Xората тази година бяха социално изолирани дори и на Великден заради пандемията от новия коронавирус. Има обаче и острови, съвсем изолирани от сушата. Такъв е вторият по самотност в света остров – тихоокеанският Великденски остров. Най-близко до него са намиращите се на 1850 км чилийски острови Хуан Фернандес, а най-близкият континент е Южна Америка и метрополията му Чили – на 3500 км.
Островът е малък – около 25 км дълъг и 13 км широк, с площ 163 кв. км. Има триъгълна форма, съставен е главно от три угаснали вулкана, най-високата му част е 507 м над морското равнище. Разполага с три кратерни езера с прясна вода, но не и с постоянни реки и потоци. Климатът е екваториален, граничещ с влажен и субтропичен.
Островът е открит и заселен от полинезийците около V в., сочат археологическите данни. Те го наричат Рапа Нуи. За европейците е открит от холандския адмирал Якоб Рогевеен на Великден през 1722 г. и затова е наречен Великденски остров.
Островът е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство заради своите 887 моаи – издялани от вулканична скала статуи, вперили поглед в морето. Те са високи от 1 до 11 метра и тежат над 80 тона. Обикновено торсовете на гигантските фигури са дълбоко заровени в земята, а на повърхността се вижда около една трета от тях. При разкопаване на монолитите на дълбочина до 10 метра преди 5 години учените откриха рисунки по телата, наподобяващи полумесеци, които символизират полинезийските канута. Останалите „татуировки“ символизират вождове и предци.
.jpg)
Една от любимите статуи на местните хора се казва Лойке и е с отворена уста. Друга фигура – Аху Тахай, е известна със своите очи и кичур на главата. Трета, намираща се в крайбрежния район Анакена, е възстановена приблизително в оригиналния си вид, а табела увековечава посещението на норвежкия етнограф Тур Хейердал през 1955 г. Но може би най-популярни са седемте моаи при Ахиви, които са обърнати с лице към залязващото слънце.
В каменна кариера на острова, в кратера на вулкана Рано Рараку, се намират много недовършени и неизправени фигури, една от които е трябвало да бъде висока над 20 метра. Не е ясно кога, как и защо са били направени, но видът им и полегналото положение подсказват, че нещо внезапно е осуетило завършването им.
