Как ЕЦБ ще контролира банковата ни система

България ще има право на мнение и то ще се взима предвид, макар че няма гаранции да се уважи. Така може да се определи средата, в която Българска народна банка ще отстоява позициите си относно банковата система пред органите на Европейската централна банка.

В съвместна публикация подуправителите на БНБ – Радослав Миленков (ръководещ Управление „Банков надзор“) и Калин Христов (ръководещ Управление „Емисионно“) обясниха как ще се случват нещата поне до присъединяването ни към самата еврозона.

Най-общо, страната ни става част от два механизма, които ще влияят на банковата система. Първият е Единният надзорен механизъм (ЕНМ), а вторият е Единният механизъм за преструктуриране (ЕМП), като членството в тези механизми започна на първи откомври тази година.

Надзор

ЕЦБ, която упражнява банков надзор в сътрудничество с националните надзорни органи на страните от еврозоната, вече осъществява същия надзор и към определените за системно значими банки в България (Булбанк, ДСК, ОББ, Пощенска банка и Райфайзенбанк). За останалите банки, които ЕЦБ класифицира изрично като по-малко значими, надзорът ще родължи да се осъществява от БНБ, но ЕЦБ, ще има правата да се намесва в този надзор и решенията му, когато прецени, че това се налага.

ЕЦБ има право да осъществява „надзорен преглед, проверки на място и разследвания, да издава или отнема лицензи за банкова дейност, да оценява придобиването и разпореждането с квалифицирани дялови участия от страна на банките, да осигурява спазването на пруденциалните правила на ЕС, да определя по-високи капиталови изисквания (буфери), за да противодейства на евентуални финансови рискове“.

За тези задачи в ЕЦБ отговаря нейният Надзорен съвет, а Радослав Миленков е представителят на БНБ в Надзорния съвет на ЕЦБ със същите права и задължения като всички останали членове, включително право на глас. Този Надзорен съвет ще подготвя проектите на решения, които след това се предлагат за гласуване на Управителния съвет на ЕЦБ. В Управителния съвет на ЕЦБ обаче няма да има представител на България, защото той се състои от членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ и управителите на централните банки от страните-членки на еврозоната.

Понеже България не членува в еврозоната и решенията на ЕЦБ нямат правна сила у нас, БНБ ще издава индивидуални административни актове по отношение на значимите институции при искане от ЕЦБ и в пълно съответствие с него.

В резултат от участието ни в европейския надзорен механизъм ЕЦБ ще има достъп до цялата информация, необходима за изпълнение на задачите й, включително такава, която съставлява банкова и професионална тайна. Сметката за надзора ще се плаща от банките, под формата на такси към ЕЦБ.

Преструктуриране

Относно преструктурирането на банки при нужда, България вече е част от Европейския механизъм за преструктуриране. Тои обхваща всички банки, които извършват дейност в държавите членки, участващи в ЕНМ и цели прилагането на ефективни и еднообразни правила за преструктуриране и еднакви условия за финансиране на преструктурирането в рамките на банковия съюз, обясняват подуправителите на БНБ. Тази функция се осъществява от специализирана агенция на Съюза - Единния съвет за преструктуриране (ЕСП). Той трябва да изпълнява задачите си в тясно сътрудничество с националните органи за преструктуриране.

В него участват постоянни (изпълнителни) членове и по един член, определен от всяка участваща държава, представляващ нейните национални органи за преструктуриране. В зависимост от въпросите, които се решават, съветът заседава във формат на пленарна сесия или изпълнителна сесия или разширена изпълнителна сесия. В заседанията на пленарната сесия участват постоянните членове и всички представители на участващите държави членки. Решенията на пленарната сесия се вземат с гласуване с обикновено мнозинство, като всеки член има право на един глас. Разширената изпълнителна сесия заседава в състав от постоянните членове на ЕСП и представителите на участващите държави, в които са установени банките, във връзка с които се приема съответното решение. Решенията на изпълнителната сесия, където участват постоянните членове на ЕСП, се приемат чрез консенсус, а когато такъв не се постига, след с обикновено мнозинство от гласовете на постоянните членове на ЕСП.

Българският пердставител обаче няма да има статут на изпълнителен член. За това и при разширената изпълнителна сесия на ЕСП той няма да има право на глас.

Разпределението на функциите и задачите между ЕСП и националните органи за преструктуриране е съобразено с разпределението на надзорните функции между ЕЦБ и надзорните органи на участващите държави.

ЕСП ще решава по всички въпроси относно планирането на преструктурирането и предприемането на действия по преструктуриране по отношение на значимите субекти или групи, попадащи под прекия надзор на ЕЦБ и по отношение на трансгранични групи в рамките на банковия съюз. В този процес националните органи за преструктуриране подпомагат ЕСП, а след вземане на решенията ще предприемат съответни действия или приемат свои решения за изпълнение на решенията или указанията на ЕСП.

В рамките на ЕМП националните механизми за финансиране на преструктурирането се заместват от Единния фонд за преструктуриране (ЕФП), в който кредитните институции от участващите държави членки правят предварителни, а при необходимост и последващи вноски. В този фонд ще се прехвърлят и средствата, акумулирани в българския Фонд за преструктуриране на банки. За кои конкретни банки ще се използват средства от Европейския фонд за преструктуриране, решава Съветът по преструктуриране.

Пътуване без карта
От публикацията на подуправителите на БНБ става ясно, че за Бългаия е важно да стане част от еврозоната възможно най-бързо. Само така страната ни ще има пълноправен статут наред с останалите страни, чийто глас не само се чува, но и зачита при гласуванията.