Променящите хора на 2024: Цветан Алексиев

Текстът е публикуван в специалното издание „Променящите хора“ на сп. Business Global

Г-н Алексиев, каква е най-голямата промяна, в която сте участвали?

Аз имам едно работно място и то винаги е било в „Сирма“. След като завърших университета, започнах работа в компанията, преминах през различни позиции. Това, което сме правили през цялото време, е, че винаги сме се опитвали да се променяме.Цветан Алексиев е завършил магистърска степен по „Компютърни науки“ в Техническия университет, София. Преди присъединяването си към „Сирма“ работи като фрийлансър за различни научноизследователски проекти, включително пише софтуер за българската космическа програма.
Започва работа в „Сирма“ като софтуерен инженер през 1993 г. и преминава през различни позиции  – ръководител на екип, мениджър проекти, ръководител на отдел. През 2002 г. става изпълнителен директор на СГХ АД, преименувано по-късно в „Сирма Груп Холдинг“ АД.
„Сирма Груп“ е основана през 1992 г. и е най-голямата публично търгувана българска ИТ група. Групата е специализирана в разработването на софтуер по поръчка, внедряване и системна интеграция на софтуерни и хардуерни системи. Портфолиото на компанията включва пазарно утвърдени софтуерни продукти, усъвършенствани ИТ решения и интеграционни услуги в областта на банковото дело, застраховането, транспорта, логистиката, хотелиерството и ресторантьорството, цифровото здравеопазване, опаковането, приложенията за видеоизмерване, управлението на основни данни, цифрови услуги за публичния сектор, и електронната търговия. Основните хоризонтални специализации на холдинга са в сферата на изкуствения интелект и управлението на знания, IT консултации и системна интеграция.
„Сирма“ разполага с екип от над 600 опитни софтуерни специалисти и е изпълнила успешно над хиляда ИТ проекта в световен мащаб. Има офиси и търговски представители в САЩ, Бразилия, Канада, Германия, Албания, Обединеното кралство и Швеция.


Може би промените са ставали доста неусетно, защото сме компания с 32 години успешна бизнес история. Разбира се, една от големите промени беше листването на „Сирма“ на Българската фондова борса. Този акт беше много важна крачка в корпоративното ни съзряване – започнахме да работим по съвсем друг начин, с много повече отчетност, с повече мисъл какво и как трябва да се случи. Като публична компания вече не сме ние – акционерите приятели, които започнахме компанията след университета. В „Сирма“ има още 2000 човека, които са си купили акции от нея, съответно трябваше да започнем да мислим и да се грижим за техния интерес. Т.е. компанията да расте, да се справя добре с предизвикателства от различен вид.

Тези десетилетия бяха години на промяна и някак си неусетно от фирма от 6 – 7 човека станахме компания от 600 души,  в следващите няколко месеца може би ще станем близо 1000 чрез придобивания на нови компании.

Защо човек търси промяната?

Защото иска да направи нещо по-добро. Това е смисълът да търсиш промяна – да направиш нещо по-добро, по-качествено, по-голямо. Една от любимите ми шеги е, че всяко малко гущерче иска да стане голям зелен крокодил. Знаем, че качествената промяна е в основата на еволюцията.

Какво не сте успели да промените?

Има неща, които не сме искали да променим. През годините не искахме да променим структурата ни към строго корпоративна. Това има своите положителни и отрицателни страни. Не се превърнахме в голямата корпорация с разписани твърде ограничителни правила, в която няма място за емоции. Благодарение на това запазихме един по-приятелски и по-хубав климат за работа в компанията.

Трябва ли лидерите задължително да променят? Редовите хора се страхуват от промяната.

Да. Това е разликата между лидера и редовите хора. Това, което отличава един лидер, е, че той много трудно приема, че нещо е невъзможно. Знае, че е трудно, но ако вярваш, че нещо може да стане, то никога не е невъзможно. Аз лично мразя някой да ми каже: „Е това няма как да стане“. Не, не е така, винаги има как да стане.

И ако погледнете в света, това е така. Един от моите любимци като бизнес лидер е Илон Мъск. Той вярва, прави и променя. Може никой друг да не вярва, но Мъск казва: „Ще изпратя ракета до Марс“. Всеки друг казва: „Глупости“. Мъск вярва и го налага, изпитва ракети една след друга. Ако пет опита са неуспешни, шестият е успешен. И така нещата се движат напред.

Проучвания показват, че хората не вярват на политическите лидери, а повече са склонни да вярват на бизнес лидерите. Защо е така?

