Саниране 2.0

Има нужда от продължаване на програмата, но при нови условия и със самоучастие на собствениците

Емил Петров
Емил Петров / 25 May 2020 11:06 >
Саниране 2.0
Източник: Shutterstock
факт  Около 55 хиляди блока се нуждаят от саниране, но то не трябва да е само покриване със стиропор и боядисване
„Ако някой иска да наеме работник, който се е върнал от чужбина, нека го направи. Ако го казва публично, единствената причина би била, че той казва, че има хора, готови сме да ги наемем, обаче дайте ни пари, за да работим. Това е просто фискален аргумент, който използва съдбата на едни хора, които са се върнали, и не виждам как по някакъв начин накланя везните към държавни харчове за строителството“, смята Петър Ганев.

Трябва ли смяна на модела

Ако все пак санирането тръгне, то ще продължи със сградите, за които са сключени договори, но няма финансиране. Но експерти смятат, че е необходима промяна на модела, по който се извършва.

В началото на предишното десетилетие, когато за първи път се заговори за подобна програма, темата беше, че 50 – 60-годишният живот на панелките вече изтича и те трябва конструктивно и технически да се подготвят за още един цикъл полезен живот. Още преди 20 години санирането в Източна Германия и част от Централна Европа се случи по този начин – не само с топлоизолация, а и с пълна подмяна на инсталациите и конструктивно укрепване.

„Потресен съм от подхода на Камарата на строителите – с тези назидания, „план Маршал“ и „цунами“, звучат добре като заглавия, но всъщност това е много повърхностен подход и за пореден път може да се окаже, че изписваме вежди само на част от участниците в процеса и вадим очи на всички останали, което не трябва да се получава“, казва Иван Велков, председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация. Той е категоричен, че нашият сграден фонд периодично трябва да се обновява, но това да не се случва само „със стиропор и боя“, а и с конструктивни изследвания.

„Ние закърпваме положението – замазваме фасадите, а вътре нещата не се променят“, казва експертът.

Иван Бойков обаче не е съгласен, че санирането е само „опаковане на сгради“. „Сменя се дограмата, не е само топлоизолация. Покривните конструкции също се ремонтират“, допълва той. Бойков посочва, че конструктивните промени изискват много инвестиции, а това все пак е частна собственост. „Иначе имаше идеи да се подменят инсталациите, да се прави на всеки апартамент отделен вход за парното и т.н. Много идеи, но това са огромни инвестиции и няма как да стане само от държавния бюджет“, ще трябва и самоучастие, категоричен е Бойков.


ПРИМЕР В Германия санирането включва и конструктивни промени, като добавяне на външни тераси

По сегашните предписания, когато се възлага изпълнението на проект, се изисква получаването на енергиен клас С. Но огромната част от тези възлагания позволяват да се слагат остарели материали, които не отговарят на съвременните тенденции.

„С евтини материали не се получава максималната енергийна ефективност, а максимално количествено покритие, за да усвоим бюджета. Това го има и при асфалтирането на улици – вместо да се направи веднъж качествено и 10 години да не се пипа, всяка година се прави ремонт“, допълва той.

Велков смята, че към темата за енергийно обновление трябва да има дългосрочен подход с включването на всички заинтересовани страни – потребители, финансиращи институции, доставчици на комунални услуги, общини, изпълнителна и законодателна власт. Според него вместо „строително цунами“ трябва да се подходи към цялостна подмяна на системите – топлопреносни и ВиК чрез добавяне на нови и модерни климатични и вентилационни системи, като това се прави не на ниво апартамент или сграда, а на ниво улица. По покривите и фасадите могат да се разположат фотоволтаични инсталации, за да се постигне много по-висока енергийна ефективност. Общините и държавата могат да стимулират процеса чрез ваучери и промяна на данъците. „При това ще се постигнат много по-ниски цени, отколкото ако го правим на парче“, казва експертът.

Текстът е публикуван в брой 15/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите от петък в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
1 2
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