Метанавикът на отговорността

Текстът е публикуван в бр. 7 (59) на сп. Business Global

ГЕОРГИ МАЛЧЕВ

„Младите хора не са мотивирани“, „Това е работа на мениджъра ми“, „Учителят носи отговорност за това“, „Не ми харесват кандидатите, които предлагат от човешки ресурси“, „За толкова ми плащат“. Ако и едно от тези изречения сте си мислили или сте чували, то тази статия ще ви хареса. Тя е повлияна от събитието за навиците на успешните хора и компании, което списание BGlobal организира през юли.ГЕОРГИ МАЛЧЕВ има над четвърт век бизнес-, управленски и маркетинг опит, участвал е активно в развитието на редица бизнеси. Управляващ съдружник е в агенцията за интегриран дигитален маркетинг xplora.bg. Нейни клиенти за целия си дигитален маркетинг са над 120 водещи български и мултинационални компании. Управляващ съдружник е и в https://xplora.academy, където има много безплатни ресурси по дигитален маркетинг.Участвах в панел и темата за отговорността стана един от акцентите, за които говорихме с изпълнителните директори на някои от най-големите компании в България.

Навици и метанавици

Навиците са еволюционно ключови за успеха и оцеляването ни. Те са прекият път, който мозъкът ни ползва, за да се фокусира върху други задачи. Навик е да пресичаме на зелено. Но ако се замислите – на места пресичаме даже и да не е зелен светофарът за пешеходци, докато на други не смеем да стъпим на пътното платно, преди да се огледаме, макар да е зелено за нас.

Няма да ви учудя, че има метанавици – такива, които влияят на всички останали навици. Такива например са планиран и регулярен спорт, седмично и месечно планиране и равносметка, лична физическа и духовна хигиена. Какво е общото във всички тях? Че влияят много по-мащабно на живота ни и се основават на правилната нагласа и правилните действия. Съпоставете с навика, като ни стане скучно или досадно – да отключим телефона за кратко или (за съжаление) по-дълго разсейване. Или с навика да закъсняваме за срещите, на които знаем, че и останалите обикновено закъсняват.

Темата за ефекта от метанавиците е отлично засегната в „Атомни навици“ на Джеймс Клиър, както и на предшестващата я книга на Чарлс Дюиг „Силата на навиците“. И двете са ми любими и съм слушал поне по осем пъти всяка, водил съм по тях и корпоративни обучения.

Навикът да си следим навиците

Моят личностен профил е консул – приятел, колега, който държи всички заедно, грижи се никой да не остане настрани и умее да направи средата по-подредена. Има в допълнение силен елемент на асертивност, т.е. убеденост в уменията за управление на ситуациите и на стреса. Този профил е много зависим от навици. Преди години го опознах и оттогава знам, че многократно съм увеличил продуктивността си, като управлявам навиците си. Залагам правилните награди за навиците, които ме приближават до моята идентичност. Правя наслагване на положителни навици, за да „изстискам“ максимума от всеки навик. Наричам го метанивикът да си управлявам навиците. Препоръчвам го и ви насърчавам да го правите.

Има според мен друг метанавик – много по-приложим за всички. И с много по-голям ефект върху целия ни живот и този на околните. И най-вече – навик, който не просто няма да бъде заменен от AI, а ще е ключов за успеха ни.

Това е метанавикът за отговорността, който бие всички други навици. Защо? Кое ни прави хора – поемането на отговорност. Антоан дьо Сент Екзюпери го е описал отлично в „Земя на хората“: „Да бъдеш човек, това означава именно да поемаш отговорност. Да усещаш, че като полагаш своя камък, допринасяш за изграждането на света“. Замислете се – при всички вълнуващи истории, при всички успешни хора ключовата нишка е поемането на отговорност. Без „ако“ и без „може би“.

А какво не може да направи AI? Да поема отговорност. Изкуственият интелект работи с вероятности. Той е основан на алгоритми и няма как да се справи с тази задача. Няма как да поеме отговорност:

– За това дали да тествате новия си продукт или услуга и да имате поне 100 доволни клиенти;

– Да ви каже дали да положите усилия и да развиете реално умение, като давате обратна връзка по правилния начин;

– Или дали за даден млад човек в екипа ви има достатъчно контекст, за да могат процесите да развият потенциала му.

Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се

Впечатлих се преди години, когато за пръв път чух книгата „Силата на навиците“ на Чарлс Дюиг – слушах я 5 пъти подред, за да напасна концепциите. Идеята, че при метанавиците в една индустрия или организация винаги има „организационно примирие“, ме разтресе.

Оказва се, че какъв ще е водещият в модата цвят за даден сезон, е плод на подобни напасвания на навиците в индустрията – кои са водещите играчи, как те тестват пазара, как и кога представят своите колекции. И накрая се формира и налага изборът за сезона.

А тъмната страна на тези „организационни примирия“? Когато всички знаят, че нещо не е в интерес на клиентите или екипа, но го правят, защото всички го правят, и така организацията или индустрията съществува. Примерите в „Силата на навиците“ са от болница, в която лекарските грешки се смятат за нормални и неизбежни, крият се и не се анализират. Те се толерират, вместо организацията да се учи от грешките. В друг пример от лондонското метро от 1980 г. се разказва за причината за една трагедия. Всяко звено в метрото било фокусирано само върху своята собствена работа, никой не поемал отговорност за цялостната безопасност, нямало координация и комуникация между тях. И така, докато възникнал един пожар, който започнал като малък, но бързо се разраснал до голям с човешки жертви. Причината да не се овладее навреме – нямало изграден организационен навик за сътрудничество и споделяне на информацията.

