Красивите държави не са се подредили сами

СОТИР НЕМОВ

Трябва да признаем един неприятен факт: Това лято надминахме дори себе си по нихилизъм, по отрицание на българското и по прехвалване на всичко чуждо.

Социалните мрежи се изпълниха със снимки от Гърция — плажове, таверни, порции, сметки, домати, праскови и магазини. 

Сякаш се състезавахме кой по-убедително ще докаже, че там всичко е прекрасно, а у нас нищо не става.

Не просто избрахме чуждото. 
Превърнахме този избор в публично наказание за българското.

Наказваме българските хотелиери, ресторантьори, търговци и производители. Понякога заслужено — заради недобро обслужване, ниско качество или безумни цени. 
Но това лято сякаш решихме да накажем всички заради грешките и алчността на някои.

И най-голямата ирония е, че накрая наказваме преди всичко себе си.

Защото всяка сметка, платена в чужбина, е част от дохода на чужд работник, оборота на чужд бизнес и приходите на чужда държава. Това са пари, налети в чужди икономики — пари, които създават работни места, доходи и развитие там.

Отново казвам: няма нищо недобро в това  да пътуваме и да почиваме в Гърция. 
И аз ценя красивите места, добрата храна и качественото обслужване, независимо от коя страна на границата се намират.

Проблемът не е в пътуването. Проблемът е в удоволствието, с което унижаваме своето, за да възвеличаем чуждото.

Колко често показваме приятните семейни хотели и ресторанти по българското Черноморие? 

Колко често препоръчваме хората, които работят от сутрин до вечер, инвестират собствените си средства и се опитват да предложат качество въпреки краткия сезон, липсата на персонал и постоянно растящите разходи?

Такива места има. И те заслужават нашата подкрепа.

Подкрепата за българското не означава да търпим посредственост. 
Не означава да приемаме недобро обслужване или да плащаме безумни цени само защото нещо е „наше“.

Означава да бъдем справедливи.

Да критикуваме , но и да показваме доброто.
Да наказваме некоректните, но и да подкрепяме почтените.
Да не поставяме всички под един знаменател.
Да не превръщаме самоунижението в национален спорт.

Същото се случва и с българското производство.
Купуваме плодове и зеленчуци от Гърция и гордо показваме колко са хубави и евтини. 
А в същото време българските праскови падат и изгниват в градините, защото производителят не може да получи справедлива цена за труда си.
Той продава за стотинки.

Прекупвачите вдигат цената до небето.
Потребителят вижда скъпия етикет и решава, че българското не си заслужава.
Производителят губи. Потребителят плаща скъпо. Българската икономика се свива. А накрая всички питаме защо у нас нищо не върви.

Но има и нещо още по-важно:
Не можем вечно да бягаме от себе си. През последните десетилетия милиони българи избраха да живеят в по-красиви, чисти и добре подредени държави. 
Всеки има право да търси по-добър и достоен живот за себе си и за семейството си.

Но ако при всеки проблем просто си тръгваме, кой ще остане, за да подреди България?

Ако постоянно бягаме и отричаме всичко българско, кога очакваме нашата страна да стане толкова красива и подредена, колкото държавите, на които се възхищаваме?

Нито една подредена държава не е станала такава от само себе си.
Някой е почистил.
Някой е построил.
Някой е посадил дървото.
Някой е поддържал градинката.
Някой е спазил правилата дори когато никой не го е наблюдавал.

Промяната не започва от Министерския съвет. Не започва и от поредния спор за цената на рибата и гръцката салата.
Промяната започва от собствената ни къща.
От това да изчистим двора и тротоара пред нея.
Да поддържаме градинката.
Да не хвърляме боклука през прозореца.
Да пазим общото като свое.
Да купим от местния производител.
Да подкрепим добрия семеен бизнес.
Да поискаме качество, но и да оценим труда, когато го получим.

Не можем да чакаме някой друг да оправи държавата, докато ние стоим отстрани, обясняваме колко е зле и публикуваме снимки колко е хубаво навсякъде другаде.
Бягството не е реформа.

Нихилизмът не е гражданска позиция.

Омразата към собственото не е европейско поведение.

А непрекъснатото оплакване не е принос.
Икономиката не е абстрактно понятие от телевизионните студиа.
Икономиката е всяка наша покупка.
Всяка платена сметка.
Всяка препоръка.
Всеки лев, за който решаваме дали ще остане тук, или ще работи за чужда икономика.

Патриотизмът не е само знаме на балкона и публикация на национален празник.
Патриотизмът е и икономическо поведение.
Той е в избора какво купуваме.
Къде оставяме парите си.
Кого препоръчваме.
На чий труд даваме шанс.
Какво оставяме след себе си.

Пътувайте в Гърция. Радвайте се на хубавите места. Снимайте морето и храната. Вземайте добрите примери и настоявайте за същото качество и у нас.

Но нека, докато възхваляваме чуждата таверна, да не подминаваме добрия български семеен ресторант.
Докато снимаме гръцките плодове, да не оставяме българската праскова да изгние под дървото.

И докато се възхищаваме на чуждите чисти и подредени градове, да не забравяме да изчистим собственото си дворче и градинката пред дома.

Опитваме се да накажем „другите“, а в действителност наказваме себе си, децата си и собственото си бъдеще.
Защото страната няма да се оправи, когато всички избягаме от нея. 
Ще започне да се оправя, когато всеки от нас подреди малкото пространство, за което носи отговорност.

Държава без взаимна подкрепа постепенно се превръща само в територия. 
А родината не е мястото, което непрекъснато критикуваме — тя е мястото, за което поемаме отговорност.

От Фейсбук

СОТИР НЕМОВ е собственик е управител на „Си комерсиал 7“ и още няколко компании за производство,търговия, внос, дистрибуция, маркетинг, логистика на бързооборотни стоки. Развива търговските марки DOMA, Reeva, Vobro. Един от най-големите производители на сладкарски изделия на Балканите, продуктите на компанията се изнасят в 35 страни. Член е на управителните съвети на Сдружение „Майка България“, на „Сдружение за Културно наследство-Константин Фотинов”, на „Сдружение за чиста храна“. Член и Председател на УС на Регионален съвет за развитие на Самоков. Основен спонсор на ансамбъл „Българе“. Създател и собственик на вестник ”Самоков 365”- вестник за предприемчивите хора.