От квантовия компютинг и смартфоните до самоуправляващите се коли, жилищните термостати и доставката на интернет чрез балони Google или, технически погледнато, холдингът Alphabet, който фирмата създаде през 2015 г., има пръст в много сектори. Но основният бизнес на компанията, който плаща за другите ѝ участия, е дигиталната реклама, която през 2017 г. имаше дял от над 86% от приходите ѝ за $111 млрд. Затова може да изглежда странен последният ход на Google да помага за блокирането на реклами. На 15 февруари браузърът ѝ Chrome, който има 59% пазарен дял, включи код за блокиране на някои онлайн реклами.
С него той се включи в установена тенденция. До миналата година около 27% от американските юзъри на интернет инсталираха подобни филтри, изчислява изследователската фирма eMarketer. Софтуер за блокиране на реклами на трети страни вече е написан за Chrome, но само за версията му за десктоп. След като бъде вграден, и то по подразбиране, новият филтър ще работи и на смартфони.
Онлайн издателите няма да приветстват още една заплаха за ефективността на рекламата, основния им източник на приходи. Google поне обещава, че само страници с най-досадните реклами – които автоматично пускат видео със звук, например, ще бъдат чистени от новия ѝ филтър. Какво се брои за досадно, се определя от Коалицията за по-добри реклами, обединяваща рекламодатели, технофирми и други компании, в която членува Google.
Подобни вбесяващи реклами има в изобилие. През годините индустрията за реклами онлайн разви необичайно враждебно отношение към тези, на които сервира продуктите си. В зората на интернет подскачащите анимации с ярки цветове бяха обичайни. Неочаквано появяващите се реклами, някои от които не могат да се затворят, станаха толкова преобладаващи, че браузъри като Internet Explorer и Netscape Navigator бяха модифицирани в опит да ги спрат. Сега рекламите може и да са по-усъвършенствани, но пак откриват начин да дразнят. Фалшификатите са популярен начин за доставка на зловреден софтуер. Престъпници ги инжектират в легитимни мрежи, след което са показвани на уважавани сайтове.
Ако блокирането на реклами превърне мрежата в по-сигурно и приятно преживяване за юзърите, проблемът ще е, че по-малкото виждани реклами могат да означават по-малко сайтове. Рекламната индустрия наистина е в оръжейна надпревара със създателите на филтри. Много сайтове сега се опитват да откриват филтри и принуждават юзърите да ги обезвредят, ако искат да посещават уебсайтове. Блокировачите на реклами отвърнаха с техники за заблуда на детекторите, и т.н. Междувременно някои издатели се адаптират по свой начин. Новинарският сайт Salon кани посетители, блокиращи реклами, да го оставят да използва компютрите им за копаене на криптовалути като друг начин да печелят пари.
Така че ходът на Google прилича на опит да спаси онлайн рекламирането от самото него. Силната пазарна позиция на Chrome означава, че може да задължи рекламодателите и уебсайтовете да се съобразяват с минимални стандарти, премахвайки повечето досадни реклами, като намалява стимула за юзърите да инсталират блокади на трети страни, които филтрират почти всичко. Освен това лансира услуга, наречена Funding Choices, която цели да позволи на операторите на сайтове да подканят тези, които използват рекламни филтри, да плащат малки суми, за да видят страниците си.
Нейните нови продукти могат да ѝ създадат проблеми. Еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер туитна миналата година, че ще следи „отблизо“ усилията на фирмата да филтрира реклами. Притесненията са, че като определя коя реклама е приемлива, Google ще натрупа още по-голяма власт върху онлайн рекламите. През 2017 г. Еврокомисията я глоби с €2,4 млрд., защото предоставя на услугата си за пазаруване със сравнения на цените преференциална позиция при резултатите от търсенето спрямо конкурентни оферти. Не е ясно дали потребителите на тези услуги са загубили много. Потребителите също могат да спечелят много, ако Chrome помогне за възпирането на рекламната касапница. R
Текстът е публикуван в новия брой на "Икономист" от 23 февруари, който може да купите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя
