В света на хранително-вкусовата индустрия изкуственият интелект (AI) не е новост,
пише CNBC. Компанията за сосове и подправки McCormick от почти десетилетие използва AI при разработката на нови вкусове, като казва, че така намалява времето на създаване на нов продукт средно с 20-25%, като идентифицира обещаващите вкусови комбинации и стеснява избора до идеите, които си заслежава да се изпробват с готови прототипи.
По подобен начин Unilever е вградила AI във веригата на разработка и създаване на продукти, като системите ѝ могат да изпробват хиляди рецепти виртуално и да предлагат подходящи варианти за практическите тестове. Така нов сос за паста е разработен два пъти по-бързо, а AI е спестил и месеци работа при проектирането на бутилки зе сосове Hellman’s.
Историята помни, че още през 2017 г. екип на Google Brain, сега част от DeepMind, използва AI, за да създаде рецептата за перфектната бисквитка с парченца шоколад.
Но въпреки присъствието на AI в разработване, компаниите са категорични, че технологията не може да замести човешкия опит.
Все повече стартъпи се насочват към това как AI да предположи и да оптимизира сетивните усещания, така че да се елиминират физическите тестове. Но не е ясно дали е възможно това да стане на практика. Компании като Zucca, Journey Foods, NielsenIQ и AKA Foods рекламират своите виртуални сензорни платформи или AI системи за дигитален преглед на рецепти, че имат възможност за предлагане на промени във формулите и прогнозиране на предпочитанията на потребителите, преди да бъдат създадени физически прототипи. Те обещават, че решенията им могат да заменят панелните тестове, да определят обещаващи комбинации още в самото начало и да намалят риска от пускането на пазара на неуспешни продукти. Според анализи глобалният пазар за AI в разработването на храни и напитки ще нарасне от $10 млрд. през 2025 г. до над $50 млрд. през 2030 г.
Но някои се оттеглят от пазара – в началото McCormick е работела в партньорство с IBM, която имаше AI продукти, приложими в готварството, като ChefWatson. Сега технологичният гигант не се занимава с тази област.
Според експерти, които са изпробвали тези платформи, технологията е още в начално развитие и според тях много от твърденията са свързани с набирането на капитал. Брайън Чау, ечен и създател на консултантската компания Chau Time казва, че много AI стартъпи преувеличават възможностите си, защото искат да привлекат инвеститори и партньори от реалния бизнес, зада могат да съберат данни и да тестват моделите си. Според него повечето съвременни платформи са LLM модели, тренирани на базата на съществуващи рецепти, публични данни и потребителски трендове, а не системи, които независимо могат да създават жизнеспособни продукти.
Според Чау дългосрочният потенциал на стартъпите зависи от това дали ще си осигурят партньорства с големите производители на храни, които ще трябва да споделят с тях своите рецептурници – нещо, което ще стане трудно заради проблеми с опазване на интелектуалната собственост.
От гледна точка на науката проблемът е и в самата биология. Според д-р Друлиън Делару, преподавател по сетивни и потребителски науки в Калифорнийския университет – Дейвис, очакванията за сетивни инструменти на базата на AI са преувеличени заради неразбиране на това какво може да прави технологията. Докато AI може да помогне за анализа на химически данни и да подобри ефективността на създаването на храни, неговите възможности да прогнозира човешката реакция при вкусването остава фундаментално ограничено.
Един от основните проблеми, обяснява той, е, че човешкото сетивно възприятие е по своята същност променливо. Хората възприемат различно едни и същи химични компоненти в зависимост от ген, култура, опит и дори лична история. Така че да се прогнозира какво би усетил средният потребител е почти невъзможно. Според Делару, за да се постигне подобно нещо, трябва да се разполага с много повече и различни данни на индивидуално от това, което сега е налично и възможно. А променливостта на усещанията прави много трудно да се създаде единен модел.
Така че потребителят винаги остава накрая, когато трябва да се оцени вкуса на готовото изделие. Потребителите, а не машините винаги ще решават кое нещо е вкусно и кое – не, казва Чау, - не машините.
