РЕД: Пътят към регулиране на виртуалните активи вече е поставен. Не е ясно само кои ще са пионерите, поели по него
Противно на популярното либертарианско схващане, че процесът по дерегулация е най-добрият стимул, флагманите на свободната търговия и неограничените трансакции – блокчейн операторите, най-силно желаят регулация на дейността си и по всичко личи, че в следващите години ще се сдобият с такава. И точно защото потребността се споделя както от бизнеса, така и от инвеститорите, проактивността на законодателите ще се окаже сериозно предимство в създаването на благоприятна бизнес среда в бъдеще.
Водещите световни икономики вече се договориха за съгласувани действия в сектора и до няколко години техните собствени правила по еволюционен път ще станат стандарт за останалия свят. Въпросът, на който се търси отговор, е каква позиция в тази надпревара ще избере България?
Представители на финтех сектора обясниха пред „Икономист“, че голяма част от тях оперират на ръба на закона, придобивайки лицензи за някаква конкретна дейност, която съставлява минимална част от реалния им бизнес. Така например разработчици на електронни портфейли се случва да оперират с лиценз за обменно бюро, вместо като платежни институции с лиценз от Българската народна банка или регулатора на друга страна от Европейския съюз.
Още по-голямо е притеснението, че заради забраната на криптовалутите в Китай или сложността на общите финансови регулации в САЩ една компания може да се окаже в нарушение на чуждестранен закон само защото страната, която е избрала, няма свое собствено специализирано законодателство.
Най-големият проблем, който кара финтех сектора да изисква държавни регулации, е набирането на капитали. В момента начините да се привлекат инвеститори са два – на ръба на закона или със серия от директни уговорки, които излизат скъпо, отнемат време и в някои държави се облагат с данъци (виж карето). Знаковото и при двата проблема обаче е, че произлизат от непълнотата на правилата как да се навлиза на пазара и как да се оперира, така че компаниите да са в позиция да мерят сила с чуждестранните си конкуренти. В това отношение проблемът се усеща дори и на ниво банки, които трябва да оперират в далеч по-ясна регулаторна среда.
Директорът на една от петте най-големи банки в България коментира, че в сектора отдавна са технологично подготвени да предложат на клиентите си откриване на сметка и други услуги по напълно електронен път, без да се налага нито един хартиен документ или посещение във физически клон. Точно законодателството обаче прави решенията неприложими и позволява на институции от същите банкови групи да разгръщат потенциала си в други страни, но не и в България.
Какво е решениетоПочти успоредно със срещата на държавните глави и правителствени лидери от Г-20 в Осака финансовите министри и централните банкери на водещите индустриални сили също проведоха собствена работна среща, но в друг японски град – Фукуока. Една от 14-те точки, по които финансистите се съгласиха, бе да се приветстват препоръките на друга международна организация, бореща се с прането на пари и финансирането на тероризма, и да се обявят за тяхното прилагане в законодателството на страните членки. Известна като FATF (Finanial Action Task Force), групата на 37 от най-богатите държави и два регионални блока развива и допълва наръчник с препоръки за подобряване на финансовите регулации. А фактът, че Г-20 се съгласиха с тях, означава, че скоро препоръките ще започнат да се обличат в законодателни текстове и една по една държавите ще започнат да ги прилагат.
Как инвеститор влиза в стартъп
Ако имате идея за създаване на бизнес и неговото развитие и вложите например половин милион собствени пари, ще бъде ок. Ако обаче ви потрябват допълнителни средства и решите да привлечете инвеститори, най-общо можете да го направите по два начина. При първия наемате инвестиционен посредник да изготви инвестиционен проспект, кандидатствате за одобрение от регулатор (в България от КФН) и предлагате новите дялове през регулиран пазар (в България това е Българската фондова борса). Този начин отнема време и е скъп, поради което не се препоръчва при набиране на малки суми, а и не всеки предприемач е готов да направи компанията си публична.
