Седнали на вечеря в непретенциозен квартален ресторант, родителите и по-малкото дете очакват голямата дъщеря да се присъедини към тях. Тя обаче се бави, защото множеството й опити да паркира в тясното пространство между две други коли удрят на камък. Изнервеността на дъщерята да паркира се пренася и в заведението, където я очакват. Група чернокожи, облечени като гангстери, веднага будят спомен за първия опит таткото да бъде убит. След това подозрително изглеждащият мъж от бара влиза в тоалетната, което в мафиотските филми често предвещава убийство. И в този момент, когато всички очакват нещо да се случи, музиката спира. Екранът притъмнява и след пет секунди на пълна тишина и мрак започват надписите.
Първият резултат от този край е зрителите да засипят с обаждания НВО и с оплаквания, че сигналът е прекъснал и са изпуснали края на последния епизод от „Семейство Сопрано“ (The Sopranos).
В по-дългосрочен план ефектът е ресторантчето да се превърне в привлекателен център за тълпи поклонници на мафиотския сериал. Те влизат, поръчват по нещо и зареждат в джубокса песента на Journey „Don’t Stop Believin”. Същата, на чийто фон филмът свършва.
Седем години по-късно режисьорът Дейвид Чейс ще издаде, че Тони Сопрано не е убит в скритите секунди от епизода. Той и колегите му обаче са създали магия, която превърна един напълно безличен град, без природни феномени и световно известни забележителности – Ню Джърси, в глобален привлекателен център за хиляди туристи.
Разположени в покрайнините на Ню Йорк – Ню Джърси и Лонг Айлънд, ресторантите, в които са снимани сцени от филма, стриптийз барът „Бада Бинг“ и другите знакови локации и до ден днешен посрещат хиляди фенове всяка година.
Може би най-разочароващо е, че „Сатриалес“ – месарницата, която бащата на Тони придобива от изпадналия в дългове заради хазарта собственик, днес не съществува дори като сграда. На нейно място има паркинг. Това е може би единствената жертва на сериала, която след неговото приключване не увеличава оборотите на бизнеса си. За това обаче си има причина. Щаб квартирата на мафиотското семейство реално е обект, нает от продуцентите на сериала, за да се създаде фиктивен бизнес. Преди това мястото е било магазин за авточасти, а след неговия край собствениците на магазина решават, че мястото не им трябва и го разрушават.
За разлика от тях собствениците на бар „Сатенените кукли“ не могат да смогнат на туристическия поток, който филмът им създава. Известен в сериала като „Бада бинг“, където стриптийз клубът е място за бизнес преговори и планиране на престъпления, днес той се посещава от десетки туристи в луксозни автобуси, организирани от фирми, които предлагат пътувания по стъпките на гангстерите. „Продаваме сувенири, но често посетителите крадат чашите и подложките за бира“, казва мениджърът на заведението пред „Ройтерс“, почти като оплакване. Но със следващите си думи го обръща на хвалба – според него благодарение на шоуто барът вече е удвоил бизнеса си.
Интересна подробност е, че законите на щата Ню Джърси не позволяват под един покрив да се стига до пълно разголване и да се сервира алкохол, което прави реалното заведение далеч по-консервативно от познатото ни във филма.
На същата популярност се радва и малката квартална пицария с името „Пицаленд“. Разположена в Норт Арлингтън, Ню Джърси, в нея не е заснета нито една сцена от сезоните на сериала. Тя обаче се появява в заставката, с която започва всеки епизод и затова днес заведението се радва на поръчки от Тексас, Флорида, Луизиана и още много краища на Америка. Веднъж изпечена, пицата е увита, поставена в сух лед и така се изпраща на клиентите в далечни части на Америка.
Добрата новина за почитателите на сериала е, че все пак могат да похапнат в заведение, което той е сниман – ресторант „Punta Dura“ в Лонг Айлънд, познат на зрителите като Nuovo Vesuvio. Ресторантът на Арчи, който предполага официален дрес код и събирания за специални събития, минава през тежки времена, но посреща гости и днес. Разбира се, с изцяло променен интериор, днес мястото може да бъде посетено, а рейтингът му е 4.5 звезди според TripAdvisor.
Без съмнение една от най-интересните локации от филма е къщата на Тони Сопрано. Разположен в „Куинс“, Ню Йорк, днес имотът далеч не се радва на интереса на федерални агенти и полицаи. Това обаче не означава, че не го обикалят други автомобили. Да, дори днес, 10 години след като бе излъчен последният сезон на сериала, фенове минават да позяпат къщата и след минути на наблюдение си тръгват.
А за значимостта на сериала ясно говори фактът, че и днес десетки туристи два пъти седмично потеглят от централен Манхатън по стъпките на семейство Сопрано. Плащайки билети с цена от 61 долара за четири часа, може би най-добре изпълняват завета на последната песен във филма – „Не спирай да вярваш“.
Текстът е публикуван в брой 29 /2018 г. на списание „Икономист“ от 20 юли, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.
