Отговорните медии продължаваме делото на възрожденците

Текстът е публикуван в бр. 11 (51) на BGlobal

Каква е ролята на журналистите, на една голяма медия в налагането на общественополезни каузи, г-жо Салич? Могат ли медиите да бъдат не само медиатор, но и лидер в доброволчеството?

Ролята на големите медии в „налагането“ на общественополезни каузи е задължителна не само защото това се очаква от нашата публика, но и заради вътрешния дух и колективното съзнание на хората, които работят в тях. Свободата да се срещаш с различни хора и да преживяваш различни житейски ситуации обикновено ни прави по-мъдри и толерантни, защото опознаваме живота и на другите хора навън и осъзнаваме колко много е необходимо да помагаме, а и никой не е застрахован, че няма да изпадне в подобна ситуация, когато ще се нуждае от помощта на околните.Ани Салич е едно от емблематичните лица на Новините на NOVA. Започва кариерата си в телевизията през 1995 г. като репортер и водещ на публицистичното предаване „В сърцето на София“. Дълги години е част от bTV Новините, преди да се присъедини отново към екипа на NOVA през 2013 г. Водещата традиционно се свързва с множество благотворителни каузи. Тя е посланик на добра воля на УНИЦЕФ от 2007 г. С присъединяването си към NOVA става лице и на социалната инициатива Game Changers – Промяната, която се осъществява от фондация Reach for Changе с медийното партньорство на NOVA. Ани Салич е автор на материали и документални филми за проблемите на децата в риск; носител е на много награди както като журналист, така и за социалната си ангажираност. За мен най-важна остава нашата задача да показваме, да обучаваме и да убеждаваме младите хора, че си струва да бъдеш добър и да помагаш. Доброволците, които са познати у нас още от времето на войните в началото на миналия век, и днес могат да свършат много добра работа. Aз самата, когато всеки месец раздавам храна от Българската хранителна банка на 50 семейства в пернишките села, имам нужда от помощта на младежи доброволци в опаковането на хранителните пакети и това помага на цели семейства да оцеляват по-лесно в наши дни. И съм благодарна на помощта на момчетата от аварийния отряд в Община Перник, които ми помагат тези продукти да стигат до десетките болни и възрастни самотни хора, както и многодетни семейства в нужда. 

Като се замисля, всъщност днес отговорните медии продължават онова дело, което е започнало по време на Възраждането, продължило е по време на опустошителните войни и непрестанни преходи – благородно дело, което винаги е било присъщо на българина.

За много хора голямата телевизия е последната инстанция, която им решава проблемите, които официалните власти не могат или не искат да решат. Това повече власт ли ви дава, или ви товари с повече отговорност?

Истината е, че ежедневно получаваме молби за помощ – да платим тока на възрастен човек, да помогнем на измамени от търговци или да се заемем с липсата на вода или ток в някое село. Всичко това се случва от години и не изненадва никого, защото отново десетки години, въпреки усилията на държавата, явно недостатъчно ефективни, продължават и същите проблеми. Това са старата компрометирана водопреносна мрежа, по която се губи до 70% от ценната ни вода; непроменената от години електропреносна мрежа, от която при токов удар горят хладилници и телевизори; непочистените шахти и корита на реки, които при първия проливен дъжд преливат и заливат домове и хора; първият сняг, който винаги блокира държавата; и първите пожари, които винаги съпътстват топлото време… Ако продължим все в тази посока, ще стигнем и до сигналите срещу неетични държавни служители, корумпирани униформени или алчни здравни работници… няма да ни стигне денят да изброим всичко това. 

Явно проблемите са толкова много и натрупани с годините, че всички опити за промяна буквално се давят в невежеството и нежеланието да се промени нещо, в мързела ни и себичното ни затваряне. Все неща, които не ни позволяват да се роди една обща енергия, която да изчисти миналото и да даде шанс на по-доброто бъдеще. 

Но аз вярвам, че когато дойде денят, в който всички се поздравяваме, отстъпваме си на улицата, караме колите си според ограниченията, даваме си и споделяме, станали сме по-тихи и смирени, повече слушаме и разбираме един друг… нещо ще се промени въпреки политиците и хаоса около нас. Вярвам, че това е възможно така, както спасяваме десетки болни деца, когато обявим, че има нужда от здравна помощ и пари – те се събират за дни и необходимата медицинска помощ става възможна, а спомен за това са спасените усмивки на тези деца.   

Споменахте децата – големите медии са голяма положителна сила в кризисни ситуации. Но какво е влиянието на виртуалния свят, в който днешните деца растат, част от който са и медиите?

Днес интернет, телевизията и мобилните телефони са големите предизвикателства, които конкурират семейството и училището. Ежедневно сме свидетели на излъчването на сцени на насилие и еротика в праймтайма. Билбордовете са „украсени“ с откровено еротични послания, да не говорим за вълната от насилие и порнография, която залива децата от интернет. Повечето родители сме неподготвени да се справим с това ново предизвикателство, така че децата отново са оставени сами на себе си. 

Американската Асоциация на педиатрите например провежда изследване за връзката между медиите и хиперактивността при децата. Участват 2000 деца. Всеки час гледане на телевизия във възрастта от 1 до 3 години се свърза с повишаването на риска от развитие на синдрома на хиперактивността с дефицит на внимание на 7-годишна възраст. А срещата с виртуалния свят започва много рано за малките. 

По принцип приемаме, че компютърните приложения, както и телевизионните програми имат обучителен и образователен характер. Истината е, че компютрите и телевизията съкращават времето за общуване на децата с възрастните. Все още съвременните технологии не са напреднали достатъчно, за да заместят човешките взаимоотношения, и днес, и утре най-добрите учители за едно дете остават хората от неговата социална среда, роднини и приятели. И ето тук идва и важната роля на отговорната телевизия, която може да възпитава децата как да пазят природата, да помагат на приятелчетата, да уважават възрастните, да бъдат честни, да отричат лъжата и да не приемат насилието. Но нека не забравяме, че медиите са и незаменими в това детето да пътува виртуално по света, да стане любознателно, да задава въпроси и да научава нови неща. 

„Промяната“ е най-голямата социално отговорна инициатива на Нова тв досега – какво означава за Вас да бъдете Посланик на Промяната?

Детската бедност, липсата на адекватно образование и здравеопазване са типично наш феномен от 30 години насам – виждала съм недохранени дечица и в Хаити, но и в малцинствени квартали тук у нас. Срещала съм се със стотици сираци, десетки увредени и безброй болни деца и възрастни. Бедността не прощава нито навън, нито тук. Но освен бедността има и една обществена апатия и отчуждение, които се родиха преди десетина години и сякаш растат все повече. И все още не мога да си обясня каква е тази политическа класа, без значение от партията, която не можа да направи една детска болница до днес и която едва тази година купи един медицински хеликоптер. Политици без избиратели, в това се превърна България през годините. 

Ето защо съм много щастлива, че Нова ми даде възможност да бъда част и от Промяната, за да променяме средата, обществото и хората. С нея откривахме социални предприемачи и им помагахме да превърнат идеите си за по-добър живот на децата и младежите в България в устойчив бизнес модел. В продължение на 10 издания подадохме ръка на 134 социални предприемачи и достигнахме до 360 000 деца в страната.