Специални решения

Две от най-големите сделки в България на 2018 г. може и да не бъдат осъществени, след като се сблъскаха с Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Едната – продажбата на българския бизнес на чешката енергийна група ЧЕЗ, стана причина за политическа криза, която припламва от края на февруари. Другата – сделката за Нова телевизия в комплект с онлайн медийната група „Нет Инфо“ и издателството на списания „Агенция Ева“ (в ликвидация), не стана предмет на широки обществени обсъждания. Но на една и съща дата – 19 юли, КЗК публикува решения, с които на практика забрани продажбите.

Договорът за придобиване на групата на Нова тв от чешкия холдинг PPF е сключен на 19 февруари, като за придобиване на активите шведските собственици MTG и изпълнителният директор на „Нова Броудкастинг Груп“ Дидие Щосел, който притежава 5% от акциите ѝ, ще получат €185 милиона. За продажба на активите на ЧЕЗ на българската фирма „Инерком“ цената, цитирана в чешки медии, е €340 милиона. Договорът между CEZ Group и „Инерком“ е подписан на 22 февруари. Производството в КЗК за придобиване на Нова е заведено на 22 май, а за сделката на ЧЕЗ доста по-късно – на 26 юни.

„Първо ще анализираме детайлно решението на КЗК и след това ще решим какви ще са следващите ни действия“, заявиха за „Икономист“ от пресцентъра на CEZ Group в Прага. „Не сме получили официалното съобщение на Комисията за защита на конкуренцията и затова няма да го коментираме“, казват и от пресцентъра на PPF Group. „Икономист“ не можа да се свърже със собственика на „Инерком“ Гинка Върбакова, но от компанията пуснаха съобщение до медиите, в което се казва, че решението ще бъде анализирано, преди да се предприемат действия.

Соларите пречат



Още когато бяха поискани разрешения за концентрация и за двете сделки, не се очакваше да има някакъв проблем с тяхното получаване, защото и в двата случая бизнесът на придобиващите предприятия в България е сравнително малък и дори не е свързан с основните дейности както на ЧЕЗ, така и на Нова. Затова и решенията са изненадващи. По отношение на искането на „Инерком“ КЗК посочва, че е налице хоризонтално припокриване между дейностите на участниците в концентрацията на пазара на производство и доставка на едро на електрическа енергия от фотоволтаични централи. Въпреки че в решението на антимонополния орган няма информация за продукцията от инсталациите на „Инерком“ и притежаваното от ЧЕЗ соларно предприятие ФЕПО, публичните данни показват, че общата инсталирана мощност на бъдещата група е едва 26,227 MW (21,348 MW за „Инерком“ и 4,879 MW за ФЕПО). Като дял от инсталираната мощност на всички фотоволтаици в страната (1043 MW) това са едва 2,8%. Но колкото и малък да е общият дял на фотоволтаиците на двете предприятия, той изведнъж се оказва огромен вертикален проблем. КЗК смята, че с осъществяването на планираната сделка „Инерком“ като производител на енергия от фотоволтаици ще има съществено предимство пред останалите производители, защото според експертите на КЗК произведената от групата фотоволтаична енергия се очаква да бъде купувана при по-добри търговски условия, отколкото тази на другите. Също така обединената група ще засили своето пазарно присъствие и предвид намаления инвеститорски интерес, свързан с отпадането на задължението за изкупуване на ел. енергия от ВЕИ по преференциални цени, считано от 1 януари 2019 г., смятат от КЗК.

Всичко това буди недоумение, защото дори поисканите от трети страни (Електроенергийния системен оператор и фирмите „АСМ-БГ Инвестиции“, „РЕС Технолъджи“ и „Екосолар“) становища, в рамките на процедурата, са категорични, че евентуалната сделка няма да доведе до промени на пазара и да даде съществено предимство на групата на „Инерком“.

Онлайн търговията
препъна Келнер

Решението за продажбата на „Нова Броудкастинг груп“, „Нет Инфо“ и „Агенция Ева“ (в ликвидация) е доста по-кратко – само 11 страници. Но е също толкова неубедително. Още повече че в деловодството на КЗК заинтересовани лица не са представили становища за неговия ефект. И в този случай се повтаря парадоксът, че КЗК мотивира отказа си на база на притежаван от кандидат-купувача бизнес на територията на България, който е с незначителен пазарен дял, използвайки хоризонтално припокриване между дейностите на участниците в концентрацията на пазара на онлайн търговия. В случая холдингът PPF, притежаван от най-богатия чех – Петер Келнер, чрез свое дъщерно предприятие – унгарското Online Comparison Shopping Kft., е собственик на сайта за сравняване на оферти при покупка в интернет pazaruvaj.com. „Нова Броудкастинг груп“ оперира на пазара на електронна търговия с дружествата „Кънвиниънс“ АД (ebag.bg) и „Трендо БГ“ (trendo.bg), където дори не е едноличен собственик. Но и при купувача, и при купуваното дружество съответните дялове на този тип бизнес са под 5% от пазара. „В конкретния случай следва да се отчетат водещите позиции на придобиваното предприятие в областта на медийните услуги, което от своя страна повдига основателни опасения за ефекта от сделка върху конкурентна среда на горепосочените пазари“, мотивират се от КЗК.



