пилешка супа”, се пише в статията, озаглавена „Тъжните деца може да преяждат”.

Ходенето намалявало желанието да се тъпчем със сладко

Независимо от това кога хората са избрали думата, за да я опишат, самата концепция е антична. Тъжните деца са склонни да преяждат. Или, казано по друг начин, определени храни обещават утеха. Но това което е неясно е дали „успокоителната храна” може наистина да направи това. Това чувство на успокояване на душата ли е, или просто появата на хранителна кома, индуцирана от макарони със сирене?

От тъжните филми се дебелее

Според Шира Габриел, доцент по психология в Държавния университет на Ню Йорк, Бъфало, най-добрият начин да разберем този въпрос е да изместим фокуса от самата храна.

Изследванията на Габриел определят „успокоителната храна” като нещо, което човек използва, за да се чувства по-добре, но в САЩ, терминът се отнася до някои специфични и универсални неща: сладолед, картофено пюре, пържени картофи, както и други прости, често разглезващи ястия или закуски. Когато една жена в сериал се чувства зле, тя веднага грабва сладоледа. Когато някой е имал лош ден на Юг през 1970 г., веднага е грабвал кашата.

Но да сравняваме „успокоителната храна” с „калоричната” означава, че не разбираме откъде произлиза самото успокояване, казва Габриел. „Когато мислим за нещо като „успокоителна храна”, ние сме склонни да мислим, че става въпрос за това да предоставя калории или топлина или усещане за добро състояние”, казва тя. „Но това, което не мислим е, че „успокоителната храна” ни осигурява и нещо социално”.

Емоциите определят как се храним

В проучване, публикувано наскоро в списание Appetite, Габриел и колеги от университетите от Ню Йорк и Университета на Юга провели няколко експеримента, за да разберат какъв е този социален елемент. В първия, доброволците избират описание, което е в най-близко съответствие със стила им на привързаност. (В свободен превод това означава способността да образуват силни, здрави емоционални връзки, черта, която обикновено се корени още в ранна възраст, и която започва с родителите. Хората със сигурни стилове на привързване могат лесно да формират тези връзки и са склонни да определят тези взаимоотношения положително, за разлика от хората с по-несигурни стилове на привързаност.) Половината от тях били помолени да си спомнят кавга, която са преживели с някой близък. Когато участниците получили картофен чипс, тези, които били помолени да опишат конфликта класирали храната като по-вкусна, но учените открили че това е така, само сред тези, които имат по-сигурен стил на привързаност. Сред тези, които емоционалните отношения били по-нестабилни, не е имало значителна разлика в насладата от храната.

Доколко е полезна безглутеновата диета

Вторият експеримент дал подобни резултати. След като попълнили анкета за стила си на привързаност, доброволците водели дневник за храна и чувства в продължение на две седмици, записвайки колко ядат, дали са консумирали храна, която определят като „успокоителна” и дали са се чувствали самотни. Измервайки приема на храна, авторите на изследването установили, че хората със сили емоционални връзки са по-склонни от другите да се утешават с храна в дните, които смятат, че са самотни.

И двата резултата, според Габриел и съавторите ѝ, показват една и съща идея: силата на „успокоителната храна” може да идва главно от асоциациите, които предизвиква в съзнанието. Хората, които имат положителни семейни отношения са по-склонни да си напомнят това под формата на нещо за ядене. Сандвич със сирене на грил може да е мазен, лигав и удовлетворяващ сам по себе си, но още по-силен фактор е че той се характеризира с щастливи спомени от детството.

В подобно проучване от 2011 г., авторите открили същата зависимост с пилешката супа, храна, която често се свързва с това, че се грижат за вас. Хората с по-силни емоционални връзки намирали супата за по-вкусна.

Защо плодовете и зеленчуците не могат да ви помогнат да отслабнете

„Склонна съм да мисля за това така”, казва Габриел. „Ако сте малко дете и ви хранят с определени храни главните хора, които се грижат за вас, след това тези храни започват да се свързват с чувството, че се грижат за вас. И тогава, когато пораснете, самата храна е достатъчна за да предизвика чувството за принадлежност. Но ако като дете тези връзки за тревожни... то тогава когато сте възрастен и ядете тези храни, може да се почувствате по-недоволни”.

Минали изследвания поставиха под въпрос идеята за успокоителната храна по други начини. В едно проучване, публикувано миналата година в списание Health Psychology, изследователите използвали сцени от филми, предизвикващи лошо настроение сред участниците, след което им предоставили храна, която преди това са заявили че харесват, неутрална храна, или нищо. Хората издържали със или без своите любими храни. Учените заключили че това може просто да е извинение заради което да се отдадем на любимата си храна.

Яйцата намаляват риска от диабет тип 2

„Хората вярват, че всички висококалорични храни са начин да се избяга от трудни чувства”, заяви Кели Браунел, изследовател на затлъстяването в Университета Дюк. „Но определянето за тези храни „успокояващи” означава, че има връзка между „спокойствие” и „храна”, която може да не съществува”.

Това, донякъде, е и същото, което авторите на изследването в Appetite твърдят. Храната, според Габриел, може да бъде сменена с всичко останало, което носи същото успокояващо чувство за интимност, като повторното четене на любима книга или гледането на любимо телевизионно шоу.

Официално картофът е приятел на хората с наднормено тегло

„Ние сме склонни да мислим за необходимостта да принадлежим като основна човешка потребност. И като правим това, го приравняваме към други основни потребности, като нуждата от храна и вода”, казва Габриел. „Когато то не е изпълнено, вие сте подтикнати да ги изпълните, по същия начин по който бихте го направили ако сте гладни. Така че когато се чувствате самотни или отхвърлени, вие сте психически подтикнати да намерите начин да принадлежите към нещо.” Понякога това не е храна. Друг път е.

Може би всяко хранене е подтикнато от емоции. Но може да има още един вариант – възможността емоционалното хранене да е социално хранене – особено когато ядете сами.