„За да се нарича един продукт кренвирш, той трябва да съдържа поне 75% месо”. “Занапред производителите на млечни стоки няма да могат да преработват палмово масло.” Вече почти две седмици земеделският министър Румен Порожанов повтаря тези мантри и не спира да убеждава, че идва времето на истинските колбаси. Да ви се струва, че времето сякаш е спряло? Не беше толкова далечна 2009-а, когато друг земеделски министър, Мирослав Найденов (отново в правителството на ГЕРБ), обещаваше на българина, че ще върне вкуса на кебапчето и кюфтето от неговото детство – без соя, почти без сланина и само от месо. За разлика от Порожанов, Найденов стигаше доста по-далече – разхождаше се из супермаркети, четеше етикети и с тревога разказваше, че и кучето му не иска да яде кренвирша от магазина…
Фактът, че 10 години по-късно министър пак ще връща истинските продукти, показва, че благото говорене не води до качество, а основно помпа пиар. Затова още отсега може да се обзаложим, че и от тази акция резултатът ще е поне 75% пиар.
Проблемът не е, че липсва документ, който да задължава колбасите да са от месо. Проблемът е, че куца контролът на подчинената на Порожанов Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ). Защото и в момента българските колбаси могат да са само от месо, ако се произвеждат по стандарт “Стара планина”, който е доброволен за производителите и лесно различим от потребителите чрез единното му лого. 3 – 4 месеца след като бе въведен стандартът и след като четири фирми бяха набедени, че влагат соя и заблуждават потребителите, агенцията по храните бе принудена да признае, че лабораториите ѝ нямат техника, която да мери колко е соята в колбасите. Реакцията на тогавашния министър Найденов бе да призове бизнеса да си финансира лаборатория. Предприемачите отказаха, и с право – контролът е работа на държавата. До момента промяна няма, тогава как сега да повярваме, че държавата има капацитет да следи стриктно влаганите съставки в колбасите?
Другата инициатива на земеделския министър – истинското мляко и растителните масла да се преработват в отделни предприятия, също е доказателство само за едно – слаб контрол. В момента млечните фирми могат да преработват и сурово мляко, и растителни мазнини на едни и същи машини, но в различни дни. Смяната на суровината се удостоверява от ветеринар, за да не се допусне смесване. Тогава къде е проблемът? Явно контролът е сляп. В такъв случай какви са гаранциите, че дори и да изнесат палмата в друг обект, пак няма да се смесва с мляко?
Всъщност, ако се абстрахираме от пиара, казусът никак не е сложен. По цял свят, включително и в България, пазар за имитиращи продукти има заради доста по-ниската им цена. А страховете, че вредят на здравето, са силно преувеличени или поне недоказани научно на този етап. Така че задачата е те ясно да се разграничават от истинските продукти, за да не се заблуждава потребителят. Както от няколко години у нас продуктите, създадени от палма, трябва да се излагат на отделни щандове, на които пише “имитиращи” и им е забранено да носят наименование като сирене, кашкавал и мляко.
И не на последно място, докато министър Порожанов обещава истински кренвирши и сирене, нека не забравя, че България е част от общия пазар на ЕС и всеки задължителен национален стандарт извън общоевропейските поставя в неконкурентно положение собствените ни производители. Хубаво е човек да се вглежда в недалечното минало, за да не се спъва в един и същи камък многократно. Отново по времето на Мирослав Найденов бе въведена наредба пилетата, предлагани в магазините от български фирми, да са без добавена вода. Документът бе отменен от българския съд като погазващ принципа на свободно движение на стоки и услуги в ЕС и дискриминиращ едни фирми спрямо други. Извън юридическата сага и докато се чакаше съдебното решение, българският пазар бе залят от по-евтини полски пилета без ограничения за водата, а българските залежаваха. Така че колкото и да изглежда благ, пиарът понякога излиза твърде скъпо. И
Текстът е публикуван в брой 23 /2018 г. на списание „Икономист“ от 8 юни, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната.
Вижте какво още може да прочетете в броя.