След тези разкрития в книгата на Чарлс Дюиг имам вече навик да търся примирията, които не са полезни за успеха на мисията на клиентите и на екипа. И методично, като внимавам да не настъпя директно въвлечените хора, които действат по навик – водя или подпомагам промяната в правилната посока.

Но ако това е навик, то отговорността е метанавик, подробно описан от Чарлс Дюиг: В завод за алуминиеви отливки всичко било объркано до ниво опасност за живота на работниците. Всеки бил в някаква форма на примирение или „това не е моя работа“. Заводът логично бил пред фалит. Дошъл нов мениджър, който казал, че фокус ще бъде сигурността на хората, а не печалбата и оптимизациите. В началото всички го гледали странно, но поетапно с „разплитането“ на рисковите точки и процеси настъпила и голяма промяна. Хората вече гледали общата мисия и не търпели примирия. Предлагали и реализирали стотици подобрения. С което заводът станал не просто по-безопасен, а по-успешен.

Ключова е отговорността

Една от любимите ми дефиниции за процеси е, че те са това, което повтарят реално хората. Защото това покрива стартова ситуация, вложени ресурси, стъпки и краен резултат.

Вече си представяте десетки случаи, в които има фирмена или административна платформа за даден процес, който не работи оптимално. Но хората са намерили как да се случат нещата, как да „пипнат“ автоматизирания процес. И тогава осъзнаваш, че процесите в основата си са какво правят хората.

Покрай изкуствения интелект никой не знае какво ще прави след 5 или 10 години. Но ако се замислим – само хората могат да поемат отговорност и това няма да се промени. Животните действат по инстинкт. Изкуственият интелект – на база алгоритми и вероятности.

Само хората могат да кажат и покажат с действията си: „Аз поемам отговорност“.

А кой поема „екстремна отговорност“

И тук идва голямата тайна – от кого ще има винаги нужда? Като лидер и мениджър? Като родител и като приятел? От този, който има метанавика да поема отговорност.

Представете си го като „за какво биха ме наели“ – партньори, съдружници, колеги, приятели, деца. Никой няма нужда от мениджър за един ден, партньор или родител, който ще намери лесно извинение.

Веднага се сещате и за хора, които бихте наели, защото поемат екстремна отговорност. И без риск да сгреша – това са хора, които бихте наели за повече неща. Не само да направят презентация. Или да купят билети за театър или за бизнес събитие. При мен любими примери в агенцията за дигитален маркетинг, в която съм управляващ съдружник, са отношенията към екипа и развитието му.

Както казва Джоко Уилинк, бивш американски морски тюлен, в книгата си „Екстремна отговорност“, истинският лидер поема пълна отговорност за абсолютно всичко в екипа. Няма място за оправдания. Това екстремно ниво на отговорност води до доверие, дисциплина и успех както във военните операции, така и в бизнеса и в личния живот. Книгата се ползва като наръчник от милиони хора по света именно за да развият своята екстремна отговорност – най-важния метанавик. Няма да ви учудя, че послесловът на българското издание на книгата му е написан от мен, както и че го чета в аудиоформата на книгата в Storytel. Можете да прочетете или чуете как прилагам този принцип. А това го прави именно метанавик – казвам „да, и…“ на възможностите да поема екстремна отговорност във важните за мен области.

За финал, за вдъхновение за правилна нагласа и за реални действия в посока най-човешкия метанавик, ви подарявам любимия ми цитат от книгата „Земя на хората“ на Екзюпери: „Препятствията са това, което дава смисъл на усилието“.

Чеклист

Ако се чудите защо изкуственият интелект толкова често предлага да ви направи списък или чеклист – явно това искат хората. Ето моят чеклист за вас как да създадете свой метанавик за отговорност на база на моя 25 години опит. И без да съм ползвал какъвто и да е изкуствен интелект.

Старт

Винаги започвайте със своята идентичност – както посочва Джеймс Клиър в „Атомни навици“. За да има смисъл от един навик и за да стане устойчив, трябва да ви доближава до вашата идентичност. Когато твоята идентичност е „Аз съм човек, който поема отговорност“, всяко решение става по-лесно и с всяка итерация изграждате своя метанавик.

Имам ли 5 случая тази седмица, в които поех отговорност във важните за мен области? В коя област искам и мога да поемам повече отговорност? В коя област ми е лесно да поемам отговорност, а в коя завися от ситуацията?

Как изглежда човек, който е за пример и поема отговорност в конкретна област? Представете си конкретен човек, който ви е направил впечатление, че поема екстремна отговорност. Лично аз се сещам за десетки хора, които ме вдъхновяват. От своя страна съм избрал това да е да менторствам поне 10 млади хора на година. Да съм активен и да давам на обществото – като съосновател във Фондация „Предай нататък“, като организирам и участвам в граждански инициативи в парка „Заимов“ в София. Преподавам от 13 години в няколко университета и настройвам лекциите да са актуални и адекватни към нуждите на младите хора.

Процесът 

(който всъщност е какво повтаряме в реалните ни действия )

Мога ли да си кажа мисловно „Да, и…“ на почти всяко предложение за поемане на отговорност от моя страна? Така показвам, че съм отчел възможността и че съм решил каква отговорност мога да поема реално.

При какви условия бих поел отговорност в останалите случаи и във важните за мен области? Ако се върна назад като стъпки, които трябва да са се случили – за кои конкретни стъпки мога да поема отговорност.

Мога ли да обуча AI за този мой текущ или бъдещ метанавик и изкуственият интелект да ми помага. Трябва да сме „луди“ да не се възползваме от възможността AI да ни помогне при създаването и управлението на отлични за нас навици. А най-хубавото е, че взаимодействието с AI не засяга нашето его – ако го сравним с реалния свят.