Климатичните промени вече ни застигат

Време е, когато говорим за времето, да престанем да споменаваме за аномалии. Когато на 4 юли термометрите в най-големия град в Аляска – Анкъридж – отчетоха 32,2°C, това бе местен рекорд за националния празник на САЩ. Никога досега температурата там не бе надхвърляла 30°C, а средната за града на този ден е 18,3 градуса.

Но това не е аномалия. Почти всеки юнски ден през тази година поставяше температурни рекорди в най-северния американски щат. Според метеоролога от Университета на Аляска Рик Томан тази година температурата на водната повърхност на Арктическия океан е с около половин градус по-висока от средната и това е довело до твърде ранното стопяване на леда по крайбрежието на Аляска. Щатът е хванат в един вид гореща верига за обратна връзка – затоплянето на океана води до топенето на ледовете, което още повече го затопля и води до топенето на повече лед, отбелязва в. "Гардиън". Сушата пък причини горски пожари, които не са рядкост тук, но все пак до края на юни бяха изпепелени около 100 000 хектара и 120 огнища не бяха овладени. Затова в този щат продажбите и паленето на фойерверки за 4 юли бяха забранени.

Най-горещият юни в историята
Логично, при такива температури в Аляска по-южните ширини да регистрират рекордни топлинни вълни. Юни бе най-горещият в историята в световен мащаб, отчете ръководената от ЕС Служба за климатични изменения "Коперник". А в Европа и особено в северозападната й част температурите бяха с около 2° С по-високи от нормалното, докато в световен мащаб Земята бе с 0,1° по-гореща от досегашния юнски рекорд. В края на юни топлинната вълна от Сахара се разгърна над цяла Европа и бе толкова интензивна, че горещината бе с 10 градуса по-висока от обичайната във Франция, Германия, Северна Испания и Италия. Екипът на "Коперник" заяви, че е трудно да се припише причината за рекордния месец "директно" към изменението на климата, но отделен анализ на международен екип от учени съобщи, че глобалното затопляне е направило топлинната вълна поне пет пъти по-вероятна. Според спътникови данни в комбинация с исторически температурни графики през юни 2019 г. температурата е надхвърлила с 3 градуса тази в цяла Европа от средната за периода 1850 – 1900 г.

След хладния май през юни в Германия рязко се затопли. Край Губен в северната провинция Бранденбург бе отчетена температура 38,6 по Целзий – за пръв път в Германия, откакто измерванията започнаха през 1881 г. Рекордът се задържа само три дни и в Бернбург край Лайпциг бяха регистрирани 39,6 градуса при средните за юни 20 по Целзий, написа германското сп. "Шпигел".

"Адът идва!" – туитна управата на швейцарския град Сион броени часове преди да бъде ударен на 30 юни от гореща вълна с рекордните в историята 37 градуса. В Чехия на 26 юни бяха измерени 38,9 градуса.

А във Франция бе истинска катастрофа. При температури над 45° С в някои райони бе отменен бакалавърският изпит за гимназиите на 27 и 28 юни, паркове и плувни басейни останаха отворени и през нощта, за да дадат прохлада на парижани, които в тези дни си спомниха страшната жега от 2003 г., която уби почти 15 000 души в цяла Франция.

Идват нови горещи вълни
Частната американска метеорологична агенция Accuweather прогнозира серия от особено продължителни горещи вълни в Европа през юли и август – над 30 градуса в Германия, Белгия и Полша, над 40 градуса в Южна Франция и над 43 в някои райони на Испания и Португалия. Очертава се и голяма суша, подобна на тази от миналата година, със завишена опасност от горски пожари, особено в Португалия и Алпите, докато Балканите ще бъдат изправени пред сериозна заплаха от гръмотевични бури, порои и може би дори торнада.

Макар че повечето метеоролози се въздържат от прогнози за по-дълъг период от пет дни и са изпълнени със скептицизъм за предвижданията за цялото лято, 2019-а отново се очертава като една от най-горещите. Жегите опустошиха Австралия през януари с температури до 49,5 по Целзий, а в Гренландия настъпи необичайно ранно и мощно топене на ледената покривка. През май много градове в Япония отчетоха температурни рекорди, а някои райони на Индия се изпържиха при жега 50,9° С, причинила смъртта на повече от 200 души.

20 от последните 22 г. строшиха рекорди по горещина и това натрупване само по себе си е достатъчно доказателство за настъпилите климатични промени. "Климатът, на който се радваха в детството си днешните 40-годишни жители на планетата и който остана доста стабилен в продължение на 11 000 години, е в миналото. Ерата на горещините вече настъпи", подчертава "Шпигел".