„Значителният брой средства за масова информация, с които ще разполага обединената група, ще ѝ даде съществено предимство пред останалите участници, предоставящи медийни услуги. По този начин участниците в концентрацията биха имали стимул и реална възможност да променят своята търговска политика под различни форми, изразяващи се в ограничаване на достъпа, повишаване на цените или промяна в условията по сключените договори“, обясняват още от КЗК. Този пасаж не изглежда особено адекватен предвид факта, че купувачът не притежава никакво средство за масова информация. Т.е. ситуацията в този сектор няма как да се промени дори и минимално при сключване на сделката.

Напред в бъдещето

„И двете решения за отказ, които бяха издадени от КЗК, нямат много общо с правото. Просто са им казали да ги отрежат и те това са направили“, коментира пред „Икономист“ бивш член на КЗК, пожелал анонимност. „Сделката с ЧЕЗ е обществено неприемлива, а отказът от другата е заради това, че купувачът не е обещал медиен комфорт“, смята той. „По същество в случая с „Инерком“ има някаква концентрация, но тя е символична и не променя пазарното положение. При Нова телевизия купувачът няма никакъв пазарен медиен дял. Не е ясно как, след като той придобие Нова телевизия, ще засили господстващото положение, при положение че не участва на пазара“, обобщава лаконично двете сделки експертът.

Странното е, че и в двата случая – и с ЧЕЗ, и с Нова, антимонополното ведомство предполага бъдещо антиконкурентно поведение на обединените групи. Ситуацията изглежда като във филма „Специален доклад“ (Minority Report, 2002 г.), където екип от суперполицаи с помощта на медиуми вижда бъдещите престъпления и залавя техните извършители още преди да са ги сторили. Във филма това изглеждаше ефективно, но по отношение на пазарната икономика не е много функционално. Още повече, КЗК има правомощията да разреши концентрация под условия, за да запази ефективната конкуренция и да ограничи отрицателното ѝ въздействие върху пазара. Например можеше да поиска от „Инерком“ да се освободи от собствеността върху някои от соларните паркове или PPF да продаде или спре дейността на рazaruvaj.com. Все пак става дума за сделки за стотици милиони, така че отделните страни ще са склонни да направят малка отстъпка, за да получат желаната компания.

„КЗК не е разгледала положителни ефекти от сделките, друго интересно е, че не е наложила мерки за запазване на конкуренцията“, коментира за „Икономист“ адвокат Христо Копаранов, експерт по конкурентно право и бивш експерт в КЗК, дирекция „Концентрация и секторни анализи“. „Законът ѝ дава тази възможност и досега в практиката си винаги, когато е установявала, че дадена сделка е проблемна за конкуренцията, КЗК е налагала такива мерки, вместо да я забранява“, допълва адвокатът. „Като пример, макар и да не е свързан с концентрация, а със съмнение за картел, може да се посочи, че когато КЗК разследваше картела за горивата, тя наложи именно такива мерки, вместо да наложи наказание“, припомня Христо Копаранов.

Правни недостатъци
на решенията на КЗК

Юристите, с които разговаря „Икономист“, смятат, че решенията на КЗК лесно могат да бъдат оборени в съда.

„Видима слабост на решението относно ЧЕЗ е липсата на т.нар. „втора фаза“, която е типична за контрола върху концентрациите“, казва Христо Копаранов. Според въведената през 2008 г. процедура след първоначалното проучване КЗК има три възможности – да разреши концентрация; да реши, че сделката не подлежи на контрол от нейна страна; или да започне т.нар. „задълбочено проучване“. Такова се стартира, когато в резултат на оценката, извършена при ускореното проучване, комисията установи, че концентрацията поражда сериозни съмнения, че в резултат на осъществяването ѝ ще се създаде или засили съществуващо господстващо положение и ефективната конкуренция на съответния пазар ще бъде значително възпрепятствана. „В него трябва да се изчистят тези сериозни съмнения и комисията трябва с категоричност да е установила, че тези негативни ефекти ще настъпят. КЗК няма правомощия да забрани концентрацията само след „ускорено проучване“, обяснява процедурата Копаранов.

Но при сделката за ЧЕЗ няма решение за извършване на задълбочено проучване. По отношение на Нова има такова, но от текста на решението не става ясно какво допълнително е открито в него и как то е повлияло в посока да се стигне до категоричен извод за увреждане на конкуренцията на пазара. Адвокат Копаранов обръща внимание, че и в двете решения КЗК забранява концентрациите с аргументи, които в практиката ѝ досега не водят до забрана.

