Държавата започва от отношението ни един към друг

ПРЕДСТАВЯМЕ РОСЕН БОГОМИЛОВ, НОМИНИРАН ЗА ЧОВЕК НА БЪДЕЩЕТО В КАТЕГОРИЯ "НАУКА И ОБРАЗОВАНИЕ"

РОСЕН БОГОМИЛОВ на 36г. е директор на 100. ОУ „Найден Геров“ в София. Педагог и докторант по образователен мениджмънт, той посвещава работата си на развитието на училището, което поема да ръководи в началото на 2024 г., подкрепата на учителите и създаването на среда, в която всяко дете може да повярва в себе си и да развие своя потенциал. В училището тогава се обучават около 70 деца, а към днешна дата са 180. Вярва, че доброто образование започва с високи очаквания, но се изгражда с доверие, личен пример и отговорност. Като директор поставя акцент върху модернизирането на училищната среда, иновациите, работата в екип, изграждането на общност от родители, деца, учители, местни общественици и партньори. Така превръща училището в място, към което децата идват с желание.
Неговата лична философия е проста: „Не трябва да чакаме някой друг да промени нещата. Промяната започва от нас.“


МОЯТА МЕЧТА ЗА БЪЛГАРИЯ


АЗ МЕЧТАЯ за България, в която човек не се пита дали има смисъл да остане, а знае, че има смисъл да остане и да гради.


Мечтая за България, в която успехът не се измерва само с пари, власт или обществено положение. България, в която успехът е и това да си добър човек, да вършиш работата си съвестно, да носиш отговорност за думите и действията си и да оставяш след себе си нещо по-добро, отколкото си го намерил. Може би причината да мисля така е професията ми.


Всеки ден влизам в училище и срещам бъдещето на България. Виждам деца, които още не знаят какви ще станат. Виждам в очите им любопитство, страх, мечти, понякога несигурност. И си давам сметка, че България, за която мечтаем утре, всъщност се изгражда днес – в класните стаи.

Затова вярвам, че най-голямата инвестиция на една държава не е в сградите, магистралите или технологиите. Най-голямата инвестиция е в човека. А човекът започва от детето.

Мечтая за България, в която образованието е национална кауза, а не поредната тема, за която се сещаме, когато има проблем.


Искам учителят да бъде уважаван не само на думи, а и чрез отношението към труда му. Искам директорът да има свободата да бъде лидер и да носи отговорност за резултатите. Искам родителят да бъде партньор на училището, а не негов външен наблюдател. Искам детето да знае, че от него се очаква много, но и че зад него стоят възрастни, които вярват в него.


Защото вярвам в нещо много просто: Всички деца са добри изначално. Когато едно дете не успява, обществото трябва първо да се запита какво не е направило за него.


Мечтая за България, в която няма „чужди“ деца. Няма значение в кой квартал живеят. Няма значение какви са родителите им. Няма значение дали са родени в голям град или в малко населено място.

Всяко дете трябва да има право на качествено образование, сигурна среда и шанс да открие собствените си способности. Защото не можем да искаме силна държава, ако оставяме деца без шанс. Но образованието само по себе си не е достатъчно. Трябва да възпитаваме и хора, които умеят да носят отговорност.


Мечтая за България, в която правилата важат за всички. В която институциите работят не защото някой им се е обадил, а защото това е тяхното задължение.

В която гражданинът не трябва да познава „правилния човек“, за да бъде чут. В която, когато има проблем, първият въпрос не е „Кой е виновен?“, а „Как ще го решим?“. Защото вярвам, че държавата не започва от сградата на Министерския съвет.

Държавата започва от отношението ни един към друг.

Започва от учителя, който влиза в час подготвен.

От директора, който не се страхува да взема решения.

От родителя, който отделя време за детето си.

От младия човек, който избира да остане и да се развива тук.

От човека, който не подминава несправедливостта.


От гражданина, който пази общото пространство така, както пази собствения си дом.
От всеки един от нас.

Аз не вярвам, че България ще се промени с един човек.

Не вярвам и че ще се промени с една институция.

България ще се промени, когато много хора започнат да вършат своята работа добре и с чувство за отговорност. Точно това се опитвам да правя и аз в училището което управлявам.

Когато една стара сграда може да бъде превърната в модерно училище – трябва да го направим.

Когато едно дете може да повярва в себе си – трябва да му помогнем.

Когато един учител има нужда от подкрепа – трябва да застанем до него.

Когато има проблем – трябва да го назовем.

Когато има решение – трябва да го търсим.

И когато нещо зависи от нас – не трябва да чакаме някой друг да го направи.

Това е моето разбиране за лидерство. Мечтая за България, в която децата ни не просто наследяват бъдещето – а го създават.