Вътре е по-голямо от вън

Текстът е публикуван в бр. 61 – „Променящите хора“, на сп. Business Global.

Автор: Мадлен Алгафари

ЗДРАВЕЙТЕ, ТЪРСАЧИ НА ОСЪЗНАТОСТ! Толкова е хубаво, че ставаме все повече! Че расте броят на хората, които си задават въпроси за смисъла, за безкрая на времето и пространството. Които осъзнават, че вътрешният свят е много по-голям от външния, който можем да възприемем. Хората, благодарение на които бихме имали шанс да оцелеем като вид, да оцелее Земята, да оцелее Животът.МАДЛЕН АЛГАФАРИ е психотелесен терапевт и писател. Завършила е психология в СУ „Св. Климент Охридски“, както и режисура за драматичен и куклен театър. Автор е на 13 книги. Преподавател по психоантропология и неорайхианска аналитична психотелесна терапия. Водещ на терапевтични психотелесни уъркшопи, както и уъркшопи по театротерапия.

Член е на УС на Института по неорайхианска аналитична психотерапия, член на българското Неорайхианско психотерапевтично дружество, член на Българската асоциация по психотерапия, член на Европейската асоциация по психотелесна терапия, главен редактор на световното списание по психотелесна терапия IBPJ (2018 – 2022), председател на XVIII световен конгрес по психотелесна терапия – София ‘2023.Търсещите осъзнатост всъщност търсят не само навън, но и навътре. Колкото и да е изглеждала напредничава науката, до съвсем скоро е била ограничител на отварянето на очите за истините. Самата наука е била сляпа за Цялото, а се е занимавала с отделните му части. При това доста механично. При това се е занимавала предимно с външния свят. Изобщо доскоро за наука се говореше само и единствено по отношение на видимия свят. Всичко отвъд него беше наричано метафизично. Осъзнатостта се състои в това да добавим (не да премахваме!) към науката и невидимото, мистичното, Бог или вътрешния безкрай.

Макар да сме натрупали огромно количество информация за всичко – от ДНК молекулите до далечните галактики, – сякаш тя не може да ни осигури отговор на големите духовни въпроси: кои сме ние, към какво трябва да се стремим, какво е добрият живот и как трябва да го живеем, случайно ли е устроена Вселената, накъде вървим в развитието си, по-здрави или по-болни ставаме и т.н. За това се питат търсачите навътре.

„След като днес един симфоничен оркестър струва по-малко от един футболист, какво наследство очакваме да оставим на децата си? Културата не съществува, за да носи печалба, а да възпитава. Ако това не се промени, в бъдещите поколения ще преобладават повърхностни и много опасни хора“, казва италианският диригент Рикардо Мути.

Това не означава, че футболистът не заслужава възхищение. Използването на силата ни в посока навън е чудесно. Но силата навътре остава непозната за много хора. Проблемът е в липсващото развитие отвътре. Или поне все още недостатъчното, макар все повече хора да тръгват на терапия, да четат такава литература или поне статии като тази.

Питаш ли се като мен, читателю,

как ще живеят следващите поколения

Дори собствените ни деца ще живеят много различно от нас. Моето поколение видя толкова много – от липсата на автомобили, на радио и телевизия до изкуствения интелект и летенето с дронове. Днес светът е вече много различен. Или поне човешкият свят, откакто сме решили, че ние притежаваме Земята… В далечното минало обработваемата земя е била най-големият икономически актив. После стават машините. Днес е информацията. Земя-машини-информация – дематериализация със скоростта на светлината.

А може би е послание, че най-ценното вече не е материалното…

Днес сме бомбардирани с информация. Постоянно питам днешните младежи: за какво искате да ползвате силата на съкровището „информация“? За откриване на нови лечения или разрушение? За да пазите живота, или да го унищожите? Отговорите им са положителни: лечения, градивност, но статистиките показват друго… Въпросът е в тая така ценна информация, разпространявана от планетарния мозък – интернет, колко е духовното съдържание. Говорим за третата голяма революция – дигиталната (след земеделската и индустриалната), но не говорим за духовната, от която светът отчаяно се нуждае. И докато не се обърнем навътре, няма да я постигнем!

