О, ШУНКА!
Левски и Ботев пазят мястото пред гараж в столичния кв. "Лозенец"
Михаил Вешим
Наскоро един културен сайт бе пуснал забравено есе на Йордан Радичков за простотията. „Човекът върви – пише големият ни писател, – а с него върви и простотията му. На един простотията е малка, като въшка на ревера, на друг е голяма – като черква.”
Простотията няма почивен ден, санитарен полуден и никога не приема стока. Особено се активизира около празници, национални тържества и чествания. Тогава съвпада с речите, с фанфарите, с ръкоплясканията и даже с минутите на мълчание. В такива моменти на задължителна тишина простотията ще бъбри и ще се тупа по гърдите, за да бъде забелязана. Да влезе във фейсбук или в новините, да се изтъпани в социалните мрежи и по телевизията.
А телевизията, защото такъв ѝ е характерът, не оставя непоказана простотия. Малко след честването на деня от обесването на Апостола на екрана се яви един нашенец, по занятие пожарникар. Съвпадението с професията на премиера ни е абсолютно случайно. Въпросният герой не беше гасил пожар или спасил дете от пламъци. С друго се бе прочул – направил Апостола на салата. Видяхме я: елипсовидна чиния с националното знаме – бялото – сух таратор, зеленото от маруля, червеното – лютеница. На този фон бе вдигнал и бесило – от тънки суджуци… И нарязан шпек за паметна плоча, с надпис „Васил Левски (1837 – 1873)”.
Пред камерата авторът на „инсталацията” разкри сериозни творчески намерения – работел по подобен проект за салата, национално мезе, и в чест на националния празник 3 март. Щял да направи паметника на Шипка от шунка и салам „Бургас”, стълбите – от пастърмички и филе „Елена”, а пък оръдията от бирени пръчици.
Ако за французите апетитът идва с яденето, то за нас, българите, яденето винаги върви с празника. Както и мезето – с пиенето. Салатата – с ракията, виното и бирата – с мръвките. Левски – с бесило от суджуци, о, Шипка – о, шунка! Оръдията – бирени пръчици, дулата им – маслинени кръгчета! А младите дружини – щом седнат, три деня масата бранят!
В края на телевизионната си изява авторът на тия кулинарни паметници пожела да бъде разбран правилно от зрителите: правел историческите салати единствено от любов към България.
Родолюбец от нов модел – гастро-патриот. Децата нямат спирачки, патриотите – също!
В нашия квартал „Лозенец”, на ул. „Кръстьо Сарафов” 30, един патриот без спирачки си е нарисувал на вратите на гаража двамата ни национални герои – Левски и Ботев на фона на трикольора. Явно художникът наивист повече е имал любов към родината, отколкото талант, та ги е изобразил като хора с ментални проблеми. Но важно е плакатното послание… Докато на другите гаражи пише обикновеното: „Не паркирай!” или заплашителното: „Пукам гуми!”, тук посланието е застрашително: „Охранява се от национални светини!”…
Да, простотията не можеш да я скриеш, тя си върви с човека… И ще се покаже – малка като въшка на ревера или тънка, като бирена пръчица – греда на бесило. Или двукрила – като гаражна врата.
А пък при политиците си е видна отвсякъде и направо грандиозна – пред паметника на Апостола един атакуващ политик, управляващ в правителствената коалиция, заяви, че трябва да искаме от турския президент преразглеждане на съдебния процес срещу Левски, 144 години по-късно. И оправдаването му.
Патриотизмът може да е хубаво чувство, но когато е без мярка, става само за мезе…
Абонирай се!
Абонамент за списание BGlobal може да заявите:-във фирма &bd...
