Мисия на Министерството на финансите България да получи конкретна пътна карта за чакалнята на еврозоната и твърд ангажимент при изпълнението ѝ да бъдем допуснати вътре, е приключила с неуспех, научи „Икономист“ от отлично информирани източници. На срещи в централата на Европейската централна банка (ЕЦБ) във Франкфурт българската делегация не е получила гаранции за присъединяване към валутнокурсовия механизъм ERM 2 въпреки готовността на управляващите у нас да започнат тясно сътрудничество с европейския банков съюз още преди да влязат в чакалнята.
Според източниците на „Икономист“ експертите са опитвали да получат уверение, че след покриването на конкретни условия България няма да бъде размотавана повече. Именно с тази цел съвсем наскоро правителството промени позицията си, че иска да влезе първо в чакалнята, а след това в банковия съюз, и се съгласи на новото условие на ЕЦБ и Европейската комисия първо да започне наблюдението на банковия сектор у нас. Въпреки това на последните срещи във Франкфурт представителите на ЕЦБ са отговаряли уклончиво, че и след изпълнението на новите изисквания ще трябва да се прави преглед на напредъка и само ако не се открият поводи за тревога, на България може да се даде зелена светлина за присъединяване към чакалнята на еврозоната.
Разговорите във Франкфурт са показали много ясно позицията на Европейската централна банка и според източниците ни на практика са сложили край на надеждите, че в рамките на мандата на това правителство България ще влезе в еврозоната.
От Министерството на финансите отказаха да коментират темата.
Прочитът на случилото се означава, че едно по-ранно присъединяване към банковия съюз няма да помогне на България да ускори пътя си към единната валута. Така на дневен ред излиза сравнението между останалите плюсове и минуси от евентуално решение страната да се раздели с правото да надзирава банки и да решава дали те трябва да се преструктурират, или да се закриват. Последното ще се превърне в прерогатив на Европейската централна банка, ако България започне така нареченото тясно сътрудничество с европейския банков съюз. От БНБ вече изразиха резерви към подобен ход. Един от аргументите е, че ЕЦБ ще издава предписания какво да се случва с българските банки, но българското правителство няма да може да ползва ресурсите ѝ при проблемите, които може да изникнат от потенциално бягство на депозити, банкова паника и т.н. Основният мотив „за“ присъединяване към банковия съюз пък е в недоверието, че банковият надзор у нас е преодолял всички проблеми, които проличаха при фалита на КТБ.
Според източника на „Икономист“ българската делегация си е тръгнала от Франкфурт с усещането, че допускането в ERM 2 и еврозоната се превръща в същата безкрайна сага, каквато е присъединяването на България към шенгенското пространство. Това може да доведе до чисто политически проблем за правителството, което създаде свръхочаквания по темата за еврозоната от началото на годината.
Без домашно
Според експертите, които „Икономист“ потърси за мнение, големият извод е, че докато страната не предприеме реформи и те не започнат да дават видими резултати, на България ще се гледа като на член с потенциала да създава проблеми от гръцки тип. Такива може да произлязат както заради недоверието в регулаторната дейност на БНБ, така и от неработещата съдебна система. Последното за Брюксел и Франкфурт е голям проблем, защото при по-сериозна бъдеща финансова криза банките ще трябва да усвояват обезпеченията на своите неплатежоспособни клиенти в съда, където процедурите може да се окажат дълги и неуспешни, както се оказаха по време на глобалната криза от края на миналото десетилетие.
Не на последно място, Европейската централна банка се притеснява и от големия дял на бедността в България, в която ръстът на доходите не е устойчив и е съпътстван с притеснения, че моделът на растеж създава инвестиционни балони
Текстът е публикуван в брой 25 /2018 г. на списание "Икономист" от 22 юни, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната.
Вижте какво още може да прочетете в броя.