Кои ще бъдете вие, деца? Дано пораствате по-мъдри! Не е лошо, че сте по-информирани от бабите и дядовците си. Само ако изборите ви са информирани, ще можете да избегнете най-лошите възможни последствия. Информираният избор обаче трябва да стъпи на мъдра ценностна система – тази, която служи на добруването на цялото, а не на властовата невроза. Вярвам, че има надежда. Ако не вярвах, че можем да променим бъдещето, то защо да си губя времето да пиша за това?

Но имате ли време да се обърнете навътре, за да преосмислите ценностите си? Да чуете тялото си? Имате ли време за диалог с вътрешния глас? За медитация? Водите ли си дневник? Изобщо оставате ли в тишина, за да имате време за себерефлексия, себеанализ, мечтаене, планиране, осъзнаване, правене на изводи? Най-големият ресурс на днешния човек е именно това обръщане и търсене навътре! Какво изобщо се случва вътре във вас?

Как преживявате света и какъв искате да бъде той в бъдещето?

А говорите ли за това с околните, или говорите само за битови повърхностни неща от живота? Какво разказвате, деца? Какво искате да разказвате на своите деца след време? Какво искате те да разказват? Първата информационна технология е разказът – казва Ювал Ноа Харари. Сапиенс владее света не защото е мъдър, а защото е единственото животно, което може да си сътрудничи гъвкаво в големи мащаби. Преди 70 000 години сапиенс започнали да демонстрират непозната до този момент способност да си сътрудничат едни с други. Хипотезите са много: еволюционни промени, генна мутация, извънземна намеса… довели до промени в мозъчната структура и езиковите способности, които явно направили Сапиенс способен да разказва, да приема за истина съдържащи фикции разкази и да се вълнува дълбоко от тях.

Но това, което разказваме днес, от дълбините на мъдрата ни душа ли идва, или са подменени от Системата вярвания? Фикциите могат да свързват големи групи с две предимства – те могат да са прости и приятни, за разлика от истината, която често е сложна и неприятна. По-лесно се поддържа порядък чрез фикция, а порядъкът е нужно звено преди властта. Затова търсенето на истината застрашава социалния порядък. Лъжовната фикция също свързва. Затова по принцип властта се опитва да запази порядъка чрез ограничения или заблуди, за да не се стигне до истината.

Освободените чрез истина не са управляеми

Но истината отвън се разбира и провижда само когато се обърнем навътре. Не, не е парадокс! Защото без постигането на осъзнатост отвътре изобщо не можем да разберем кое е истинно отвън. Радвам се, че все повече млади хора се обръщат навътре, защото осъзнават, че могат да отворят очите си за истината. Това най-лесно се случва в терапевтичния контекст, в който осъзнаваме, че начинът, по който интерпретираме информацията от миналото, повлиява на бъдещето. Когато сменим гледната точка към миналото, това променя настоящето и бъдещето. Т.е. можем да пътуваме във времето назад и напред. Времето е информация. Когато сменим отношението, това е нова информация. Ние не сме отделени от динамиката, която произвежда суперновите, от полето, от информацията на Цялото – казват квантовите физици.

Търсещите осъзнатост вече знаят това. Моля ви, не спирайте! Моля ви, бъдете посланици! За да има учене! Защото осъзнатостта е антидотът на смъртта ни като вид.

В срещата с безкрайното „вътре“ по време на терапевтичния процес (а защо не и като форма на индивидуално търсене) осъзнаваме, че тялото ни може да бъде само тук и сега. Но психиката ни може да пътува във времето назад и напред – в линейното субективно време. Когато тялото и душата не са на едно и също място по едно и също време, следват симптоми. Когато вниманието ни е насочено към миналото, а тялото е тук и сега – сме благодатна почва за депресивни симптоми – угризения, вини, непоискани или недадени прошки, незатворени врати… Когато вниманието ни е към бъдещето, а тялото е все тук и сега – сме благодатна почва за тревожна симптоматика – напрежение, несигурност, желание за контрол на предстоящото. И в двата случая възприятието на измерението „тук и сега“ е стеснено или е на автопилот. А това още се нарича съществуване, но не и живеене.

