Широката усмивка на Камала Харис често дразни нейния опонент Доналд Тръмп. Неуспешният атентат превърна The Donald в герой
от приказката „елитът иска да убие нашия шампион“
Текстът е публикуван в бр. 8 (48) на списание Business Global Като бивш колежански треньор, Тим Уолц обича футболните сравнения. Кандидатът за вицепрезидент на САЩ от Демократическата партия има предвид американския футбол, не нашия „сокър“. Но какво значение има? Най-вълнуващите избори в света наистина приличат на мача на столетието.
2:0 за републиканците в първото полувремеСамо преди месеци Републиканската партия водеше с 0:2. Президентът Джо Байдън правеше гаф след гаф и не отваряше дума за оттегляне. Доналд Тръмп бе толкова сигурен в завръщането си, че избра за вицепрезидент човек, който повтаряше него самия – бял, антиелитарен (поне на думи), скептик към Украйна, отгоре на всичко идеолог.
Пристрастените към клишетата футболни коментатори биха казали, че сенаторът от Охайо Джей Ди Ванс, син на самотна майка алкохоличка, отгледан от дядо и баба, „влезе в играта с летящ старт“. Нали тъкмо неговият мемоарен бестселър „Елегията на хилбилито“ (нещо като „селянин от хълмовете“) обясни най-добре гнева на белите американци? Описа изоставените им общности, запуснатите училища, затворените, отпътували към Китай фабрики, презрението, което изпитват към тях постмодерните градски хора. Нали той направи крачката от селските райони на Апалачите, през морската пехота, до правния факултет на Йейл? Какъв по-добър пример за тръмписткия поход срещу елита?
Ако Байдън „бе останал в играта“, атаката на двойката Тръмп – Ванс нямаше да бъде спряна. Още повече че на 14 юли един куршум облиза ухото на Тръмп и резултатът набъбна до „класическото“ 0:3. Неуспешният атентат превърна The Donald в герой от приказката „елитът иска да убие нашия шампион“. Никой вече нямаше съмнение, че демократите са обречени. Не само че Байдън бе неизбираем, неговата подгласничка Камала Харис изглеждаше още по-непопулярна и от него.
Тогава дойде второто полувремеЩе е любопитно някога да разберем това ловка стратегия ли бе, или отчаян щурм. Но с оттеглянето на Байдън, извеждането на Харис в „челото на атаката“ и вкарването на резервата Уолц демократите отбелязаха поне четири точки. Конгресът в Чикаго ги представи пред публиката.
Първи сюжет: достойният Джо. Байдън вече не е онзи с гафовете и с неприличната амбиция. Той е успешният президент, който отстъпва на младежта и сега вече може да говори само за постиженията си. Речта му в Чикаго предизвика сълзи, а кампанията на демократите пусна клип, който може да разчувства и развозвач на бира с камиони: най-младият сенатор, бащата, загубил син и съпруга, истинският държавник. Байдън вече не е и старият човек в надпреварата. Тази роля остава за Доналд Тръмп.
Втори сюжет: преродената Камала. Досега тя беше нестабилна, неясна, склонна към гафове левичарка от и без това постмодерната Калифорния. Изведнъж обаче пред конгреса застана уверена и целеустремена дама, решена да обедини радикалните и умерените в Демократическата партия. „Икономист“ нарече това „едно от най-бързите и завършени политически преоткривания в съвременната американска история“.
Сенаторът от Охайо Джей Ди Ванс тръгна от селските райони на Апалачите, служи в морската пехота и завърши правния факултет на Йейл. Какъв по-добър пример за тръмписткия поход срещу елита? ©Getty ImagesДали обаче то е трайно, автентично и успешно? Днес никой не може да каже. Камала Харис не дава интервюта. Как да разберем има ли пукнатини в прераждането? Още от ерата „Барак Обама“ журналистите играят все по-малка роля в изграждането на образа на американските лидери. Ловките пиар кампании намират начин да ги заобиколят или използват, а социалните мрежи са способни да оцветят всяко честно новинарско усилие в подозрения за пристрастност.
Даже в речите си Харис избягва конкретността. Добре дошли в „прекрасния нов свят“ на опаковката! А опаковката „Камала“ е бляскава: тя излъчва добро настроение, смее се, става герой на тик-ток клипове.
Коя е истинската Камала, ще разберем след като победи или загуби. Днес можем само да гадаем по нейната финална реч в Чикаго. Ще чуем типичния американски акцент върху личната история на бореща се жена и прокурор, добрите думи за Байдън, акцента върху управленските успехи, противопоставянето на Путин. Ще се възхитим на умението, с което Харис балансира пред разделените избиратели на демократите: на произраелския лагер казва, че „Хамас“ са терористи, на пропалестинския – че ситуацията в Газа е „опустошителна“. И дълго ще се чудим каква е нейната позиция по най-трудния въпрос за демократите – имиграцията. Преди Харис можеше да си позволи намеци за декриминализиране на нелегалното пресичане на границата. Сега обаче се изказва много по-умерено – и доста по-неясно.
Трети сюжет – треньорът Тим. В американската политика кандидатът за вицепрезидент трябва да е това, което кандидатът за президент не е. Дублирането на типажите при републиканците няма да им спечели допълнителни избиратели. Тук Демократическата партия взе надмощие. На върха е жена с индийски и ямайски корени от Калифорния. Подгласникът е бял мъж от Средния запад, който освен колежанския футбол има кариера в армията – всичко това, което притежава Ванс, минус елитарния „Йейл“. В Чикаго Тим Уолц предизвика своя противник тъкмо така: какъв човек от народа си, като идваш от най-лъскавите университети?
