Когато искаме – ставаме по-добри

Текстът е публикуван в бр. 7 (59) на сп. Business Global.

Автор: Гергана Иванова

Как да станем по-добри, въпрос, който занимава човечеството от самото му осъзнаване. Още древните философи разглеждат живота като път към усъвършенстване и като естествен стремеж, който съпътства човека през целия му живот. Според Аристотел ставането по-добър е въпрос на съзнателно желание и практикуване на добродетелите. Стоиците смятат, че добродетелта е в нашата власт и желанието за вътрешна хармония е пътят към усъвършенстване. С други думи, това е импулс, последван от упорит труд и повторение. Да пожелаеш и след това упорито да се потрудиш за постигането на това желание. Това ли е формулата?

ЗАВРЪЩАМ СЕ ОТ ФЕСТИВАЛ: тридневно арт събитие в родния ми град край морето. Готвя го с цялата си любов и страст повече от 6 месеца, с много ограничен бюджет и малка група съмишленици.Гергана Иванова е съсобственик и управител на рекламна агенция The Smarts, както и управляващ партньор в IQMedia, PR агенция Paragraph 42 и продуцентското студио Shoot.

От 1997 г. насам нейната професионална кариера е свързана с управлението на клиенти и стратегическото планиране в комуникациите, най-напред като част от екипа на международна рекламна агенция, а от 2008 г. и като съсобственик на една от изявените творчески агенции на пазара.

В клиентското портфолио на групата са УниКредит Булбанк, БИЛЛА България, Electrolux, ИКЕА, „Димитър Маджаров“, Sopharmacy, Accenture, CofaceBulgaria, ОLX, Nestle. Гергана Иванова е председател на УС на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) и дългогодишен и доскорошен член на УС на Съвета на жените в бизнеса в България.Организирам го за втори път и искам да става все по-добър и по-впечатляващ. Пътувам след края му, като прекосявам държавата от морето към София и мислено правя анализ на случилото се: „Получи ли се така, както си го представях?“, „Кое стана по-добре, кое беше по-лошо?“, „Надцених ли нещо, дали пък подцених друго. Успях ли?“, „Ще го направя ли още по-добре догодина?“. Връщам се към момента, в който това беше само една мечта. Говорихме с приятели в Поморие колко е важно в града да звучи качествена музика и да показваме стойностно изкуство. Представихме си колко ще е хубаво да имаме група на кораб, на площада да звучи класическа музика, да отдадем почит на някои заслужили творци на града ни. Няма ли да е много трудно? Ще се получи ли с размаха, за който си мечтаем? Представи си да направиш концерт в морето.

Всичко започва с едно „Представи си“

Понякога нещата започват с мечта за невъзможното или с ясно намерение за нещо ново, различно, по-добро от преди.

Всеки, който се е захванал с това, знае, че многократно ще чуе думата „невъзможно“ и че често ще бъде на ръба на отказването. Въпросът е дали достатъчно искаш да направиш нещо и дали знаеш защо го правиш. Когато започнахме с организацията, знаехме едно – искаме да направим фестивал, който да предизвиква стандартите в града. Знаехме, че ще има музика и изкуство, но искахме да избягаме от клишето и от обичайните места. Имахме безброй колебания и още повече неизвестни. Не знаехме дали ще се намери кораб, който да се съгласи на нашата щура идея. Чудехме се къде точно трябва да се закотви нашата подвижна сцена и дали концертът ще се чува добре от брега. Умувахме дълго как да оповестим мястото на публиката и какво ще стане, ако завали дъжд. Какво ще каже бандата? А как ще се справим с бюджета? Въпросите бяха повече от отговорите, но нашата сила бе в това, че търсехме възможностите, вместо да чуваме заплахите. Всеки един от въпросите, които ни притесняваха, ставаше повод за още по-задълбочено проучване и намиране на нови решения. Резултатът – имахме невероятен концерт от високата палуба на кораб, който се виждаше и чуваше от поморийския бряг. Лекият септемврийски дъжд не ни уплаши, дори направи събитието още по-незабравимо. Вдъхновението и едно „Представи си…“ доведоха до нещо ново, различно и по-добро.

Как да запазим и развием креативния импулс

Всичко започва от вдъхновението, или както още го наричаме – креативния импулс. Без него нищо не би могло да се случи. Защо обаче тогава толкова много хубави идеи остават нереализирани, толкова добри намерения остават само желания? Креативният импулс е нещо внезапно – разговор или случайна среща могат да ни вдъхновят за нещо ново или за промяна. За да може тази идея да се реализира обаче, е необходимо действие, бърза и адекватна активация, която да осигури първите стъпки, тъй като креативният импулс има свойството да е много мощен, но и бързо да отшумява. Ранната идея е много крехка и има нужда от отглеждане, но и от бързо развитие. В творческите индустрии си имаме правило: „не критикувай на брейнсторминг“. Там, където трябва да се роди и да покълне най-добрата идея, изразът „Не става!“ e забранен. На това ниво няма невъзможни неща. Работим с размах, представяме си, че няма ограничения от бюджета, представяме си се с магическа пръчка, готови да променим света. Това е моментът, в който от многото идеи изкристализира най-силната и най-подходящата. Тази, зад която ще застанем и подкрепим. На този етап осъзнаваме, че

