Стандартен подход

Министерството на земеделието и храните се отказа от задължителната регулация на месните продукти и се насочи към добре познатия подход с препоръчителните стандарти. Така ще се появи новият „Екстра качество“, който обаче няма да замени придобилия спорен имидж „Стара планина“, а двата доброволни стандарта ще съжителстват заедно. Нещо повече, агроведомството и бизнеса обмислят подобна регламентация и за млечните продукти, след като патентното ведомство загуби правото да дава географски означения на “Българско кисело мляко” и “Българско бяло саламурено сирене” на пазара на ЕС.

Какво е „екстра”?
Въпреки че новият стандарт „Екстра качество“ не е напълно готов, основните му характеристики са ясни. Като цяло той ще гарантира, че колбасите 100% са произведени от месо, както е и при “Стара планина”. Но той ще обхване месните продукти, за които няма защитени рецепти по настоящия стандарт. „Например продукти “Стара планина” има само за кебапчета, кюфтета, кренвирши, салами. Да сте чули за луканка “Стара планина”? Идеята ни е именно луканките, филетата, т.е. “гурмето” в месото, да е отбелязано с “екстра качество”. Знака ще могат да носят и продукти, които в момента се произвеждат по “Стара планина”, но ще се изискват при тях не просто гаранции за използване на месо, а използване на възможно най-качествена суровина, за да се надгражда съществуващият стандарт“, коментира пред “Икономист” Атанас Урджанов, председател на Асоциацията на месопреработвателите в България – организация, която участва в работната група за изработване на новия „Екстра клас“ и която впоследствие ще го администрира, както „Стара планина“. В колбасите с най-добро качество ще се допускат само вода и протеини, които се съдържат в месото. Очаквано и цените им ще са по-високи от сега предлаганите на пазара. Идеята, лансирана през пролетта от министъра на земеделието Румен Порожанов за въвеждане на минимални стандарти за качество на месните продукти, е отпаднала, защото на нашия пазар продукцията си предлагат много фирми от ЕС, които няма как да бъдат задължени да ги прилагат. Затова “Екстра качество” ще е пожелателен и по-скоро имиджов за производителите, какъвто беше замисълът и на „Стара планина“. По тази причина той най-вероятно няма да се прилага за всички артикули. “Не ми се вярва някой да си купи кренвирши “екстра качество” дори и да са само от месо, защото просто за такъв тип колбас българинът не харчи много пари и цената ще е спирачка”, прогнозира Урджанов.

Мениджър на голяма месопреработвателна компания, пожелал да не бъде назован, окачестви пред “Икономист” инициативата като закъснял опит на бранша да върне доверието на потребителя след “соевите скандали” около колбасите “Стара планина” от 2010 г. По думите му потребителят си спомня, че тогава три фирми бяха набедени от бившия министър Мирослав Найденов, че влагат соя в колбасите, и оттам останало “петното”, че тези продукти не са качествени. Никой обаче не си спомнял, че бизнесът направил проверка на изследванията в лаборатория в Германия, които показали, че съдържанието на соя е под 0,1%, и едва след това Агенцията по храните признала, че лабораторията ѝ само регистрира соята, но не може да покаже количеството ѝ в колбасите.

„Стара планина”
за децата



Новият стандарт “Екстра качество” няма да “убие” продуктите “Стара планина”, които ще продължат да се произвеждат, но ще са предимно за зареждането на столовете в училищата и детските градини, посочи още Атанас Урджанов. След отлива на потребителите в магазините от колбасите “Стара планина” Мирослав Найденов задължи училищата и детските градини да предлагат продукти на децата само произведени по стандарт. За месните продукти - “Стара планина”, за млечните – по БДС, за хляба – стандарт “България” и утвърденият стандарт за лютеница. През 2012 г. броят на фирмите, произвеждащи по “Стара планина”, бе паднал до 11, но след нормативно осигурения пазар за училищните столове ситуацията се променила. Проверка на “Икономист” на сайта на Асоциацията на месопреработвателите показа, че 54 фирми са си закупили правото да ползват логото, че произвеждат по стандарт “Стара планина”. Годишната такса е около 120 лв., но няма данни колко реално ползват това закупено право.

И млечният бранш мисли
за стандарти
Източници на “Икономист” от дирекция “Животновъдство” на Министерството на земеделието заявиха, че млечният бранш също мисли как да утвърди като стандарт “Българско бяло саламурено сирене” или “Българско кисело мляко”. До влизането на България в ЕС тези географски марки се защитаваха пред Патентното ведомство и фирмите плащаха такси, за да ги ползват. Преди една година обаче гръмна скандал, че още през 2008 г. ЕК е сигнализирала страната ни, че тези национални географски означения нямат никаква стойност на общия пазар на ЕС, а дори и на вътрешния, т.е. всяка друга фирма от страна членка може да продава бяло саламурено сирене необезпокоявано у нас. Първоначално от Асоциацията на млекопреработвателите посочиха, че българските чиновници са изпуснали 12-те месеца от 2007 до 2008 г. служебно да защитят тези указания на пазара на ЕС, но от Патентното ведомство отрекоха ЕК да е давала такава възможност. Единственият начин да се защитят тези означения на общия пазар е чрез тромава процедура от поне 3 до 5 години, при която не държавата, а организации на производители да защитят тези продукти като традиционно български на пазара на ЕС. Новите млечни стандарти ще се доближават плътно до стария БДС за мляко и сирене, при който млякото е задължителната и преобладаващата съставка за храните, а палмовото масло е напълно забранено. Сирене ще трябва да се прави от минимум 5 литра мляко. “Икономист” научи също така, че две големи млекопреработвателни предприятия, които имат защитени патенти за българско бяло саламурено сирене и за българско кисело мляко, са се обявили категорично против утвърждаването като стандарт на тези български географски означения. Те продължават да настояват Министерството на земеделието по служебен път да защити названията на пазара на ЕС. Първото публично обсъждане на готвените нови стандарти ще се проведе по време на специализираните изложения за храни - “Месомания” и “Млечен свят”, които предстоят в началото на ноември в София.
На практика новият стандарт няма да промени нищо на пазара освен може би маркетинговите стратегии на компаниите, които ще решат да го ползват. Те ще трябва да убедят клиентите си, че по-висока цена ще означава и по-добро качество. Една нелека задача предвид разклатеното доверие заради скандалите със „Стара планина“ и покупателната способност на българина.

Текстът е публикуван в брой 43 /2018 г. на списание "Икономист" от 26 октомври, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.