При политическите лидери има голямо разминаване между това, което говорят, това, в което вярват, и това, което ценят. Политическият лидер е наясно какво да каже, за да е угоден на тези, които го слушат. От друга страна, доста рядко вярва в това, което казва, и от трета страна, интересите му са съвсем други. Това разминаване между думи, дела и убеждения си личи.

А какво е мнението Ви за влизането на бизнес лидерите в политиката? Кои бизнесмени според Вас би трябвало да влязат в политиката, ако изобщо трябва да влизат?

За тях винаги се използват етикети като „ексцентрици“ или  „по-шантави“, но хора като Мъск биха паснали. Влизането в политиката обаче може и да е опасно. Аз не харесвам това, което наричаме политика, и начина, по който за мен се подмени идеята за демокрацията. В един момент демокрацията беше нещо много полезно, разликата с предишната система очевидно е много голяма. Но в момента наблюдаваме израждане на демокрацията. Може би това, което съм виждал, че работи като почти демократично общество каквото трябва, е в скандинавските държави.

Аз не вярвам, че някой бизнес лидер би се втурнал в политиката без задни мисли, защото, докато правиш бизнеса си, можеш да видиш как нещата, които искаш да направиш, се случват. Влезеш ли в политиката, много трудно започват да се случват. От друга страна, има хора, които са алтруисти, искат наистина да променят света към нещо по-добро. Може би те биха се „прежалили“ да влязат в политиката, но за мен това би било голяма жертва.

„Сирма“ се разраства, купувате други компании – какво ви крепи по пътя нагоре?

Ние, хората от технологичният сектор, имаме пристрастие към  компютърните игри – правиш някакви неща и искаш накрая да победиш. Не го правиш за пари, за слава, а просто защото е хубаво усещането, когато си намислил нещо, да видиш как то се случва. Точно като игра е. Няма друга особена причина човек да ходи всеки ден на работа, а не да си лежи някъде на плажа по цял ден – това вече е скука.

Стимулът ни е, че когато всички работим заедно, има видими резултати и това ни поддържа. Интересно е да видиш големи резултати от положения ти труд.

„Сирма Груп Холдинг“ успява да задържи позицията си на най-голямата българска ИТ компания, която не е част от международна група. Как успявате да избягате от клопката на бързия растеж, последван от рязък спад?

Понякога хазартната жилка те подтиква да направиш нещо особено рисково, като инвестираш в инициатива или идея, която ти е много интересна и в която вярваш. В края на краищата обаче се научихме на предпазливост. Предпазливостта забавя растежа. Винаги има риск, но трябва да е в рамките на разумното. Опитваме се да балансираме между риск и стабилност.

За добро или за лошо излязохме на БФБ, може би следващата междинна цел ще е Франкфуртската борса, след това – Nasdaq, където е истински предизвикателно място за технологичните компании. Интересно е, че без значение, че сме от Балканския регион, който не е толкова добър за бизнес, сме пример, че може да се направи нещо.

Да, много по-трудно е, отколкото ако развиваме бизнес в САЩ, Англия или Германия, но ние сме тук, така че правим каквото можем.

Хората са в основата на успеха – намирате ли кадри?

В момента успяваме да намерим хора сравнително бързо, репутацията на компанията е добра на трудовия пазар, така че не срещаме трудности. Но сега и ИТ секторът не е, каквото беше през 2022 г., когато ситуацията беше ирационална – всички наемаха абсолютно безогледно, бизнесът вървеше, заплатите на програмистите бяха стигнали космически нива.

През 2023 г. започна някаква криза, но в края на годината нещата се върнаха горе-долу в нормално русло. 2024 г. започна добре, но не е „уау“, все още е умерено добре.

Има ли рискове пред българската ИТ индустрия?

Виждаме, че в САЩ все още положението с ИТ компаниите не е стабилизирано. Борсите изглеждат наред, но там двигателят в момента е изкуственият интелект – Nvidia заради чиповете, Microsoft покрай Open AI. Огромните компании дърпат борсите, а средните и по-малките в САЩ в момента не са добре поради отлив на инвестициите.

Клиенти на българските компании са най-вече компании от САЩ и от Западна Европа. Както вече споменах, САЩ не са много добре; Германия също се представя доста зле в момента и това се усеща в бизнеса; остана Англия, но след Брекзит и там се усеща икономическа нестабилност. Ситуацията не е много розова, но по-скоро е неутрално бяла – не е сива, нито черна, нормалната борба.

В момента световната икономика не е в разцвета си, а и това няма как да се случи предвид войната в Украйна, на Израел и съседите, не се знае с Китай и Тайван какво става. От друга страна, американците напечатаха твърде много ковид пари, които сега трябва да изгорят.

Предстоят предизвикателни времена, но с правилна стратегия и умерена предпазливост смятам, че ще съумеем да се справим в България.

Какво ни очаква в България след 10 – 20 години?

В момента нищо не мога да прогнозирам, защото за мен ситуацията в света започва да се променя по начин, който не съм очаквал. Това, което ме притеснява, е, че изведнъж се отпуши доста голяма агресия. Не говоря за войните, те са най-очевидният пример – вижте колко голяма агресия има в политиката. Погледнете какво става по време на избори в САЩ; какви малки, локални войни се водят и в другите демократични държави.

Нещо се случи със света напоследък. Не знам дали е последица от коронавируса. Сякаш пандемията акумулира агресия и сега тя се отприщва. За мен в момента светът е много нестабилен и започва да става все по-неприятно място. Затова не мога да правя каквито и да е предвиждания.

За България по-скоро съм умерен оптимист, защото в края на краищата поколенията се сменят и би трябвало на по-младите, които идват и които не знаят старите номера, малко повече да им пука за държавата и да искат да се променяме към все по-добро общество.

В момента в България няма общество, има множество от индивиди, в което всеки гледа себе си. Няма го чувството за единност, за общност. Докато това не се промени, не виждам как ще започнат да ни се случват нещата. Не отричам, че от бизнес гледна точка нещата вървят, макар и не с темпото, с което ми се иска. Вдига се брутният вътрешен продукт, икономиката върви, но всеки се спасява самостоятелно, като по време на турското робство. Това ни е манталитетът – не мислиш много за всички останали. 

Ключови проекти на "Сирма Груп Холдинг"

- Специализация в областта на изкуствения интелект (ИИ) и управление на знанието – ключова за „Сирма“. Семантичната графова база GraphDB на „Сирма ЕйАй“ е част от системите с ИИ. Сред клиентите са имена като BBC, Astra Zeneca, Fujitsu, Financial Times и др. Примери за това са платформата за динамично семантично публикуване, използвана за уебсайтовете на BBC Sports и Olympics 2012; от Association Press за обогатяване на медийните активи.

- Финанси – проекти за повече от 50 финансови институции на база две от най-всеобхватните платформи – Oracle FLEXCUBE и Temenos, за: дигитализация на различни процеси, системи, услуги, внедряване на интелигентни алгоритми в аналитичните системи за управление на данни, управление на клиентското изживяване, постигане на регулаторни съответствия, интелигентни чатботове. Чатботовете са обучени да разбират близки до естествените езикови запитвания чрез използване на изкуствения интелект.

- Хотелиерство, транспорт и логистика – разработва различни приложения с ИИ – чатботове и виртуални асистенти, за прогнозно моделиране, анализ на настроенията, персонализация и автоматизация. Сред клиентите са световно брандове като DHL.

- Културно наследство – платформа за управление на галерии и музейни експонати за National Gallery of Art, Вашингтон; публикуване на колекциите на Британския музей и Yale Center for British Art като свързани отворени данни за повторното използване в различни сценарии.

- Науки за живота и медицината – интеграция на данни от клинични проучвания, интегриране на биомедицински бази данни за идентифициране на лекарствени цели и взаимодействия. Стратегически проекти за дигитализация на здравеопазването са платформата Medrec:M за дигитално пациентско досие и мобилното приложение Diabetes:M, което е в топ 5 за мониторинг на диабет.

- Индустриални измервания – нишови продукти без аналог в световен мащаб за водещи брандове. Софтуерният пакет EngView Package Designer е с втори пазарен дял в света за CAD/CAM системи за производство на опаковки. Този софтуер революционизира опаковъчната индустрия – съчетава иновации, устойчивост и удобство за потребителя. Новата функция за разширена реалност позволява 3D модел да бъде разгледан в реална среда чрез мобилен телефон или таблет.

- Софтуерна и хардуерна системна интеграция и облачни услуги – дивизиите на „Сирма“ са реализирали мащабни проекти за изграждане на информационни системи на едни от най-големите публични и частни потребители в страната, изградили са центрове за данни, предоставяйки услуги и цялостни решения за облачна миграция.

---

Можете да купите списанието в павилионите на Inmedio, големите вериги бензиностанции, търговските вериги "Фантастико", "Кауфланд", "Билла" и др.