Вторият начин е да водите директни преговори с потенциалните инвеститори. И ако някой се навие да инвестира, всеки път, когато го прави, ще трябва да се пристъпва към директно плащане на средства, с които да финансирате собственото си участие в увеличение на капитала, при което директно да вложите допълнителни средства. Такъв тип операции се облагат с данък върху доходите и отнемат време, поради което не са удобни, ако стартъпът планира да набира финансирането си в няколко различни кръга.
Тези затруднения могат лесно да се преодолеят с предлагане на криптовалути, но всяка компания, осмелила се към такава стъпка, внимава от кои страни привлича своите инвеститори. Причината е, че дори без да са базирали дейността си другаде, може да се окажат в нарушение на регулациите в държавата, където се намират инвеститорите. Ако обаче държавата, където работят, сложи собствени регулации, това притеснение, както и още много други, биха отпаднали.Препоръките са важни, защото финансовите трансакции и без това са силно регулирани – както от инвестиционна гледна точка, така и от гледна точка на международната сигурност (борба с тероризъм и организирана престъпност). Така всеки стартъп и всеки бизнес, който е решил да изгради модела си върху новия тип валути и блокчейн технологията, косвено остава под ударите на класическите регулатори. И колкото по-скоро една държава създаде законодателство, специално посветено на виртуалните активи и бизнеси, толкова по-скоро тя ще им даде правна сигурност, че дейността им ще се надзирава по начин, който отчита специфичността им.
Обликът на регулациитеАко препоръките на организацията се приемат без сериозни промени, криптоборсите, емитентите на криптовалути ще се разглеждат като „доставчици на услуги по виртуални активи“, а самите жетони, валути и други инструменти ще се приемат за виртуални активи.
Доставчиците на услугите ще са длъжни да се регистрират в юрисдикциите, където са базирани, или дори да кандидатстват за лиценз. Задълженията им за осъществяване на дейност ще включват прилаганите и днес изисквания спрямо банките да познават клиентите си, както и да се осигурява прозрачност за собствениците и инвеститорите. Информация ще се иска за източника на средствата при осъществяване на трансакции за над 1000 долара или евро. Тя обаче няма автоматично да се докладва на властите, а ще се съхранява и споделя при поискване във връзка с разследване или данъчни ревизии.
По този начин авторите на препоръките защитават както интереса на правителствата да не допускат скрито осъществяване на незаконни трансакции – пране на пари и финансиране на престъпна дейност, така и интереса на бизнеса. Компаниите ще разполагат с пълната гъвкавост, която блокчейн технологиите предлага, и ще има яснота каква точно дейност се извършва – управление на активи, електронен портфейл, платежно посредничество или набиране на капитал.
Един от пионерите в тази област е Естония. Без европейски директиви и натиск държавата вече има специализирано законодателство, което в момента се редактира, така че всеки в бизнеса с виртуални активи ще трябва да кандидатства за лиценз. Самите регулации се прилагат от един мегарегулатор – Finantsinspektsioon, отговарящ както за банковия, така и за небанковия финансов сектор.
Организацията следи отблизо различните видове финансови иновации и е в постоянен контакт както с посредническите, така и с инвестиционните компании, а също и с тези, които набират капитал, и освен да надзирава дейността им, съдейства проактивно, за да помогне за спазването на правилата.
В България прилагането на финансовите регулации се поделя между БНБ и Комисията за финансов надзор (КФН) и не е ясно в чий ресор биха попаднали виртуалните активи. Едно обаче е сигурно – създаването на правна и регулационна рамка ще даде сигурност на компаниите и колкото по-рано се сдобием с такава, толкова по-големи ще са шансовете ни да привлечем и печелим от бизнесите на бъдещето.
Текстът е публикуван в брой 29/2019 г. на списание "Икономист" от 26 юли, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната.
Вижте какво още може да прочетете в броя
