Пренебрежение: Тилърсън бе унизяван от месеци – за последен път, когато Тръмп реши да се срещне със севернокорейския диктатор Ким Чен-ун, без да го пита
В навечерието на важно посещение в Азия през ноември 2017 г. президентът Доналд Тръмп бе попитан от водеща на Fox News дали Държавният департамент може да провали плана му за „Америка преди всичко“ и дали се нуждае от повече собствени номинации, за да прокара идеите си. Тръмп даде нестандартен отговор. Много постове няма нужда да се заемат, каза той. „Аз съм единственият, който има значение, защото когато се стигне до решение, това е политиката, която ще се прилага.“
Тръмп казваше това, което мисли, както показа на 13 март с публичното уволнение чрез туит на държавния си секретар Рекс Тилърсън. Новият му първи дипломат ще бъде Майк Помпео, хардлайнер в партийната политика и бивш член на Конгреса, който през последната година като директор на ЦРУ стана един от предпочитаните помощници и лоялни защитници на Тръмп. Като една от най-големите си похвали за подчинен Тръмп заяви пред репортери, че когато е с Помпео, „винаги сме на една вълна“. Това е, добави той на път към Южна Калифорния за инспекция на прототипи на гранична стена, „което ми трябва за поста държавен секретар“.
Но президентът не е приключил. Намеквайки за „необвързания“ етап на своето президентство, той обяви: „Много сме близо до кабинета и други неща, които искам“. Висшият републикански сенатор Джон Барасо черпи от каубойското наследство на родния си щат Уайоминг, за да опише какво следва. „След една година на поста президентът хваща юздите на дилижанса.“ Барасо препоръчва да се изследват приоритетите от кампанията на Тръмп – гранична сигурност, търговски битки и данъчни съкращения, за да се предвиди какво следва. Колкото до събирания от Тръмп нов екип, той съветва: „Президентът със сигурност цени лоялността“.
Чуждестранни дипломати очакват възможното уволнение на съветника по националната сигурност Хърбърт Макмастър, който дразни Тръмп. Не биха се учудили, ако брадвата се стовари и върху шефа на кабинета в Белия дом Джон Кели, бивш генерал, опитал се да въведе ред в света на Тръмп, дразнейки боса си.
Тръмп очерта специфични области на политиката, по които не бе съгласен с Тилърсън, като се започне от сделката на Барак Обама с други световни сили за замразяване на иранската ядрена програма. „Исках или да я развалим, или да направим нещо. А той мислеше малко по-различно“, изсумтя Тръмп. Ставаше дума за решение, което по закон президентът трябва да взема през няколко месеца – или да одобри сделката, или да се откаже от нея.
Това е трудна работа, защото Иран технически спазва сделката, която според Тръмп е „ужасно“ споразумение, защото не може да ограничи ракетната му програма и по-широкото му вмешателство в Близкия изток и нещо по-лошо, е ограничено във времето от редица клаузи. Следващият срок е през май. Заедно с военния министър Джеймс Матис, Тилърсън бе изтъкнат поддръжник на мнението да се следват предупрежденията на съюзници като Великобритания, Франция и Германия, че не могат и няма да пренаписват иранската сделка. Помпео е ястреб по отношение на Иран и сделката „виси на косъм“, казва запознат със случая. Съюзническите правителства се опитаха да успокоят Тръмп с предложения в декларация, в която подписалите ядрената сделка подчертават, че не възнамеряват да позволят на Иран да поднови програмата. Тръмп показа пренебрежение към подобно решение, но без да каже какво би го задоволило. Ако Америка се оттегли от споразумението, може да се очаква от европейските правителства да кажат, че то не е мъртво. Но би могло да умре, ако европейските компании трябва да избират между иранските пазари и риска от американски санкции.
