Фирмите фалити в България намаляват втора година

Въпреки икономическия подем през 2024 г., процентът на несъстоятелност в региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се увеличава, показва годишния доклад на глобалния кредитен застраховател Кофас.  Данните показват, че България за втора поредна година регистрира лек спад в броя на компаниите в несъстоятелност – те са с 5,67% по-малко на годишна база спрямо 2023 г.

През 2024 г. регионът на ЦИЕ има среден ръст на БВП от 2,6%, което е значително подобрение спрямо 0,8% през 2023 г. Възстановяването е свързано с намаляването на инфлацията, повишаването на реалните заплати и силното частно потребление, особено в Полша, Унгария и Румъния. Благодарение на по-ниските цени на енергията и подобрените условия по веригата за доставки, инфлацията спадна до 4,6% през 2024 г. спрямо 11,2% през предходната година, показват данните на компанията.

От Кофас отбелязват, че възстановяването на икономическия растеж не е довело до устойчивост на бизнеса  и когато от статистиката се извади Унгария, където регулаторни промени изкривяват данните, на практика случаите на несъстоятелност в региона на ЦИЕ се увеличават от 29 771 през 2023 г. до 30 680 през 2024 г. (+3% ръст).

„След сътресенията през 2023 г. макроикономическите показатели подсказваха, че настъпва облекчение. Но много компании, особено в сферата на производството и транспорта, вече бяха поели твърде много удари“, заяви Матеуш Дадей, Регионален икономист на Кофас за Централна и Източна Европа. „Нарастването на броя на несъстоятелността отразява по-дълбоки структурни проблеми и забавеното въздействие на минали кризи.“

Страните показват смесена динамика на несъстоятелността през 2024 г. В България за втора поредна година броят на компаниите в несъстоятелност в България спада с 5,67% на годишна база в сравнение с 2023 г., а редица противоречиви фактори доведоха до сравнително умерено подобрение на условията в корпоративния сектор, като всички те се компенсираха взаимно, казва Пламен Димитров, управител на Кофас зо България. Растежът на БВП от 2,8% през 2024 г. е подобрение в сравнение с 1,9% през 2023 г. От друга страна, нетният износ бележи спад през цялата 2024 г., отбелязва той.

Сред секторите с най-висок процент на несъстоятелност са химическата промишленост и производството на метални изделия, показват данните. В същото време има двуцифрен ръст на реалните заплати, който се дължи основно на увеличението на минималната работна заплата с около 19%. "Това, в съчетание с нарастващите оперативни разходи на фирмите, доведе до свиване на техните маржове на печалба. Освен това силното потребление на домакинствата, предизвикано от нарастването на реалните заплати, подобри ситуацията в секторите, ориентирани към потребителите, като текстилната промишленост и развлекателните дейности (един от секторите с най-ниски нива на несъстоятелност", казва Пламен Димитров.

Унгария отчита най-резкия спад (–25,5%), дължащ се на нормализирането на правните процедури след временния скок през 2022 г., Сърбия има спад от –12,1% вследствие на по-стабилните макроикономически условия. За разлика от тях, несъстоятелността нараства значително в Словения (+32,4%), Латвия (+24,6%), Естония (+10,2%) и Хърватия (+7,3%), поради слабото вътрешно търсене, нарастващите разходи и структурните предизвикателства, особено в строителството и търговията. Румъния също отбелязва значително увеличение с 9,4%, особено при средни и големи компании, на фона на високата инфлация и фискалните дисбаланси. Полша докладва 19% увеличение на несъстоятелността, което до голяма степен се дължи на трайното приемане на процедури за преструктуриране от времето на пандемията, които сега се използват широко за управление на проблемите с ликвидността. Същевременно Чехия (+1,9%) и Словакия (–3,5%) показаха относително стабилни тенденции, а Литва остана без промяна на годишна база (–1%), като несъстоятелността е концентрирана в секторите на строителството и търговията на дребно, казват от Кофас.