„При евентуално обжалване на сделката за Нова съдът ще трябва да прецени дали в резултат на производството е доказано, че тя ще увреди конкуренцията“, казва експертът. Но административното производство при този вид случаи е двуинстанционно – през 3- и 5-членен състав, което може да отнеме и години. Така сделките увисват в безвремието, ако въобще бъдат обжалвани.

Извън формалните причини

„По отношение на ЧЕЗ въпросът е дали замисълът е, като падне решението, да се каже, че държавата е направила всичко, но независимият съд е решил друго. Има и вариант „Б“ – да не се обжалва решението, а да се направи втори опит за продажба, чрез друг купувач“, смята бившият член на КЗК, с когото „Икономист“ разговаря.

При продажбата на ЧЕЗ на слабо известна и малка, в сравнение с мащабите на придобиваната компания, фирма още от началото възникнаха съмнения, че става дума за подставен играч. След драматургията на срещи в Министерския съвет и парламентарна анкетна комисия стана ясно, че няма какво да попречи на сделката. Лансира се за кратко дори идеята, че държавата ще влезе с „контролиращ“ дял в купувача „Инерком“, която бързо отпадна. Не закъсняха информации, които не намериха официално потвърждение, че заради целия шум около сделката банки, които първоначално са обещали финансиране на купувача, са се отказали да го подкрепят.

Според източници на „Икономист“ и до двете решения на КЗК се е стигнало чрез „нареждане от горе“, като те подозират и възможна координация с ръководството на чешката държава. В момента тече смяна на управлението на CEZ Group (виж карето), а още от началото правителството на Андрей Бабиш се опитва да блокира сделката за енергийните активи в България. По аналогичен начин стои и въпросът с придобиването на Нова от най-богатия чех – малко известен дори в чешкото медийно пространство бизнесмен, който също може да не е лицеприятен на властта.

Възможно е и местни медийни играчи да подбиват цената на Нова, за да може тя да бъде купена по-евтино. Издания, близки до кръга на медиите на депутата от ДПС Делян Пеевски, редовно лансират тезата, че в момента Нова струва много по-малко от €185 млн. заради отпадането на голям рекламодател. Каквато и да е била причината, журналисти от телевизията знаеха, че сделката с PPF няма да бъде позволена, преди да излезе решението на КЗК.

Теориите са най-различни. Но намирането на несериозни аргументи за спиране и на двете сделки дава ясен сигнал, че тези купувачи не са желани на държавно ниво.

Продажбата на ЧЕЗ може
и да бъде спряна



Чешките медии не обръщат особено голямо внимание на спирането на двете сделки. „Докато в Чехия шефът на ЧЕЗ и фондът PPF на най-богатия чех Петер Келнер не се страхуват от нищо, българската антимонополна служба издърпа килимчето под краката им за един ден“, пише журналистът Петер Лукач във в. „Хосподарске новини“.
Вестник „Лидове новини“, изданието, собственост на медийната група на премиера Андрей Бабиш, който първо публикува подробности за начина на финансиране на покупката на ЧЕЗ от българската фирма „Инерком“, припомня, че Андрей Бабиш на висок глас протестира срещу продажбата на чешките активи на „Инерком“. Изданието посочва и подозрения, че сделката е била саботирана от чиновник във финансовото министерство, който е предоставил чувствителни данни за нея, като припомня изнасянето на фактите за осигуряването на финансите за сделката, от които стана ясно, че един от кредиторите е руско-грузинският бизнесмен с български паспорт Паата Гамгонеишвили.
При ЧЕЗ големите промени текат. На проведено на 22 юни общо събрание на акционерите на енергийната група, в която държавата е мажоритарен собственик на 70%, чрез Министерството на финансите, са направени промени в борда на директорите ѝ. От надзорния съвет са отстранени досегашните членове Вацлав Пачеш, Роберт Щастни и Петер Полак, като са назначени четирима нови членове – Лубомир Лизал, Отакар Хора, Карел Тил и Зденек Черни. Според публикации в чешки издания в момента надзорният съвет на ЧЕЗ е доминиран от хора на премиера Бабиш.
Официалният мотив за продажба на българските активи на ЧЕЗ беше, че компанията иска да се фокусира върху бизнеса си в Чехия и Централна Европа и да намери повече средства за изграждане на възобновяеми енергийни източници в Германия и Франция.
След смяната на властта в ЧЕЗ груп има вероятност тази стратегия да бъде преосмислена. Изваждането от ръководството на Пачеш е многозначително – досега той отговаряше за бизнеса в чужбина на енергийната група.
В договора за продажба с „Инерком“ е определен краен срок за приключване от 11 месеца, като според думите на Гинка Върбакова са внесени €2,5 млн. като гаранция за неговото изпълнение. Решението на КЗК ще позволи на „Инерком“ да си върне тези средства, тъй като сделката ще бъде провалена по независещи от дружеството причини. И

Текстът е публикуван в брой 30 /2018 г. на списание "Икономист" от 27 юли, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.