Уолц има още едно важно предимство. Той е отличен политически боец и ще бъде безценен в дебатите. Неговата поява на конгреса бе аранжирана внимателно. Първо излязоха с плакати няколко от неговите възпитаници. Отпред стояха съпругата и децата: „Това е моят татко!“. И накрая, самият Уолц взриви публиката с народняшката си образност. Именно това качество бе загубила Демократическата партия.
Четвърти сюжет – (временно) обединената партия. Демократическата партия има превратна история. Нейният основател, ген. Ендрю Джексън, скандалджия, дуелист и популист, е нещо като Тръмп в зората на ХIХ век. Двата му мандата започват с остра кампания, неразбираема за европейците; с медийни битки, с обещанието, че „ще измете Вашингтон“ и с обожанието на „обикновените американци“, които Джексън смята за „добри по природа“. Възхитената тълпа го следва в Белия дом, като троши порцелановите сервизи и окалва сатенените кресла. Помните ли как тръмпистите щурмуваха Капитолия на 6 януари 2021-ва? Било нещо подобно. Накрая, въпреки редица неудачни назначения, Джексън не измита, а обновява американската политическа система – и превръща прякора си, Магарето, в символ на новата Демократическа партия.
Превъплъщенията на „партията на народа“Гражданската война обаче превръща „партията на народа“ в партия на робовладелците от Юга, с техните привилегии, развлачен акцент и склонност към расизъм. През 60-те години на ХХ век ролите се сменят. Републиканският президент Ричард Никсън развива своята „южна стратегия“, с която бившата партия на Севера и Ейбрахам Линкълн минава надясно и печели южните щати. Обратно, демократите все повече се насочват към градските либерални елити, работниците от профсъюзите, сексуалните и расовите малцинства.
Тим Уолц е отличен политически боец и ще бъде безценен в дебатите ©Getty ImagesТози хлабав съюз обаче лесно се къса. Последният, който успя да го задържи, бе политическата легенда, 78-годишният Бил Клинтън – южняк, центрист, любимец на народа, една от големите звезди в Чикаго („Все още съм по-млад от Тръмп“). Постепенно обаче работниците се сблъскаха с градските елити и се преместиха към републиканците. Южните щати се превърнаха в „червена“, т.е. републиканска територия. Лютата битка на ноемврийския вот ще бъде за Средния запад и белите работнически центрове – Мичиган, Уисконсин, Пенсилвания.
Проблемът на партията има своето олицетворение: Робърт Кенеди-младши, син на убит кандидат-президент и племенник на убит президент. По конспиративно мислене прилича на тръмпистите, по старомодно левичарство и любов към „малкия човек“ – на старите демократи. Потомъкът на славния клан обяви самостоятелна кандидатура, която веднага след чикагския конгрес оттегли, подкрепяйки Тръмп. Ще повлияе ли на резултатите? Едва ли. Показва ли тенденция обаче? Със сигурност. И тя е, че Демократическата партия губи връзка със средния американец.
Вътрешнопартийна идеологическа биткаЩе кажете, какво толкова? Вземаш Уолц, роден в Небраска, губернатор на Минесота, с народняшкия речник, и готово. Не е. Идеологическата битка вече е вътре в Демократическата партия. Радикалните левичари, водени от младата и харизматична дама от Конгреса на САЩ Алесандра Окасио-Кортес и нейните съмишленички от т.нар. „отряд“ (Squad), заемат крайни позиции по расовите, сексуални и международни въпроси, които плашат мнозинството. От другата страна, ловките политици от проблемните щати, като губернатора на Пенсилвания Джош Шапиро, борят огъня с огън: противопоставят се на Тръмп с аргументите на американския патриотизъм, който републиканците бяха присвоили. Трудно е да повярваш, че тези хора са в една и съща партия. Отборът им прилича на орел, рак и щука. Тук всеки компромис е временен.
Вижте реакциите на публиката в Чикаго и акцентите на говорителите. Една от най-аплодираните бе Мишел Обама, дълго спрягана за кандидат-президент. Тя дори не спомена Байдън по име. Губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм, когото също спрягаха за мястото на Байдън, трябваше да бъде звездата. Но с последните развития Нюсъм, който носи както чара, така и проблемите на родния си щат, не успя да блесне. Затова пък великата Опра Уинфри обра овациите. Барак Обама бе хладен и умен както винаги. И както винаги Клинтън избра точния аргумент: „След Втората световна в САЩ са създадени 51 милиона нови работни места. Няма да повярвате – и аз не повярвах, но проверих – 50 от демократите, 1 от републиканците“.
За съжаление на демократите, Клинтън не можа да бъде повторен, дори (още повече) от собствената си съпруга. Но ако се върнем на футбола, демократите изравниха мача. Дори, ако се вярва на социолозите, водят с 4:3. Ще победят ли? Или ще си останат с краткотрайния ефект от конгреса в Чикаго? Да цитираме Тим Уолц: „Ще завърша с това, тим! Сега е последната четвърт на мача. В атака сме. Имаме чудесен отбор. Но предстоят още 76 дни“.
А в тях много неща могат да се случат. Каквото и да стане обаче, няма да забравим този мач.
Можете да закупите списанието в павилионите на Inmedio, големите вериги бензиностанции, търговските вериги "Фантастико", "Кауфланд", "Билла" и др. 
.jpg)