идеята е само началото на нашето „Искам“, реализацията ѝ е истинското пътешествие

което предстои. Процесът не е лесен. Сблъсъкът с реалността издига многобройни препятствия. Външни обстоятелства като време, възможности, бюджетни ограничения, други внезапно появили се обстоятелства често стават спирачки в процеса на реализацията. Много пъти тези външни обстоятелства започват да издигат вътрешни бариери – започваме да не вярваме в идеята си, реализацията ѝ изглежда твърде сложна, осъзнаваме, че ще ни отнеме много сили и време. Това е моментът, в който креативният импулс може да бъде сломен и трайно изгубен, и тук трябва да положим много усилия, за да продължим. Две са нещата, които могат да ни върнат силата и увереността в трудния момент – на първо място, целта, с която сме започнали проекта, и на второ – доброто планиране. Когато си припомним смисъла зад това, което сме започнали, нагласите, които са ни довели до онова първо „Представи си“… трудностите избледняват и готовността да се впуснем в пътешествието се завръща. Умението да планираме, от друга страна, дава контрол над риска и ни помага да оптимизираме ресурсите. Когато застанем пред планината от трудности и разделим процеса на малки, подредени стъпки, можем да видим, че пречките не са толкова непреодолими, даже напротив. Добрият план може да ни върне на правилния път и да ни даде увереност за посока.

План А и план Б, или добрият и лошият сценарий

Моят начин да се справя със стреса при планирането е да обмисля в началото най-лошия сценарий. Винаги, когато започвам да планирам, се питам: „Кое е най-лошото, което може да се случи“. И това не е черногледство, а подход, при който в мислите си проигравам провала, след което той вече не е толкова страшен и освен това откривам много начини да се предпазя от него. Това ми помага да изградя план Б, който може да се задейства, ако идеалният сценарий не се случи.

Отъпканияt път спрямо иновацията

Планирането и рутината ни помагат да постигнем целите си. От друга страна, ако се доверим само на тях, поемаме риск да вървим само в отъпканите пътеки. Човек се променя, когато напусне зоната си на комфорт, а извън нея има много неизвестни. Там плановете често не сработват, има много рискове и това отказва много хора от промените. Да станеш по-добър в нещо, означава да не стоиш на едно място твърде дълго време. Затвърждаването на дадени умения изисква повторяемост и известна рутина, но неизбежно идва моментът, в който трябва да направиш промяна. Ето защо да ставаме по-добри, означава да се променяме и осъзнато да търсим иновацията. Това е валидно днес повече от всякога, защото светът около нас се променя с шеметни темпове и това, което е било добро и качествено вчера, днес вече е отживелица. Именно затова твърдим, че съвършенството не е дестинация, а пътешествие и човек трябва да приеме, че винаги може да стане по-добър и да се учи непрестанно.

Всичко, което плащам, за да се науча, е евтино

Когато приемеш, че всичко може да те научи на нещо, то тогава може да погледнеш различно и на ресурсните ограничения, с които се сблъскваш по пътя. Ресурсите са много важен въпрос, когато говорим за „искам“ и „мога“. Много често имаме желание, но не ни достига време, пространство, финансови средства, възможности. Аз вярвам, че когато имаме силно желание за нещо, намираме и начините то да се случи. Много често в моята работа съм чувала от клиенти „Дайте ни добра идея, пък ще намерим средствата да я осъществим“. Това са били едни от най-успешните ни творчески проекти, защото силите се обединяват, намират се възможности и средства и резултатът е изключителен. Има ли желание, има и начин. Още един пример от моя морски фестивал го доказва. Желанието ни беше да направим запомнящи се нестандартни концерти, различни и иновативни за града. Имахме отличен симфоничен оркестър и виртуозна пианистка. Искахме те да свирят на открито, пред широка публика. Оказа се невъзможно да изнесем рояла, с който разполагахме, от залата за концерти. Можехме да решим да преместим цялото изпълнение на закрито и така да заложим на сигурното. Не се примирихме с тази опция и намерихме начин – наехме невероятен роял от фирма, която го докара специално за нашия концерт. Това струваше допълнителни средства, но пък ефектът, който постигнахме, задмина всичко правено в града дотогава. Когато се появят препятствията, човек става креативен, експериментира и трупа нов опит и познания. Научихме и друг много важен урок – желанието да ставаш по-добър е заразително. Привлича съмишленици, кара околните също да искат да станат по-добри. Нарекохме нашия фестивал „Поморие и приятели“ именно защото стана възможен с подкрепата на много хора. Заразихме с ентусиазма и желанието си изпълнителите и много доброволци. Видяхме как нашето желание да направим нещо добро за града впечатли стотици и вече знаем, че догодина ще вдъхновим хиляди.

Ако сме приели усъвършенстването като свой път в живота, с времето осъзнаваме, че наистина, когато поискаме, ставаме по-добри. Това е осъзнат избор, при който ние със силата на желанието си отключваме възможности, но знаем, че това е само началото. От него следва много труд, усилия и дисциплина, които сме готови да дадем, защото знаем, че пътешествието си струва и че то ще ни отведе на нови, по-интересни и по-предизвикателни места.

Да ставаме по-добри, означава неизменно да се променяме – да учим нови неща, да експериментираме, да усъвършенстваме уменията си, като оставаме верни на добродетелите си.