В едно отношение издигането на Помпео предизвиква облекчение. Дори в спокойни времена светът се нуждае от първи дипломат, който говори авторитетно от името на американския президент. Днешните не са спокойни и Тилърсън, бивш главен мениджър на ExxonMobil с дразнещ глас, бе ужасен държавен секретар, унизяван от месеци – за последен път, когато Тръмп реши да се срещне със севернокорейския диктатор Ким Чен-ун, без да го пита. Тексаски петролен магнат и бивш президент на Американските бойскаути, Тилърсън се издигна на върха на един бизнес, където се мисли дългосрочно, подписвайки договори за десетилетия напред с приятелски и враждебни правителства далеч от публичния поглед. Това го направи човек на върхушката, способен да отчужди Тръмп, според когото обещанията са за губещите. Освен това Тилърсън бе прекалено резервиран и потаен главен мениджър, за да спечели доверието на умните си и обидчиви подчинени в департамента.
Светът би трябвало да се страхува от необвързания Тръмп. Неговият истински дневен ред е в по-малка степен сбор от политики и идеологически позиции наляво или надясно, колкото история за една Америка, почерпена от собствените му най-дълбоки вярвания. Това е популистка история за предателството. Поговорете с членове на вътрешния президентски кръг и послушайте речите на Тръмп, и ще откриете убедителен разказ за несправедливостта. Според него Америка излезе от Втората световна война като несравнима свръхсила и щедро създаде, финансира и защити базиран на правила ред, който позволи и на други страни да се издигнат. С времето обаче другите се възползваха от щедрия си господар с помощта на слаби и глупави американски елити. Това унижение вбесяваше Тръмп от 80-те години. До днес оплакванията му имаха ретро нюанси.
Свидетели говорят за тирадите му в Овалния кабинет, които се връщат отново и отново към заплахата от германските автомобили и японската стомана.
Това е историята, която Тръмп копнее да пренапише, докато още има време и Америка запазва силата си да отвърне на удара. Тръмп обича търговските тарифи и иска скоро да наложи огромни мита на Китай, пред които неотдавнашните му тарифи върху стоманата и алуминия ще изглеждат нищожни. Оставката на Гари Кон, главния му икономически съветник и привърженик на конвенционалната свободна търговия, премахва една спирачка пред инстинктите на Тръмп.
Държавният департамент не е сигурен какво ще стане с него в тези времена на монархическо управление. Тилърсън направи нерадостното постижение да отчужди Белия дом, като следваше политическите съвети, написани за него от дипломати от кариерата, заемайки конвенционални позиции на Държавния департамент по въпроси като климатичните промени и иранската сделка, и същевременно отблъскваше същите дипломати, подсказвайки за пренебрежението си към тях. Катастрофално за настроението, той отказа да защити департамента си, когато Белият дом предложи да съкрати бюджета му с 25% или повече – макар че, както обичат да казват дипломати, повече хора са наети в американски военни оркестри, отколкото в дипломатическите представителства в чужбина. Тилърсън прахоса добрата си воля с корпоративно реструктуриране, което за мнозина служители изглеждаше като покана да напуснат. В един момент външни консултанти разпространиха въпросник със следното питане: „За да подкрепите оптимално бъдещата мисия на вашето министерство, какво трябва напълно да прекратите като дейност в работата си?“.
Опитните пратеници масово се пенсионираха или подадоха оставки. На 9 март Джон Фийли подаде оставка като посланик в Панама. Той не е някакъв вайкащ се мухльо. Бивш пилот на хеликоптер от морската пехота, той е отговарял за операции по разбиването на картели като заместник-шеф на мисията в Мексико. Той желае на Помпео успех, но се опасява: „Основният проблем е, че президентът се смята за способен да очертае и изпълни външна политика, предназначена за един човек“. Фийли подаде оставка в знак на протест срещу това, което нарича изкривяване на американските ценности, поддържащи основания на правила световен ред, като демокрация и свободна търговия. Америка ще се затрудни да намери заместници на подобни пратеници. На Тръмп едва ли много му пука, но на други би трябвало. R
© 2018 The Economist Newspaper Limited. Всички права запазени от The Economist, преведено от S Media, публикувано по лиценз. Може да намерите оригиналната статия на английски на www.economist.com
Текстът е публикуван в новия брой на "Икономист" от 23 март, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната.
Вижте какво още може да прочетете в броя