Най-катастрофално е положението в Арктика, където глобалното затопляне настъпва два до три пъти по-бързо, отколкото в останалата част на света. Далеч на север средните температури вече са с 2 градуса по-високи, отколкото са били преди 50 г. Отделни райони на Аляска са дори с 4 градуса по-топли. Там, както и в руския Сибир, голяма част от вечно замръзналата земя се размразява със стряскаща за учените бързина, отделяйки голямо количество от парниковите газове метан и въглероден диоксид в атмосферата – това е и една от основните причини за глобалното затопляне. В края на лятото ледът в океана ще покрие едва половината от площта, която е покривал преди 40 години, а без него слънчевата светлина не се отразява достатъчно силно обратно в атмосферата и енергията й се поглъща обратно от водата. И тя се затопля. А това има последващ ефект, особено за джетстрийма – силното въздушно течение на височина 7 до 12 км в Северното полукълбо, което духа от запад на изток и има решаващо влияние върху времето отдолу. Неговата сила, пояснява "Шпигел", се определя от температурните разлики между Арктика и тропиците. Тъй като сега полярният район е много по-топъл, джетстриймът много по-лесно е изтласкван от курса си. В отслабеното си състояние той криволичи далеч на север и на юг (така наречените на името на откривателя им Росби вълни) и това означава, че климатичните системи не могат да бъдат изтласкани толкова бързо, както преди, и често се задържат продължително на едно място. Според това дали то е с ниско, или високо атмосферно налягане, резултатът може да е продължителни дъждове или горещи вълни и засушаване. Изследователи са установили, че една конкретна форма на Росби вълните (модел на вълна 7) е била рядко срещана преди 1999 г., но оттогава се наблюдава много често – и тогава почти винаги причинява екстремна жега, каквато се наблюдаваше в рекордните лета в Европа през 2003, 2006, 2010, 2015 и 2018 г.

Та, германският изследовател на климата Кай Корнхубер от Института по Земята на Колумбийския университет установи, че този модел отново се е формирал в най-ниската част от земната атмосфера – тропосферата. "Очакваме екстремна гореща вълна над Германия и Западна Европа", предупреди той.

Спасението – 1 трилион нови дървета
Това не е изненадващо, защото концентрацията на въглероден диоксид е достигнала най-високото си равнище от поне 3 млн. години насам. За света меродавното му измерване започва през 50-те години и се извършва от вулкана Мауна Лоа в Хаваите – тогава са отчетени 315 частици на 1 милион (ppm). Поради нарастващото изгаряне на изкопаеми горива тя е достигнала през май т.г. 415,7 ppm. Цифрата ще спадне леко през следващите месеци, тъй като през лятото нови дървета и растения ще пораснат в Северното полукълбо, чиято листна маса ще поглъща въглеродния диоксид, но след това емисиите отново ще нараснат и ще отбележат нов рекорд следващата пролет.

Най-ефикасният начин за борба с това замърсяване, причинено от глобалното затопляне, е да се засадят нови дървета – 1 трилион, а може би и повече, съобщиха швейцарски учени, цитирани от научния сайт PHYS.org. Според тях на Земята има достатъчно място за тази акция, която би изисквала около 9 млн. кв. км или площ, колкото територията на САЩ. Тези нови дървета биха могли да преработят близо 830 млрд. т от задържащия топлина в атмосферата въглероден диоксид. "Това е далеч – с хиляди пъти – най-евтиното решение за борба с изменението на климата", твърди съавторът на изследването Томас Кроутер, еколог в Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих. 6 държави имат най-много "свободна площ" за засаждане на нови дървета – Русия, САЩ, Канада, Австралия, Бразилия и Китай.

Горещият юни бе съпътстван от катастрофални наводнения в Япония и Индия, а в мексиканския град Гуадалахара падна градушка, която покри улиците му с 1,5 м ледени късове. В началото на юли се стигна и до опустошителна лятна буря на гръцкия полуостров Халкидики, както и до урагана "Бари", връхлетял американския щат Луизиана, както и Мисисипи, и Мексиканския залив. За политици като Доналд Тръмп тези явления опровергават теорията за причинени от човечеството щети от глобалното затопляне, въпреки че учените са на противоположното мнение. Според изследователката Кристина Патрикола от Националната лаборатория "Лоурънс Бъркли", цитирана от в. "Ню Йорк Таймс", глобалното затопляне зарежда с повече дъждове ураганите. Водата в Мексиканския залив е с 0,5 – 2 градуса по Целзий по-топла от обичайното, което, първо, увеличава вероятността от формирането на ураган, и второ, увеличава неговата интензивност. Изследователите начело с д-р Петрикола са използвали климатични модели, за да симулират как последиците от интензитета на тропическите бури или скоростта на вятъра биха се променили, ако урагани като "Катрина", "Ирма" или "Мария" биха се образували при липса на климатични промени. Заключението им бе, че и при трите бедствия климатичните промени са увеличили количеството на пороите с до 9 на сто.

Според неотдавнашен доклад на Програмата по околната среда на ООН ограничаването на глобалното затопляне, причинено от началото на Индустриалната революция до сега до 1,5 градуса до края на XXI век, би изисквало началото на спад в равнищата на въглероден диоксид от 2020 г. и намаление с огромните 55% до 2030 г. До 2050 г. емисиите му трябва да са нулеви, но според авторите на доклада нито една от тези цели не може да бъде постигната чрез сегашните политики на международната общност. И ако това не се промени, към 2100 г. "глобалните температури ще се повишат най-малко с 3,2 градуса".

Тогава "лятото веднъж на един век" през 2018 г. и юнските жеги от тази година наистина ще бъдат аномалия – защото нормалните температури ще бъдат доста по-високи.

Текстът е публикуван в брой 29/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.