Келщайнхаус - днес всички могат да се наслаждават на гледката от „орлово гнездо“, не само висшите нацисти
За какво се сеща първо всеки, независимо коя точка на земята населява, като чуе Берхтесгаден? За къщата Бергхоф с огромната тераса, с кадрите с Хитлер, Ева Браун и висши нацисти. Това е голямата алпийска вила, превърнала се във втори дом за фюрера в продължение на 10 години. Френски дипломат й дава прозвището „Орлово гнездо“ (Келщайнхаус), защото е под 1835-метровия връх Келщайн.
Наоколо бързо строят вили и други висши нацисти, изградени са самолетна писта и казарма за охраната от СС. Хиляди германци обикалят района с надеждата да зърнат фюрера, а не толкова заради алпийските красоти. През 1945 г. „Орлово гнездо“ е ударена от британски бомбардировки, после е опожарена от отстъпващи есесовци, а на 30 април 1952 г., на 7-ата годишнина от смъртта на Хитлер, е окончателно разрушена. В края на 90-те години баварското правителство разрушава и бункера и останалите стени от сградата и на това място е построен ресторант с прекрасната гледка, която Хитлер е имал от терасата си, а на мястото на вилата на Гьоринг е издигнат петзвезден хотел Intercontinental. Територията на бункера е заета от музей на националсоциалистическата диктатура.
Днес националният парк „Берхтесгаден“ е единственият алпийски национален парк в Германия. Намира се в Югоизточна Бавария и граничи с австрийската провинция Залцбург, а самият град на Моцарт е едва на 20 км от осемхилядното градче Берхтесгаден, от провинциалната столица Мюнхен – на 180 км. Националният парк се простира на 210 кв. км, включително масивът Вацман, който се извисява на внушителните 2713 м, и Кьонигзее – великолепното ледено езеро с площ 5,2 кв. км, заобиколено от величествени планини и обожавано от баварската кралска фамилия, поради което се нарича така – в превод Кралското езеро. То е главната туристическа дестинация на Бавария.
Националният парк „Берхтесгаден“ е природно великолепие от високопланински пейзажи, изпъстрени с гъсти гори, стръмни скали, огромни канари, дълбоки клисури, тучни пасища и красиви долини. През 1990 г. той е обявен от ЮНЕСКО за биосферен резерват. Тук живеят алпийски антилопи, дребен елен, червена лисица, грифинов лешояд. По-рядко се срещат и брадати лешояди, златни орли и снежни чинки.
Град Берхтесгаден е на север, до самата граница на националния парк. Датира от началото на XII в. и е известен с богатите си солни залежи. В различни исторически периоди е бил под австрийско, френско и баварско управление. Солната му мина привлича до 40 000 посетители годишно. В града се намира и международната федерация по шейни, наблизо има улей за шейни и бобслей. Могат да се карат ски или просто туристите да се наслаждават на чудните природни гледки наоколо. Разбира се, най-туристическите места са Келщайнхаус, езерото Кьонигзее и снежната пещера Марктшеленберг, като миналата година петметрова лавина помете улица в едноименното градче, но нямаше пострадали. Най-подходящото време за туризъм в националния парк „Берхтесгаден“ е от пролетта до есента.
Ако така или иначе сте в Южна Бавария, може да поемете на запад, за да се възхитите на един от най-красивите дворци-замъци, заобиколен от невероятна природа – кралския дворец „Нойшванщайн“. Построен е през втората половина на XIX в. за баварския крал Лудвиг II Баварски, известен още като Лудия крал. Замъкът е получил името си от рицаря на лебеда от Вагнеровата опера „Лоенгрин“ и в превод означава Нова лебедова скала. Лудвиг е свален от власт при окончателното завършване на замъка, който е отворен за посещение след мистериозната му смърт през 1886 г.
До „Нойшванщайн“, станал олицетворение на романтизма от XIX в., се достига по виещ се път, който води от долината директно до парадната врата. Замъкът е смесица от средновековни спираловидни стълбища и множество кули и кулички с авангардни инженерни решения като въздушно отопление под налягане, течаща вода на всички етажи и тоалетни с автоматична струя. Фантастичният замък вдъхновява Уолт Дисни да го вземе за модел за двореца на Пепеляшка, използван като лого на „Дисни“.
Текстът е публикуван в брой 9/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