Докато не се обърнем навътре, всъщност има само съществуване, но не и истинско живеене. Какво има там, вътре? Вини, срамове, страхове, съжаления, угризения, заблуди, мечти, копнежи, неоткрити способности, неинтегрирани сенчести аспекти. Всеки от нас е холограма. Каквото го има във Вселената, го има във всеки един от нас. Има сила и слабост, срам и гордост, мъжко и женско… Колко хора осъзнават това? А колко работят, за да интегрират онези свои аспекти, които не са осветлени и проявени на съзнателно ниво? Колкото по-цял е един човек, толкова по-здрав е. Колкото повече е приел сенчестите си аспекти, толкова по-малко те се проявяват под формата на болестни симптоми в живота му. Такъв човек е постигнал т. нар. интегритет. Това е една от целите на гледащия навътре. Там, в безкрайното вътре са и всичките ни предци. Можем да ги срещнем.

В безкрайното вътре няма нито време, нито пространство

В безкрайното вътре винаги имаме ход, за разлика от ходовете във външния свят, които невинаги са възможни. В това безкрайно вътре можем да изберем да приемем нещо непроменимо, да го „прочетем“ по съвсем различен начин. Така променяме всъщност цялото си минало. Новата гледна точка прави преживяното различно. А телесните последици от травматични преживявания могат да изчезнат, ако преработим тази травма и се научим да я виждаме като урок, като поука. Травма не е събитието, което сме преживели, а начинът, по който сме го преживели. Ако сменим отношението към нещо или някого, лекуваме травмата. Новата интерпретация прави нова и реалността. Новото тълкуване на смисъла на преживяното в миналото променя всичко в настоящето. Дори биохимични анализи на невротрансмитерите в организма показват промяна на телесно ниво само когато и защото сме променили разбирането си за нещо в миналото и сме го видели от различен ъгъл.

Да погледнем и към бъдещето. Всичко, което днес съществува, е било някога първо идея, преди да се материализира във физичния свят. Чашата, която стои до вас, компютърът ви, ракетите – всичко първо е било вътре, т.е. идея, преди да стане материално вън.

Кои са идеите ти за бъдещето, читателю?

Осъзнаваш ли, че ако днес си в негативно, недоволно възприемане на света, ще „произвеждаш“ следващи негативни събития, от които да си недоволен. Това също вече е наука, а не суеверие.

Има вече и много хора, които на теория приемат всичко това, но липсват действията в живота им. Дори и този, който мисли, че разбира всяка дума в този текст, всъщност не разбира за какво точно става дума, докато не преживее свързването с вътрешния си свят. От осъзнаването на ментално ниво до правенето има пропаст. Липсва последователност, воля за излизане от стари модели на живеене. Така човек сам саботира огромните си възможности да твори осъзнато бъдещето си. Промяната започва отвътре. Но след идеята е нужно и действие, следват много действия (понякога с дълъг срок), но ако в тоя път не се откаже, човек започва да вижда на практика способността си да създава реалност.

Най-голямата ни сила не е физическата. Колко по-силни от нас животни има! Най-голямата ни сила е психическата. Тя е обединение между рационална, емоционална и духовна интелигентност обаче.

Това, което е зад нас, и това, което е пред нас, е по-малко от това, което е вътре в нас. Особено ако говорим за тленния си живот, който е ограничен във времето и в това ни тяло. Но

вътре граници няма

Квантовите физици смело казват, че и смърт няма освен в света на материята, която е преходна. Превозното средство на душата ни, тялото – е крайно. Но съзнанието – не. То е свързано с всеобщото съзнание, което не започва и не свършва, не граничи. А немалко неврофизиолози вече приемат, че мозъкът ни е само антена за връзка с всеобщото съзнание. 

Ако се обърнем навътре и чуем душата си – не ума!, не Егото!, а душата си! – ще намерим любов и чувство за свързаност. Толкова. Днешният човек се нуждае от промяна от вътре навън, а не от вън навътре. 

Вие какво избирате, деца? Знайте, че избирате не само за себе си, а и за бъдещето на вашите деца, за бъдещето на планетата. Вярвам, че ще бъдете по-отговорни от нашето поколение! Отговорен произлиза от отговор. Надявам се, когато се обръщате навътре, сами да си задавате въпросите, които и аз ви зададох. И бих се радвала да получа вашите писма – отговори.